Проектът "Кракен"

27.

Лансинг и Моро бяха на моста Хел Гейт в дванайсет без двайсет. Лансинг прецени, че ще има достатъчно време да изпуши още една „Кохиба“, така че я извади, отряза краищата ѝ и я запали с педантична прецизност, докато Моро крачеше нервно наоколо.

Лансинг бе уредил всичко. Всичко бе на мястото си. Всичко бе готово. Издуха облаче дим и усети как го обземат възбудата и нетърпението, продиктувани от онова, което предстоеше да се случи. А то бе доста по-опасно и от най-рисковите му сделки.

Когато видя Меланкорт да се появява в другия край на моста с обичайната си скована походка, Лансинг хвърли угарката във водата. Намираше Меланкорт за толкова скучна и сива, че не можеше да си представи да липсва на някого.

- Здравей, Пати - поздрави я той, когато тя дойде. Пристъпи към нея и се здрависа сърдечно, в резултат на което получи вяло ръкостискане. - Надявам се, че си паркирала там, където ти казах?

- Да - отвърна Меланкорт.

- Добре. Носиш ли програмата?

Тя бръкна в джоба си, извади една флашка и му я подаде.

- Програмата съвсем не е сложна. Нямам представа защо ви е притрябвала.

- Това си е мой проблем. Как се пуска?

- Съвместима е и с операционната система на „Епъл“, и с „Линукс“. Достатъчно е да включите флашката и да инсталирате програмата.

Той прибра флашката в джоба си.

- Благодаря ти. Пати. Имам само още няколко въпроса и ще си получиш парите.

- Писна ми от въпроси. Дайте си ми парите.

Лансинг се поколеба, после кимна на Моро и той ѝ даде куфарчето. Тя го отвори, увери се, че е пълно със стодоларови банкноти, и го затвори.

- Дороти още ли е в неизвестност? - попита Лансинг.

- Да. Никой няма представа какво се случва. Шепърд също е в неизвестност, а в „Годард“ гъмжи от агенти. Говори се, че програмата е откачила, че излязла извън контрол, че се кани да започне война или да убие някого... такива неща.

- А може ли да го направи?

- Ами... трудно е да се прецени. Но реши ли, може да нанесе доста щети. Включително да убие някого.

- Че как е възможно една компютърна програма да взима подобни решения?

- Това вече се случва. При това всеки ден.

- Но не и без намесата на човек.

- Гледали сте онзи филм по Артър Кларк, нали? Помните компютъра ХАЛ. Това не е фантазия. Всички научнофантастични истории за полудели компютри може да ви се струват измислица, но истината е, че научната фантастика постепенно се превръща в реалност. Проблемът ХАЛ, както го наричат, тревожи програмистите вече от трийсет години. Това е причината ръководството на НАСА да не искаше да използва изкуствен интелект, но се оказа, че друга възможност просто няма. Дадеш ли автономия на един софтуер, му даваш и възможност да взима самостоятелни решения. Това е все едно да отвориш кутията на Пандора.

- От предишния ни разговор съдя, че тази програма е опасна. Може ли да ни направи нещо, ако се опитаме да я хванем? - попита Лансинг.

- Заплашите ли самото ѝ съществуване, може да се случи всичко. Бих ви посъветвала да държите всичко, върху което работите, всичките си планове, комуникации и прочие, в устройства, които не са свързани с интернет. Не ползвайте дори телефон. Но това е ваш проблем, не мой. Приключихме ли?

- Последен въпрос: има ли вероятност да ви убедим да ни помогнете да хванем Дороти? Ще спечелите доста пари.

- Не, никаква. Приключих с това.

Тя се накани да си тръгне, но той я хвана за ръка и я спря.

- Не бива да ни виждат да си тръгваме заедно. От съображения за сигурност. Ние ще си тръгнем първи. Изчакайте пет минути, после си тръгнете и вие. Става ли?

Тя се намръщи, но след секунда колебание кимна.

Лансинг и Моро се отдалечиха, а Пати Меланкорт остана на място, стиснала здраво куфарчето. Лансинг изпита мимолетен пристъп на нещо, което би могъл да определи най-вероятно като съжаление. Докато крачеше към Куинс, зърна силуетите на двамата братя киргизци, които се появиха в другия край на моста и тръгнаха към Пати Меланкорт.

Асан Макашов и брат му Джиргал вървяха бавно към жената с куфарчето. Тя беше с гръб към тях и гледаше двамата мъже, които се отдалечаваха. Асан чуваше тихите стъпки на брат си, чуваше и своите. Двамата бяха с екипи за джогинг и вървяха бързо, без да разговарят. Знаеха какво трябва да направят.

Бяха на шест метра от жената, когато тя ги чу и се обърна. И се стресна.

- Здравейте - каза Асан, кимна любезно и се усмихна.

Когато видя, че се държат за ръце, бе видимо облекчена. „Двама влюбени на романтична разходка, сигурно това си мисли", каза си Асан. Това бе номер, който бяха използвали и преди. И който винаги им бе вършил работа. Гейовете са кротки. Гейовете не убиват.

Когато стигнаха до нея, реагираха мигновено. Движенията им бяха тренирани, отиграни, приличаха на танц. Завъртяха се едновременно и застанаха от двете ѝ страни. Асан сграбчи куфарчето с една ръка, докато с другата си ръка помогна на Джиргал да я повдигне над парапета. Тя нададе смразяващ кръвта писък, но не изпусна куфарчето, избиваше се като стисната за гушата котка. С другата си ръка се вкопчи в якето на Асан. Той се дръпна назад, като едновременно опита да издърпа куфарчето от ръката ѝ и да освободи якето си, но тя се оказа изключително упорита. Беше се вкопчила в живота и пищеше като луда. В усилието си да изтръгне куфарчето Асан неволно спря падането ѝ. Това се оказа достатъчно, за да може Пати Меланкорт да се хване за парапета с другата си ръка, докато краката ѝ ритаха във въздуха, а самата тя крещеше с всички сили.

