Проектът "Кракен"

12.

Зиме и лете, през пролетта и есента, в камината в кабинета на Джей Паркър Лансинг на седемдесетия етаж в небостъргача „Ексчейндж Плейс“ във финансовия квартал на Манхатън гореше огън. Реализирането на тази прищявка му бе струвало два милиона долара само за инсталирането на камината. Освен това всеки ден трябваше да му се доставят брезови цепеници, които да се качват с товарния асансьор и да се подреждат грижливо в коша от ковано желязо, изработен през XIX в. Всеки от колегите му би се задоволил с платно на Сезан на стената. Но истинска камина, в която горят дърва? На седемдесетия етаж на небостъргач в Манхатън? Това говореше за него повече от всяка картина.

Дори и в този топъл октомврийски ден в камината весело гореше огън, а климатикът работеше с пълна мощност, за да компенсира горещината, излъчвана през решетката от ковано желязо. Лансинг седеше срещу огъня зад голяма ренесансова маса, в центъра на полукръг от плоски компютърни екрани, и с гладкия си като коприна, без нито едно косъмче десен показалец въвеждаше команди върху компютърна клавиатура. Лансинг пишеше с два пръста. Бяха го скъсали на изпита по машинопис в девети клас. Това не му пречеше: бездруго той смяташе, че машинописът е за секретарките, за хората от работническата класа. Макар да бе роден в Ню Йорк, Джей Паркър Лансинг се смяташе за духовно свързан с британската висша аристокрация. Дори бе развил съответния акцент.

Лансинг бе президент и главен изпълнителен директор на „Лансинг Партнърс“, бутикова компания от Уолстрийт. „Лансинг Партнърс" се бе специализирала в областта на алгоритмичната, високочестотната или свръхскоростната търговия. Алго-търговията, както често я наричаха, бе заела солиден дял от търговията на фондовите и стоковите борси. През януари 2013 г. например седемдесет процента от всички сделки, сключени на Нюйоркската фондова борса, бяха алго-транзакции, сключени автоматично от компютри, без никаква човешка намеса. Въпросните сделки се реализираха от компютърни алгоритми, които получаваха информация по електронен път и реагираха в рамките на няколко милисекунди, тоест безкрайно по-бързо от което и да било човешко същество.

От години алго-търговията се ползваше с лоша репутация в пресата. Но и тук, както при всичко останало на Уолстрийт, действаше принципът да не закачаш нещо, което носи пари. Докато някой ден балонът не се пръсне, разбира се. Мнозина твърдяха, че този вид търговия дава незаконни предимства на отделни брокери. Твърдяха, че финансовите пазари трябвало да са честни. Лансинг не изпитваше към онези, които си въобразяваха, че финансовите пазари са били или трябва да бъдат честни, нищо освен презрение. Тези хора заслужаваха да изгубят всичките си пари. Големите международни банки и финансово-брокерски къщи до една използваха алго-търговията и тя им носеше огромни печалби за сметка на малките играчи на пазара. А когато губеха малките играчи, обикновените хора, които търгуваха на борсата, вината си беше тяхна. Те просто се бяха оказали прекалено наивни. Когато пък алго-търговията предизвикаше пазарен крах - което някой ден несъмнено щеше да се случи, - правителството нямаше да им позволи да фалират. Тази игра се наричаше частни печалби, обществени загуби.

Съществуваше например програма за алго-търговия, наречена „Кинжал“ и разработена от „Ситигруп“. Въпросният алгоритъм откриваше ценови разлики между цените на акциите на една и съща компания в... да речем Хонконг и Ню Йорк. Попаднеше ли на подобно разминаване, „Кинжал“ купуваше милиони акции на едната борса и ги продаваше на другата, като извличаше печалба от моментното различие в котировките. А то нерядко продължаваше по-малко от секунда. Друга прочута алго-програма, наречена „Стелт“, създадена от „Дойче Банк", търгуваше на Чикагската стокова борса, където издирваше „статистически грешки“, незначителни отклонения в котировките на петролните фючърси, които в никакъв случай не бяха свързани с някаква тенденция. „Стелт“ сключваше и сделки, при които залагаше на понижение на цените, и такива, които разчитаха на повишение, като трупаше баснословни печалби независимо в каква посока поемеше пазарът.

