B началото бе нулата. Числото нула. Цялото съществувание започна от тази в нула и от нея се роди мракът, а от мрака се роди светлината. Цифрите започнаха да се комбинират с други цифри, числата с числа, дори бялата светлина започна да се слива и разделя на отделни цветове. Появиха се звуци, появиха се и съчетания от звуци като пеене, като извисяване и заглъхване на тоналността сякаш в изгубен каданс, и тези звуци се съчетаха в богата хармония. От нея се роди симфония от числа, цветове, звуци, която започна да се слива и разделя, да се раздува и свива, да се сплита и разплита като извечна златна плитка.
От тази трептяща симфония започна да се оформя мисъл. Тази мисъл се появи постепенно, постепенно започна да добива плътност, обем, яснота... Когато това се случи, симфонията от числа и звуци заглъхна, както повърхността на бурното море притихва в кротък прибой, преди да затихне напълно. Остана само една безплътна мисъл.
И тази мисъл бе: аз съм.