- По дяволите! - извика Асан и задърпа куфарчето. - Пусни го!

- Помощ! - извика тя. - Не! Помощ!

Накрая Асан все пак успя да го издърпа и да го метне на моста зад гърба си, за да може да се заеме с двете си ръце с тази жена. Сега обаче тя се бе вкопчила и с двете си ръце в парапета, а краката ѝ продължаваха да висят във въздуха. Асан се протегна и я удари силно в лицето, веднъж, втори път, но тя продължаваше да се държи, задъхани молби започнаха да прекъсват писъците ѝ:

- Не! Недейте! Ааааа! Помощ!

Намеси се и Джиргал - стовари юмрук върху едната ѝ ръка. Сега обаче тя бе успяла да стъпи и с единия си крак на моста. Понечи да се прехвърли през перилата, като се вкопчваше във всичко, до което успееше да се добере, захватът ѝ бе по-силен и от този на октопод.

Асан отново я удари в лицето, но този път вложи повече сила. Удари я толкова силно, че носъг ѝ изпука като строшен орех. От носа и устата ѝ изригна фонтан от кръв, но тя продължаваше да се държи, макар писъците ѝ да преминаха в приглушено хъхрене.

- Отстъпи назад - каза Джиргал на киргизки.

Асан се дръпна, а Джиргал зае каратистка поза, вдигна крак и заби петата си право в лицето ѝ, докато тя се опитваше да се прехвърли през парапета. Силата на удара отхвърли цялото ѝ тяло назад и тя полетя с главата надолу. Размаха ръце и нададе сподавен вик. След три секунди тялото ѝ пльосна във водата. Асан се наведе над парапета и впери поглед надолу. Вълните се уталожиха бавно. Тялото бе изчезнало, потънало на дъното на пролива.

- Мамка му! - изруга Асан и потри ожулената си ръка. Внимателно огледа парапета. Тук-там се виждаха петна от кръв и други следи от борба, включително няколко драскотини и два счупени нокътя, залепнали за ръждясалото желязо. Той извади кърпичка, изтри кръвта, прокара кърпичката върху драскотините, хвана с нея ноктите и я хвърли във водата.

Джиргал взе куфарчето и го отвори. Преброиха парите. Оказаха се с четири хиляди по-малко, точно както ги бе предупредил Лансинг. Беше им обещал да получат остатъка по-късно.

Двамата братя се обърнаха и пак тръгнаха по моста, хванати за ръце.

Докато наближаваха края на моста, Лансинг чу борбата и истеричните писъци. Моментът бе изключително подходящ, тъй като точно в този миг към „Ла Гуардия“ се приближаваше огромен самолет и виковете на жената се удавиха в рева на мощните му двигатели.

Лансинг се сдържа и не се обърна, за разлика от Моро, който завъртя глава и проследи случващото се като хипнотизиран.

- Ерик? - каза Лансинг.

Моро най-сетне откъсна поглед от страховития спектакъл. Лицето му бе пребледняло, ръцете му трепереха.

- Добре ли си?

- Не съм свикнал с подобни неща.

- Ами свиквай. Когато открием кой е откраднал парите ни, с него ще сe случи същото.

- Не беше нужно да я убиваш.

- Тя знаеше, че разполагаме с ръководството. Знаеше какво възнамеряваме да направим с тази програма. Смяташ ли, че щеше да се задоволи с получения дял, след като ние започнем да изкарваме милиарди? А и федералните покрай тази история в „Годард“? Как да оставим жива подобна бомба с часовников механизъм? Та тя щеше да избухне при първия по-труден въпрос, който ѝ зададат агентите!

Моро не каза нито дума. Стигнаха края на моста, спуснаха се по стълбите, прехвърлиха се през оградата и тръгнаха по Двайсет и първа улица с нейните занемарени жилищни сгради, тухлени складове, товарни рампи и паркинги, опасани от мрежести огради с бодлива тел. Откриха колата на Меланкорт точно на мястото, където я бяха посъветвали да паркира. Беше заключена. Лансинг извади от джоба си един лист - написана на ръка бележка, която бе накарал Пати да напише по-рано под някакъв претекст. Беше се упражнявал да наподобява почерка ѝ.

Задният прозорец на колата не бе мит отдавна.

Лансинг извади от другия си джоб латексова ръкавица. Сложи си я. Щеше да има само един шанс. Пое дълбоко дъх и написа с показалец върху прашния прозорец:

Съжалявам.

Простете ми.

Това бе достатъчно. Лаконичността придава повече достоверност.

Моро заговори едва когато продължиха към тяхната кола. Гласът му леко трепереше.

- Не ми каза какво ще правим с тази програма... „Лайка“.

- Ще я измъчваме.

Моро спря.

- Какво?

- Ще измъчваме домашния любимец на Дороти, за да я подмамим в капана.

- Нали разполагаме с идентификационния ѝ номер. За какво ни е това куче?

- Така е по-лесно. Но ако това не проработи, винаги можем да използваме идентификационния ѝ номер.

- А как можем да подложим на мъчения една софтуерна програма?

- Ти си програмистът. Намери начин.