Проектът "Кракен"

63.

Ароматът на току-що сварено кафе лъхна Форд още щом отвори вратата на кабинета на Локуд.

Есенното слънце проникваше през фините пердета и хвърляше топло сияние върху старинното бюро и персийските килими. Локуд седеше зад бюрото си, облечен в неизменния си тъмносин костюм, бяла риза и розова вратовръзка. Изглеждаше спокоен и самоуверен. И в това нямаше нищо чудно: президентът бе преизбран току-що, макар и с минимална преднина, а това означаваше, че Локуд ще запази поста си на съветник по въпросите на науката и технологиите още четири години.

- Уаймън, радвам се, че дойде. А, ето я и доктор Шепърд. Заповядайте. Чай, кафе?

Двамата влязоха и Форд седна срещу Мелиса. Не я бе виждал цяла седмица и тя му се стори променена. Наистина изглеждаше различно с този сив костюм, прибрана назад коса и... чисто лице. Странно, но досега не я бе виждал с чисто лице.

И двамата избраха кафе. Появи се същият сервитьор със същата старинна количка. Поднесе им кафе, след което излезе.

- Прочетох доклада ви с голям интерес - почна Локуд и почука с пръсти папката пред себе си. Беше в добро настроение. - Вярно, не останах никак доволен, когато изчезнахте за няколко дни, но резултатът е добър. Бих казал дори отличен. След като сте сигурни, че изкуственият интелект е унищожен.

- Абсолютно - отвърна Мелиса. - Изпепелен, бих казала. В района няма уайфи мрежи, през които Дороти да се измъкне. Няма и нейни копия. Както знаете, самият софтуер не допусна съществуването на негови копия поради причини, които не разбирам напълно. Дороти я няма и това е... добре. - Форд забеляза, че Мелиса изрече последната дума с известно усилие.

- Това е голямо облекчение.

Мелиса се приведе напред.

- Оцелелият... онзи Моро... сътрудничи ли на разследването?

- О, да. Както казват по филмите, пее като канарче. Изглежда, че Моро и онзи тип Лансинг от „Лансинг Партнърс“ са искали да използват програмата в някаква схема на алго-търговия.

- Как са научили за съществуването на Дороти?

- Моро е един от основателите на хакерска група на име Джондоу. С помощта на друг хакер се е свързал с една от вашите програмистки. Пати Меланкорт.

- Опасявах се от нещо подобно - отвърна Мелиса.

- Меланкорт им е разказала всичко за програмата, предоставила им е и секретния наръчник за програмиране... и за благодарност са я убили. Маскирали са го като самоубийство. Убили са и собственика на фирма за предоставяне на интернет услуги в Халф Муун Бей и са откраднали базата данни с клиенти. Наели двама професионални убийци, киргизци по произход. Двама много, много опасни типове, които са загинали в пожара.

Телефонът на Локуд иззвъня. Той вдигна, изслуша мълчаливо човека в другия край на линията и затвори.

- Имам малка изненада за вас.

Миг по-късно в стаята влязоха двама служители на Сикрет Сървис и заеха обичайните си позиции. После влезе началникът на кабинета на президента, последван от самия президент и един генерал-полковник.

Макар току-що да бе спечелил изборите, президентът изглеждаше зле. Бе облечен в безупречен сив костюм, всяко косъмче от прическата му си бе на мястото, но въпреки това лицето му бе изпито и посивяло. Предизборната надпревара бе тежка и голяма част от въпросите на неговите противници се въртяха около слуховете за лошо му здравословно състояние и сърдечните му проблели. Изглеждаше така, сякаш жизнената му енергия е угаснала.

- Доктор Шепърд, за мен е удоволствие - каза президентът, пристъпи към Мелиса и стисна здраво ръката ѝ. Направи същото и с Форд и Локуд преди да седне. Макар никой да не го бе викал, сервитьорът се появи с количката и поднесе на президента чаша кафе.

Президентът поглади с длан късо подстриганата си коса.

- Искам да ви кажа, че съм ви безкрайно благодарен за всичко, което направихте. Резултатът отговаря на очакванията ми. Освен това успяхте да опазите в тайна истината около този злополучен инцидент. Националната ни сигурност е защитена.

„Вместо да избухне един толкова неудобен скандал тъкмо преди изборите“, помисли Форд.

- Не дойдох обаче само за да ви благодаря. Бих искал да ви представя генерал Донъли. Генерале?

Генералът извади папка от куфарчето си.

- Доктор Шепърд, аз съм началник на Агенцията за военно разузнаване, която, както знаете, е част от структурите на министерството на отбраната. Агенцията събира и анализира информация, свързана с военния потенциал на чужди страни. Основната ни цел е да предотвратим стратегическа изненада и да осигурим решително преимущество на въоръжените ни сили.

Замълча за миг, после продължи:

- Доктор Шепърд, позволете ми да премина направо към целта на нашата среща. Бихме искали да ви предложим работа.

- Каква работа? - попита спокойно тя.

- Получихме информация за програмата „Дороти“, която сте създали за нуждите на НАСА. Разбираме, че тази програма е дала дефект и в крайна сметка се е самоунищожила. Но разбираме и нещо друго, а именно, че тя представлява значим пробив в областта на програмирането на изкуствен интелект. Тази програма е ваше дело. Бихме искали да поемете ръководството на екип, който да създаде автономен изкуствен интелект за нуждите на военното разузнаване, софтуер, който да ни осигури стратегическо предимство.

И сложи небесносинята папка пред нея.