Кой губеше? Бавните и глупави хора, които търгуваха на борсите. Дребните инвеститори. Пенсионните сметки. Пенсионните фондове. Градовете и общините от всички краища на Америка, които бяха инвестирали част от и бездруго скромните си фондове. „Да благодарим на всички глупаци, смотаняци и неудачници - каза си Лансинг, - които си въобразяват, че на фондовите и стоковите борси трябва да се играе честно“.

Компютрите, с чиято помощ се осъществяваше алго-търговията, трябваше, първо, да са изключително бързи и второ, да са разположени близо до самата борса. Дори закъснението, продиктувано от обстоятелството, че компютрите се намират на другия бряг на реката в Ню Джърси, да речем, а не в Манхатън, можеше да обуслови разликата между печалба и загуба въпреки почти светлинната скорост, с която работеше тази техника. В резултат на това алго-търговията се практикуваше най-вече от компании, чиито офиси бяха разположени във финансовото Сити и компютърните им системи бяха свързани с борсовите посредством дебели снопове фиброоптични кабели.

Джей Паркър Лансинг бе роден и израснал в Горен Пет Сайд - бе учил първо в „Сейнт Полс“, после в Харвард, където бе защитил магистратура по бизнес-администрация. Започнал бе като брокер в „Голдман Сакс“, където разработваше стратегии за алго-търговия. Той не пишеше самите програми - не знаеше почти нищо за механизмите, които карат компютрите да работят. Писането на програми бе работа на други хора. Неговата задача бе да открие изгодни възможности за търговия и да разработи стратегии за тяхното реализиране. Лансинг бе в основата на десетки борсови атаки, извършени от „Голдман“ с помощта на програми, които следяха пазарите за аномалии, издирваха нелогични разминавания между котировките, търсеха грешки и дори откровени глупости, допуснати от някой брокер, и идентифицираха ценови изкривявания на огромен набор стоки - от свинско шкембе до злато. Парите, които Лансинг направи за „Голдман", бяха наистина баснословни. Самият той бе щедро възнаграден. Тръгна по обичайния път за хората с неговата професия - луксозен апартамент в Тръмп Тауър, вила в Хамптънс с площ от близо две хиляди и петстотин квадратни метра, имение в Гринуич, пълно с картини на Деймиън Хърст. И разбира се, банкови сметки и „кухи“ компании на Каймановите острови, които сваляха дължимия данък общ доход до нивата, плащани от някой бедняк в Ист Хамптън.

Преди четири години му бе хрумнала една идея в областта на алго-търговията, която се бе оказала толкова оригинална, толкова брилянтна, че бе решил да не я споделя с „Голдман Сакс“. Вместо това напусна банката и основа „Лансинг Партнърс". След като очерта стратегията, продиктувана от новата му идея за алго-търговия, потърси програмист, който да я реализира. Така попадна на Ерик Моро, основател на сдружение от хакери, известни под общото наименование Джондоу. Оказа се, че Моро притежава идеалното съчетание от компютърен гений и гъвкав морал.

