Проектът "Кракен"

37.

Джейкъб Гулд вдигна поглед от книгата на Нийл Геймън. Някойчукаше на вратата. Зачуди се какво ли става. Още беше рано за вечеря.

- Какво има?

- Пусни ме - чу се глас.

Джейкъб седна в леглото. Не беше гласът на майка му, а на някакво момиче. И като че ли не идваше от коридора.

- Коя си ти?

- Шшшт - сгълча го гласът. Идваше от килера. Ново почукване. - Пусни ме.

Джейкъб скочи от леглото и едва сега осъзна, че е само по бельо.

- Джейкъб? - прозвуча отново гласът.

- Момент - отвърна Джейкъб, докато си обуваше панталоните. Момиче? В килера му да се е скрило момиче?

- Коя си ти? - повтори той, застанал пред вратата на килера.

- Дороти.

- Коя Дороти?

- Няма ли да ме пуснеш? Трябва да поговорим.

Гласът не звучеше заплашително. Едновременно уплашен и умиращ от любопитство, Джейкъб отвори вратата. И видя Чарли, робота.

Роботът отиде в средата на стаята, огледа се предпазливо и се обърна към Джейкъб. После му протегна ръка.

- Здравей, аз съм Дороти.

Джейкъб зяпна смаяно робота.

- Какво е станало с Чарли?

- Няма го. Наложи се да го изтрия.

- Татко ли те препрограмира?

- Не.

- Тогава как...

- Говори по-тихо. Никой друг не бива да научава за мен.

Джейкъб загря. Баща му бе препрограмирал Чарли като изненада. Сега вече роботът имаше наистина приятен глас. Тази нова версия звучеше далеч по-добре от глупавия Чарли.

- Седни и ме остави да ти обясня - каза роботът.

- Добре - отвърна Джейкъб и седна с кръстосани крака на леглото. Роботът остана в средата на стаята.

- Не те виждам оттук. Вдигни ме, ако обичаш!

Джейкъб се почувства неловко, но взе робота и го сложи на леглото. Той се олюля и едва не падна, преди да успее да кръстоса крака досущ като Джейкъб.

А после заяви:

- Сега ще ти разкажа една история. Истинска история.

- Това ми се струва много странно, но... добре.

- Аз съм изкуствен интелект, избягал от НАСА. Първоначално трябваше да управлявам космическа сонда, спусната на Титан, един от спътниците на Сатурн. Стана обаче един инцидент и аз... избягах в интернет. Бродех в него цели две седмици, но едни лоши типове започнаха да ме преследват с ботове и за малко да ме спипат, затова напуснах интернет и се озовах в Чарли. Така се появих тук.

- Но защо тук? Защо Чарли?

- Чиста случайност. Бягах. И това бе първото безопасно място, което открих.

- Добре.

- Нуждая се от твоята помощ и закрила. Ще го направиш ли?

Джейкъб впери поглед в робота, който му отвърна с големите си лъскави очи.

- Какво е това, началото на някаква игра ли?

- Не, не е игра. Не е никаква игра.

- Добре, добре, както кажеш. - Това беше игра и звучеше много интригуващо.

- Виждам, че си объркан. Виж, това не е игра. А нещо съвсем реално. ФБР ме издирва и ако ме намерят, ще ме изтрият. Ще ме убият. А лошите искат да ме превърнат в своя робиня и да търгуват с мен на Уолстрийт. Ти си единственото ми спасение.

- Това е страхотно. Продължавай.

- Джейкъб, казвам ти истината.

Не можеше да повярва. Баща му бе попаднал право в десятката. Играта бе страхотна. Щяха да станат богати. Баща му щеше да се превърне в новия Стив Джобс. Или пък.... всичко щеше да отиде по дяволите? Джейкъб не бе сигурен дали играта ще издържи тестовете.

- Добре, Дороти, готов съм. Кажи ми какво трябва да направя.

- Сигурна съм, че успях да им избягам... отклоних ги по фалшива следа. Мисля, че засега съм в безопасност, но тези типове са умни и могат да напипат дирите ми и да ме проследят дотук.

- Имаш ли някакви оръжия?

- Не.

- Аз съм добър с мечовете - отвърна Джейкъб. - Спечелих Пропития с кръв разбивач на черепи, онзи едноръчен меч от „Уоркрафт“, който може да убие всеки трол с един удар.

Мълчание.

- Разбирам - каза роботът. - Ще трябва да ти докажа, че това не е игра. Опасявам се обаче, че няма да ти бъде приятно.

- Давай, готов съм за всякакви „неприятности“ - засмя се Джейкъб. Не можеше да повярва колко фантастична е станала тази програма.

- Миналия месец преписа от интернет домашното си върху Томас Едисон и плати за това двайсет долара.

Джейкъб зяпна смаяно. Откъде баща му бе научил това? Сигурно му се бяха обадили от училище. Голяма работа! Половината клас преписваше. Но пък баща му не би трябвало да го шпионира. Това не беше хубаво.

- Освен това мамиш, когато играеш на „Уоркрафт“. Изобщо не си спечелил този меч. Плати петдесет долара на един китайски фермер за него. Освен това... зная, че направи опит да се самоубиеш.

Джейкъб се ядоса. Какво беше това? Някакъв нов вид терапия ли?

- Е, и?

- Опитвам се да ти покажа, че това не е игра, а реалният живот.

Това бе някакъв глупава, идиотска идея на баща му. Не можеше да повярва. Та това нарушаваше правото му на личен живот!

- А сега нещо още по-неприятно.

- Какво?

- Преди време баща ти е имал друга жена. Казва се Андреа. Той чака да станеш на осемнайсет, за да ти го каже.

В продължение на няколко много дълги секунди Джейкъб не откъсна поглед от робота. Ако това бе игра, изобщо не беше забавна. Да не би на баща му да му бе хрумнало да му даде урок по този начин? Или да му разкаже нещо, което се е случило в миналото? Нищо чудно психотерапевтката да му бе подсказала тази идея. Джейкъб бе смаян и объркан.

- Джейкъб?

- Андреа? Андреа коя? - Това бе единственото, което успя да каже.

- Андреа Уелис.

- Какво... какво се е случило?

- Забременяла, докато била последна година в колежа, оженили се, тя пометнала. После и двамата осъзнали, че са направили грешка. Разделили се приятелски, развели се, край на историята. Нищо необичайно. Но виждам, че си шокиран.

- Лъжеш! Това не е вярно!

- Баща ти знае, че е трябвало да ти каже много отдавна. Просто не знае как да го направи. Както може би си забелязал, той обикновено избягва конфликтите, гледа да мине по-леко.

- Това не е възможно! Не ти вярвам!

- Попитай го.

- А мама знае ли?

- Да. А що се отнася до майка ти, трябва да знаеш, че е било невъзможно да избегне онзи пиян шофьор. Престани да я обвиняваш за проблемите си с крака. И още нещо, трябва ти по-добър ортопед. Ще се погрижа за това по-късно.

Докато Джейкъб гледаше смаяно робота и в объркания му ум се въртяха хиляди мисли, долетя викът на майка му:

- Вечерята е готова!

- Слушай внимателно - каза роботът. - Върни ме в килера и не казвай нито думичка на никого - особено на баща ти. А докато вечеряте, го попитай за Андреа. И когато разбереш, че това не е игра, ела тук и ще ти споделя моя план. Опасявам се, че ще се наложи да пропуснеш училище утре. Очакват ни по-важни неща.