Проектът "Кракен"

26.

Уаймън Форд спря взетия под наем автомобил пред портите на ранчото „Броудбент“ малко преди полунощ. Бяха карали по черни селски пътища часове наред и бяха изтощени и целите покрити с прах. Форд не бе успял да се свърже с Броудбент, за да го предупреди, че идват - нали с Мелиса нямаха мобилни телефони, - но се надяваше да си е вкъщи. Когато спря пред самото ранчо, сензорите за движение включиха прожекторите и осветиха пространството пред къщата.

- Това ранчо е адски затънтено - отбеляза Мелиса. - Дороти си знае работата.

- Изчакай тук.

Форд слезе от колата и застана сред кръга светлина. Никой не посреща с отворени обятия появата на неканени гости в изолирано ранчо, и то в полунощ. На прага се появи Броудбент, леко прегърбил високата си снага. Както можеше да се очаква, държеше дванайсеткалиброва пушка.

Форд продължаваше да стои в светлината от прожекторите.

- Том!

- Уаймън! - Броудбент вдигна пушката с цевта нагоре, слезе по стъпалата, отиде при Форд, стисна ръката му и го потупа по гърба. - Какво става, по дяволите? Не си ли чувал за телефони?

- Имаме проблем - каза Форд.

Броудбент присви очи и погледна към колата.

- Кой е това там? Приятелката ти?

- Не. И за да те ядосам допълнително, ще ти кажа само, че току-що научи за нея всичко, което ти трябва да знаеш. Няма да ти кажа и какво правим. Трябва да скрием колата в гаража и да се залавяме за работа.

- Каква работа?

- Трябва ни компютър.

- Незаконно ли е?

- Не мога да отговоря на този въпрос.

- Добре, разбрах. Но вместо да приберем колата в гаража - първото място, на което ще я потърсят, - ще я откарам в едно сухо дере и ще я скрия там. Приятелката ти има ли си имe?

- Мелиса.

- Добре, влизайте.

Като по сигнал, в същия момент Мелиса излезе от колата и отупа от дрехите си прахта и мръсотията, които бе насъбрала още в планината. След повече от триста километра по черни пътища синята до неотдавна кола под наем бе станала кафява от покрилия я прахоляк. Мелиса взе от задната седалка лаптопа на Форд, увит в найлоново фолио.

- Гладни ли сте? Жадни? - Броудбент погледна Мелиса и попита: - Душ?

- По-късно. Как е връзката ти с интернет?

- Разполагаме със собствена високоскоростна линия, сигналът се доставя по оптичен кабел. Трябва ми заради ветеринарната ми практика - изпращам по електронната поща рентгенови снимки и прочие.

- Колко е бърза?

- Около сто мегабита в секунда.

- Покажете ми къде да се свържа. Чака ме работа.

Според Форд за човек с доста пари Том Броудбент живееше като монах. Къщата му бе малка и оскъдно обзаведена. Дупките от куршуми по стената в дневната, останали след един неприятен инцидент преди години, бяха замазани и боядисани, но бяха останали лъскави петна. Том не си бе направил труда да пребоядиса цялата стая.

- Как е Сали? - попита Форд. Имаше предвид съпругата на Броудбент.

- Спи като бебе. Никой не е в състояние да я събуди, дори разните нехранимайковци, които пристигат неканени в полунощ.

Въведе ги в малък кабинет, показа на Шепърд къде да се свърже с интернет и добави:

- Има и безжична връзка.

- Опасявам се, че ще трябва да я изключа и да използвам само кабела. Така ще имам по-добър контрол - каза тя и отвори лаптопа. - Трябват ми малки отвертки, скалпел, тънки клещи, пинсети с гумени накрайници, малък хирургически форцепс и... празно шишенце от хапчета и въздух под налягане.

- Ей сега - отвърна Броудбент и излезе.

- За какво ти е всичко това?

- Можеш да се обзаложиш, че ФБР и Агенцията за национална сигурност са възложили издирването на Дороти на най-добрите си компютърни специалисти. Апропо, несъмнено търсят и нас. Трябва да модифицирам този компютър така, че да създам сигурна и безопасна среда за Дороти, където да мога да я поправя. Освен това трябва да създам мрежа от прокси сървъри, което да им попречи да ни проследят.

- И можеш да направиш всичко това с един обикновен лаптоп?

- Да. Държа онлайн всичките си инструменти за програмиране.

- А тя как ще разбере, че си се свързала с интернет?

- Ще разбере. Но дори да не се свърже с нас, аз мога да я открия. Дороти разполага с уникален идентификационен код, който действа като транспондер. Когато използва интернет, за да се премести от един компютър в друг, оставя пътечка от дигитални трохички хляб.

Броудбент се върна с инструментите.

- Имаш късмет, че съм ветеринар.

- Благодаря - отвърна Мелиса, сложи ги на масата и се обърна към Форд. - Няма да стане бързо. Остави ме сама.

Форд последва Броудбент, който вече излизаше от стаята.

- Намерил си си очарователна приятелка - отбеляза Броудбент. - Вече...?

- Не - отвърна Форд рязко.

- Не можеш да живееш като монах цял живот.

- Ние сме npocтo партньори. Запознахме се преди два дни. Освен това сме... несъвместими.

- Добре, добре. Имам едно хубаво малцово уиски, в случай че се нуждаеш от лекарство, докато чакаш.

- О, да!

Броудбент наля две чаши и подаде едната на Форд. Настаниха се на стария диван в хола. Броудбент кръстоса дългите си крака, погледна Форд за миг, после поклати глава.

- Виж се само. Вечно се забъркваш в някакви каши.

- Иначе скучая. Как е ветеринарната практика?

- Шейн върши повечето работа. Направих го съдружник преди две години.

- А Сали?

- Преподава в Гоуст Ранч. Всичко е наред. Тихо, спокойно. Не се е случвало нищо особено след убийството на онзи златотърсач в Мейз.

- По-добре освободи Шейн утре. Така няма да задава излишни въпроси.

- Няма проблем. Ще измисля някакво извинение.

- Том, нямаш представа колко съм ти благодарен.

Броудбент махна с ръка.

- Ти ми помогна, когато аз бях загазил.

От кабинета долетя гласът на Мелиса:

- Тя е тук.