В „Сейнт Полс“ Лансинг бе скандалджия и побойник със зализана назад коса. И той, и приятелите му прекарваха голяма част от времето си в преследване и тормоз на хомосексуалисти, бавноразвиващи се или просто по-дребни и боязливи хлапета. В колежа обаче осъзна, че подобно арогантно бабаитско поведение, вършило му добра работа в подготвителното училище, ще доведе до пълна катастрофа в реалния живот. Затова вложи големи усилия и постоянство, за да се превърне в добре възпитан и добре облечен младеж с изискани маниери и лек британски акцент. И още нещо много важно: Лансинг осъзна, че противно на твърденията на родителите му, богаташите от Горен Ист Сайд, т.нар. бели англосаксонски протестанти, не са единствените интелигентни и достойни хора на този свят. Най-големите умове, които бе срещал, се бяха оказали все представители на разни етнически малцинства - евреи, поляци, индийци, италианци, ирландци, китайци... Моро бе един от тези изключително интелигентни представители на малцинствата - италианец с мазна коса от някакво забутано градче в Ню Джърси, роден в долнопробно работническо семейство, в което мъжете ставаха все полицаи или пожарникари. Притежаваше акцента на Тони Сопрано, но не и полезни връзки с мафията. Колкото и странно да изглеждаше, геният на Моро бе покълнал и разцъфтял именно в тази среда. Лансинг не използваше с лека ръка думата гений, но Моро бе истински гений и Лансинг му плащаше по достойнство.

Брилянтната идея на Лансинг бе свързана с една много специфична разновидност на алго-търговията. За да я реализира, Лансинг написа алгоритъма, а Моро програмира уникален софтуер, който двамата кръстиха Черната мамба. Черната мамба е най-смъртоносната змия на света, едно от малкото животни, които преследват и убиват хора. Тя пълзи по-бързо от тичащ човек и настигне ли го, може да го ухапе три пъти за една секунда. Всяко ухапване инжектира в организма му отрова, достатъчна да убие двайсет и пет души. Както предполагаше името ѝ, програмата „Черната мамба" бе страховит и смъртоносен ловец. Правеше само едно - преследваше други алго-програми. Спотайваше се в най-тъмните сенки на виртуалния пазар, откъдето проследяваше милиони сделки, докато открие жертвата си - друга алго-програма, която изпълнява някаква задача. Щом откриеше алго-програма, следваща предсказуема стратегия на търговия, Черната мамба я атакуваше. И тъй като знаеше какво купува или продава въпросната програма, можеше да предвиди ходовете на жертвата си, да я изпревари и да отмъкне печалбата. Големите взаимни фондове често използваха алго-програми, за да разбият една голяма сделка на стотици по-малки, които да сключат в течение на няколко часа на различни фондови борси. Целта бе да се запази в тайна голямата сделка, тъй като оповестяването ѝ би могло да повиши или понижи значително цените на акциите. Като знаеше какво възнамерява да направи набелязаната жертва, Мамбата купуваше същите пакети акции хилядни от секундата преди жертвата да направи своята поръчка. Частица от секундата по-късно вече продаваше акциите и реализираше печалба. Това можеше да се случи хиляди пъти преди собствениците на алго-програмата да заподозрат, че нещо не е наред. Но тогава, разбира се, вече бе прекалено късно.

През последните години Черната мамба бе донесла на „Лансинг Партнърс" печалба от осемстотин милиона долара. Стратегията ѝ обаче не бе неуязвима. Някои от големите банки и хедж-фондове засякоха дейността на Мамбата и не останаха очаровани от откритието, че някой друг ги мами в тяхната собствена мръсна игра. И се опитаха да контраатакуват. Ерик Моро обаче усъвършенстваше Мамбата почти ежедневно и когато тя допуснеше грешка и изгубеше пари, коригираше програмата незабавно. Ако използваше стратегия, която вече не вършеше работа, Моро измисляше нова стратегия. Черната мамба приличаше на непрекъснато мутиращ вирус, който променя не само начина, по който атакува своите жертви, но и базовия си код, така че всяка седмица да изглежда по различен начин и никой никога да не успее да го идентифицира.