- Ето нашето предложение. Работата е строго секретна... дори самото предложение към вас е строго секретно. Но е щедро възнаградено, позицията е престижна, съпроводена с високи отговорности и подкрепа от наша страна. Можете да разчитате на неограничено финансиране. Предвидена е военна длъжност.

- Военна длъжност?

- Точно така. Ще бъдете назначена като подполковник в американската армия.

Президентът сложи ръце на коленете си и се приведе напред.

- Сега, след като изборите останаха зад гърба ни, имам възможност да повиша боеспособността на нашата армия. Особено в областта на кибервойната. Това е голямото военно предизвикателство на двайсет и първи век. Изкуственият интелект, това е бъдещето! Изкуственият интелект ще предизвика революция в начините за водене на война. Ще ни позволи да разработим ,,умни“ ракети, които да разпознават своите цели. Например - това също е класифицирана информация - в момента разработваме серия безпилотни летателни апарати с размерите на насекомо, които могат да прекарат цели дни в обикаляне и шпионира- не на градове и отбранителни съоръжения, търсейки конкретна мишена. Големият препъникамък на този проект е липсата на мощен изкуствен интелект. Тези дрони-насекоми, както ги наричаме, трябва да действат автономно. И това е само един от стотиците вълнуващи проекти на Пентагона, върху които ще работите. Всеки един от тези проекти разчита на автономен софтуер. Ще ви дам още примери: изкуствен интелект, който ни позволява да изпратим малки, не по-големи от плъх роботизирани всъдеходи, които да проникнат отвъд вражеските линии, да си поиграят на криеница с противника, да оглеждат сгради, да подслушват, да откриват добре укрепени подземни цели. Подобен изкуствен интелект ще ни позволи да създадем миниатюрни подводни устройства, замаскирани като риби, които да изминат хиляди мили в открити води или срещу теченията на реките и да събират информация, да потопяват вражески кораби, да атакуват пристанища. Изкуственият интелект ще ни позволи да проникваме във вражеските компютърни системи, да унищожаваме тяхната инфраструктура, да блокираме оръжейните им системи, да сваляме самолетите им. Изкуственият интелект ще възстанови върховенството на Съединените щати като единствена военна свръхсила не като трупаме ядрени оръжия, които никога няма да използваме, а като водим интелигентни бойни действия. Това е нещо, върху което китайците работят от няколко години. Пропастта между нас и тях в тази област се увеличава. Надяваме се да наваксаме това изоставане с ваша помощ.

- Изоставане? Като изоставане в ядрената надпревара? - попита Мелиса.

-Да.

Форд я погледна. Лицето ѝ бе пребледняло.

- Подробностите около предложението ни са в тази папка. Моля, вземете я и си помислете. Молим ви само да не го обсъждате с никого.

Тя побутна папката.

- Отговорът ми е не.

- Отказвате? - попита президентът. - Но вие дори не погледнахте предложението!

Мелиса стана от стола.

- Не е необходимо. Нямате представа за какво става въпрос. Както аз нямах представа, когато създавах Дороти за НАСА.

- Какво искате да кажете? - попита президентът.

Тя огледа всички присъстващи.

- Създаването на истински изкуствен интелект - на мощен изкуствен интелект - прилича на създаването на човешки разум. Дори само в това има нещо дълбоко неморално. А да се използва този разум за военни нужди, за убийства... Не! Прекалено опасно е да създадете оръжия, които сами да решават кого да убият, оръжия, заредени със софтуер, който ги учи да убиват, който ги кара да искат да убиват. Никога няма да можем да контролираме подобен изкуствен интелект. Както не можахме да контролираме и Дороти. Това е равносилно на отварянето на кутията на Пандора. При ядрените ракети поне има един пръст - пръст на човек, - който трябва да натисне копчето.

- Подобно твърдение е абсурдно - възрази генерал Донъли. - Всички системи с изкуствен интелект, които разработим, ще се намират под пълен човешки контрол.

- Така ли мислите? Това е защото никога не сте срещали Дороти.

- Доктор Шепърд, получихте уникално предложение - каза президентът, като повиши глас, за да покаже раздразнението си. - Можете да ни спестите лекцията си. Достатъчно е да ни отговорите с да или не. Има достатъчно кандидати, включително някои членове на екипа ви от НАСА, които с радост биха работили за нас.

- Това приемете, че отговорът ми е не - каза Дороти и взе чантата си. - Приятен ден, господин президент.

- Напомням ви, че предложението, което отхвърлихте, е строго секретно.

Мелиса спря, после се обърна рязко. Изненадващо, но гласът ѝ прозвуча умолително:

- Господин президент, моля ви, не тръгвайте по този път. Това е началото на края на човешката раса. Помислете върху думите ми.

- Благодаря ви, доктор Шепърд, но е излишно да ми казвате какво да правя като главнокомандващ на тази страна.

Мелиса се обърна и си тръгна. Форд я проследи с поглед.

Президентът се обърна към Локуд и се намръщи.

- Не ми каза, че е пацифистка!

- Нямах представа, господин президент. Искрено се извинявам.

Президентът се обърна към Форд.

- А вие какво мислите?

Форд стана.

- След като видях един изкуствен интелект в действие, опасявам се, че трябва да се присъединя към мнението на доктор Шепърд по този въпрос. Използването на изкуствени интелекти за военни цели ще се окаже последната крачка кьм унищожаването на човечеството. Това е много опасно.

- Китайците вече работят по въпроса - отвърна президентът.

- В такъв случай Бог да ни е на помощ - каза Форд и излезе.