Проектът "Кракен"

58.

- Почти стигнахме - каза Мелиса и отново погледна картата. - След два километра трябва да завием наляво.

Дъждът бе спрял, но пътят бе мокър и блестеше на светлината на почти пълната луна, която ту надзърташе, ту се скриваше зад облаците. Форд измина следващия километър и половина бавно. Намираха се сред хълмовете някъде над градчето Халф Муун Бей, сред ферми и скъпи имения. След поредния завой зърна между дърветата светлините на къщата.

Намали още и накрая спря.

- Защо спираш? - попита Мелиса.

- Това не ми харесва - отвърна Форд.

- Какво имаш предвид?

- Прекалено много стаи светят.

- Там са само момчето и роботът.

- Точно това имам предвид.

Продължи бавно напред, като се оглеждаше за място, където да направи обратен завой. Откри малка полянка встрани от пътя, точно там, където започваше алеята, и спря.

- Какво ще правим сега?

- Мисля, че трябва да отидем до къщата пеша и да огледаме хубаво. - Извади двайсет и два калибровия револвер от жабката, отвори барабана, за да се увери, че е зареден, и го прибра в джоба си.

- Май си падаш по тези шпионски игрички?

Форд излезе от колата, без да каже нищо. Мелиса го последва.

Приближиха се до къщата внимателно. Форд надникна през най-близкия прозорец и бързо клекна.

- Какво става? - попита Мелиса.

- Един тип с пистолет пази жена, завързана за стол.

- О, Господи! Къде е роботът?

- Не видях нито момче, нито робот.

- Това трябва да са онези брокери, за които спомена Дороти - каза Мелиса.

- Трябва да разберем колко души има в къщата.

Форд извади револвера. Заобиколи сградата, като вървеше приведен и надзърташе през всеки прозорец. По всичко изглеждаше, че в къщата има само двама души - завързаната за стола жена и мъжа, който я пазеше. Слаб дългокос тип, който крачеше нервно напред-назад и държеше четирийсет и пет калибровия си пистолет по начин, който подсказа на Форд, че няма никакъв опит в боравенето с огнестрелни оръжия.

Когато стигнаха задния двор, видя, че вратата към кухнята е отворена. Видя и следите по мократа трева, които тръгваха от вратата и продължаваха към хълма. Всичко подсказваше, че се е случило нещо ужасно.

- Има ли някой освен тези двамата? - прошепна Мелиса.

- Не.

В далечината прозвучаха изстрели.

- Там са - прошепна Форд. - Но трябва да разберем какво става тук.

- Да - каза Мелиса. - Искаш ли да чуеш плана ми?

И му го изложи. Форд реши, че може да свърши работа.

Промъкна се безшумно през задната врата и се долепи до стената до вратата на дневната.

След миг Мелиса го последва - влезе и тръгна смело напред. Застана на прага и извика:

- Ей? Има ли някой?

Мъжът се обърна, вдигна пистолета и изкрещя:

- Коя си ти? Горе ръцете!

Мелиса отстъпи крачка назад и вдигна ръце.

- Ей? Какво става?

- Не мърдай! - продължи да крещи мъжът. - Коя си ти?

Тя отстъпи още крачка и отвърна:

- Съседка.

Направи нова крачка назад и мъжът я последва.

- Казах да не мърдаш! - изкрещя той. - Спри!

Форд изникна зад гърба му и с едно бързо и рязко движение измъкна оръжието от ръката му, като едновременно с това заби цевта на револвера си под ухото му.

Мъжът изпищя от ужас.

- Още един звук и си мъртъв - каза спокойно Форд и блъсна мъжа в дневната.

Даде пистолета на Мелиса и свали тиксото от устата на жената. Тя си пое дъх и изхлипа:

- Мъжът ми! Простреляха мъжа ми!

- Къде?

- В нашата къща! Помогнете ми!

- Адресът! Кажете ни адреса!

Жената го каза. Форд бързо свали останалата част от тиксото и я развърза. Тя се свлече на пода.

- Ранена ли сте?

- Обадете се в полицията... те преследват сина ми! Ще убият и сина ми! О, Господи, обадете се в полицията! И повикайте линейка за мъжа ми!