В този ден - понеделник сутрин в средата на октомври - Джей Паркър Лансинг следеше действията на Черната мамба, която бе хвърлила око на частен форум за търговия с ценни книжа. По-рано сутринта Мамбата бе засякла алго-програма, която продаваше акции, притежавани от ключов акционер на прочута интернет компания. Точно деветдесет дни преди това тази интернет компания бе осъществила първично предлагане на фондовия пазар. Деветдесет дни след началото на предлагането служителите на компанията вече имаха правото да продават своите акции. Това бе стара история, позната и от Фейсбук, и от Групон. Досегашните акционери, наричани инсайдери, или с други думи основателите на компанията и първоначалните инвеститори в нея, осребряваха акциите си след деветдесет дни, а наивниците, купили дялове по време на първичното предлагане, оставаха със значително обезценени акции. Днес изтичаше деветдесет-дневното ограничение. И по всичко изглеждаше, че инсайдерите ще пуснат в продажба огромни пакети акции, но тихо и незабележимо, като използват алго- програма.

Инсайдерите щяха пуснат огромен брой акции, разбити на пакети от две до пет хиляди ценни книги. Глупавата малка алго-програма, използвана от инсайдерите, се опитваше да създаде илюзията, че продажбите се извършват от голям брой дребни индивидуални инвеститори. Тази изненадваща активност точно деветдесет дни след началното предлагане бе много показателен индикатор. Освен това алго-програмата на инсайдерите бе толкова бавна, че цените вече започваха да падат. Останалите участници на пазара нямаше да го пропуснат. В резултат на това алго-програмата започваше да увеличава темпото на продажби, за да реализира колкото се може повече акции, преди цените да спаднат още.

Джей Паркър Лансинг се облиза лакомо. Не можеше да възприеме тази сделка по друг начин освен като угоена тлъста пуйка. И не само угоена, но и заклана, напълнена, изпечена и поднесена на тепсия.

Лансинг активира Мамбата и се облегна на стола, за да наблюдава действията ѝ. Стратегията, която програмата прилагаше в момента, се наричаше „голи продажби“ или „непокрити къси продажби“. Черната мамба започна да продава акции от интернет компанията, с които не разполагаше. Това не бе незаконно. Ако котировките се сгромолясаха - което несъмнено щеше да стане, - Мамбата щеше да купи от алго-програмата същия брой акции, които бе продала, без да притежава. Красотата на тази стратегия се криеше в следното: тя залагаше на продажбата на акции, с които продавачът всъщност не разполагаше, но които купуваше няколко минути по-късно на по-ниски цени. Така Мамбата можеше да реализира печалба, без да похарчи нито цент. Акциите щяха да бъдат предоставени на купувача като част от обичайния механизъм за сетълмент. Така Мамбата щеше да прикрие факта, че е продала нещо, което не притежава.

И това - както всичко, което носеше пари на Уолстрийт - бе напълно законно. Това бяха така наречените непокрити къси продажби, които бяха изключително доходни. Стига, разбира се, цените на акциите да продължават да падат.

Лансинг наблюдаваше атаката на Мамбата. Разбира се, не можеше да следи търговията в реално време, тъй като тя се извършваше в закрития форум с непосилна за човек скорост, но Мамбата щеше да му докладва резултатите след края на операцията.

За броени секунди Черната мамба продаде на открития пазар шестнайсет милиона акции на интернет компанията. Акции, които не притежаваше. Тоест това бяха „голи продажби“. После зачака алго-програмата да предложи за продажба нови пакети акции и при положение, че котировките продължаваха да падат, щеше да ги изкупи на още по-ниски цени и да натрупа солидни печалби.

Лансинг бе вперил поглед в екрана, тъй като очакваше акциите да продължат да падат, да се сринат дори. Нищо подобно не се случи обаче. Вместо това котировките им започнаха да растат. Да растат. И да растат.

Лансинг не можеше да повярва. Изневиделица, без никакво предупреждение, инсайдерите, които така отчаяно се бяха опитвали да се отърват от своите акции, смениха тактиката и започнаха да купуват. При това на все по-високи и по-високи цени! Защо? В отчаянието си Лансинг направи опит да изключи Черната мамба. Но беше прекалено късно - Мамбата вече бе реализирала непокрити продажби на шестнайсет милиона акции. Подобна сделка не можеше да бъде отменена. А „глупавата“ алго-програма, вместо да продължи да продава акции по начина, по който го бе правила досега, буквално полудя, смени подхода си и изкупи целия пакет на Мамбата, в резултат на което повиши цените още повече. След което направи нещо още по-ненормално. Излезе от закрития форум и започна да купува големи пакети акции на открития пазар, на НАСДАК, така, че целият свят да види какво прави и съответно да вдигне котировките още повече.

В резултат на всички тези неочаквани ходове цените на акциите скочиха с 30 % за броени секунди. Което означаваше, че за да предаде на купувача онези шестнайсет милиона акции, които Мамбата бе продала, без да притежава, „Лансинг Партнърс“ ще трябва да ги купи на цени, които бяха с 30 % по-високи от цените, на които ги бе продал.

Това бе класически пример за „къс скуиз“, най-лошото, най-болезненото нещо, което може да се случи на един брокер. Така само в рамките на деветдесет секунди Джей Паркър Лансинг изгуби 320 милиона в акции, а загубата му продължаваше да расте, тъй като котировките продължаваха да растат и той не можеше да направи абсолютно нищо. Трябваше да „покрие“ позицията си, като купи онези шестнайсет милиона акции, които бе продал, без да притежава. И когато понечи да направи тази покупка, преди цените на акциите да са се покачили още повече, самият той предизвика ръст на котировките с нови 15 %, което само утежни положението му.

Това бе класически пример за „къс скуиз“, от който няма измъкване - не можеш да анулираш сделката, не можеш да избегнеш загубата. Лансинг бе съсипан. Не откъсваше поглед от екрана, за да проследи как Мамбата купува последния пакет акции на цена, която бе с 46 % по-висока от първоначалната.

Всичко приключи за сто и двайсет секунди. Джей Паркър Лансинг бе изгубил 411 милиона.

Ръцете му трепереха. Устата му бе пресъхнала. Усещаше как кръвта пулсира в ушите му и те писват. Как се бе стигнало дотук? Как онази глупава алго-програма бе сменила рязко тактиката си и бе започнала да търгува по такъв ненормален, нелогичен, неочакван начин? Ходът ѝ бе брилянтен, но подобна откачена постъпка би имала смисъл само ако алго-програмата бе знаела предварително какво възнамерява да направи Черната мамба.

След като формулира въпроса по този начин, отговорът дойде от само себе си. Това не бе случайност. Някой бе атакувал Черната мамба. „Глупавата" алго-програма бе написана така, че да подмами Мамбата да сключи тази рискована сделка, след което да затвори капана и да изцеди ресурсите ѝ.

Именно такива мисли минаваха през главата на Лансинг, когато чу нечий възбуден глас в коридора. Ерик Моро, дългокосият му младши партньор, нахлу в кабинета му със смаяно изражение.

- Какво става? Какво става, по дяволите?

Лансинг протегна дългата си мършава ръка и посочи:

- Седни, Ерик.

- Не следиш ли екраните? Не видя ли какво стана току-що?

Лансинг продължаваше да сочи с протегната ръка.

- Седни, ако обичаш.

- Искам да знам какво стана!

- Много просто - отвърна тихо Лансинг. - Станахме жертва на ужилване.

Моро го зяпна. Започваше да осъзнава какво се е случило.

- Наистина трябва да седнеш!

Моро се отпусна в коженото кресло и въздъхна тежко.

Лансинг продължи със спокоен тон:

- Задачата ни сега е да открием кой стои зад това и да вземем ответни мерки.

- Ответни мерки? Какви? Какво означава изразът „ответни мерки” когато става въпрос за някое гадно копеле, което току-що ни отмъкна четиристотин милиона долара?

- Нещо толкова страховито, толкова ужасно, че никой никога да не си помисли да ни постави отново в подобна ситуация. Само тогава - Лансинг се усмихна студено - бизнесът ни ще бъде в безопасност.