Форд се обърна към мъжа, когото бяха пленили:

- Дай ми телефона си!

- Нямам телефон - отвърна мъжът.

Форд го претърси набързо. Нищо. Огледа се и видя телефон на пода до угасналия огън в камината. Грабна го и набра 911. Съобщи на диспечера за прострелян мъж и му даде адреса. После обясни какво се случва и на този адрес и поиска да изпратят линейка и патрулни коли.

Каза името си, след което се поколеба и добави:

- Уведомете и специален агент Спинели от ФБР.

Знаеше, че това ще им гарантира максимално бърза реакция от страна на полицията.

После се обърна към дългокосия мъж.

- Полицията ще пристигне след пет минути. Искам да ми кажеш какво става преди ченгетата да дойдат. Колко хора са замесени, кои са, къде са отишли...

Мъжът - трепереше от страх - не каза нито дума.

- Говори - заплаши го Форд - или ще ти се случи нещо много неприятно.

Мъжът продължаваше да мълчи.

- Къде е момчето? Джейкъб?

Мълчание.

Мелиса се намеси:

- Не го правиш както трябва. - Пристъпи напред и срита мъжа с всички сили в слабините. Той се присви и зави от болка, а тя скочи върху него и натика в устата му цевта на пистолета. Пъхна я толкова навътре, че мъжът започна да се дави.

- Говори или ще умреш! Броя до три. Едно...

Мъжът издаде някакъв нечленоразделен звук.

- Две...

Последваха нови нечленоразделни звуци, по-трескави и по-отчаяни. Очите на мъжа се подбелиха, ръката му заудря по пода.

- Три! - каза Мелиса, извади пистолета и стреля покрай главата му. Куршумът отнесе част от ухото му. После тя го възседна и насочи пистолета към челото му. - Говори!

- Ще говоря! О, Господи! Не ме убивайте!

Мелиса бе успяла за секунди да превърне този мъж в плачещо и пелтечещо подобие на човек, обзето от неподправен ужас. Форд бе впечатлен.

- Момчето... - задъхано каза мъжът, - момчето взе робота и избяга.

- Кой го преследва? - попита Форд.

- Двама наемни убийци. Професионалисти. Киргизци. И Лансинг. Шефът ми. Моля ви... моля ви, не ме убивайте...

- Кога тръгнаха? - продължи Форд.

- Преди петнайсет минути.

- С какво са въоръжени?

- Наемниците имат пистолети. Със заглушители. Лансинг е с револвер.

- Кой си ти?

- Моро. Ерик Моро. Аз съм компютърен специалист.

В далечината прозвучаха още изстрели.

- Какво искат? Казвай веднага!

- Искат... искат робота.

- А момчето? Какво ще правят с момчето?

- Ще го убият.

Форд погледна Мелиса и каза:

- Ще тръгна след тях. Ти остани тук.

- Ще дойда с теб.

- А кой ще го пази тоя? - попита Форд.

- Аз - обади се жената, която бяха освободили. - Дайте ми единия пистолет.

- Знаете ли как да боравите с него?

- Да.

Форд ѝ подаде двайсет и два калибровия. Вече чуваше полицейските сирени в далечината. Щеше да е истинска катастрофа, ако полицаите и агентите на ФБР го завареха тук. Знаеше какво ще се случи. Щяха да решат, че ситуацията е прекалено сериозна и трябва да бъде обсъдена внимателно, щяха да се обърнат за разрешение към шефовете си и да поискат подкрепа от хеликоптери и командоси. Щяха да отведат двамата с Мелиса в полицейското управление. А момчето вече щеше да е мъртво.

- Трябва да спасим момчето.

Форд излетя през задната врата. Мелиса хукна след него. Затичаха нагоре по склона и когато се озоваха на билото, се огледаха. На осемстотин метра от тях се простираше потънала в мрак долина - но между дърветата проблясваха лъчи на фенерчета. След миг проблеснаха и четири пламъчета, свидетелстващи за стрелба, и миг по-късно прозвучаха четири изстрела.

Отекна детски вик.