Разгромът

Трийсет и втора глава

Терада Фумио бе прекарал зимата в Хаги заедно със съпругата и децата си. Скоро след срещата с чуждоземците Такео отиде в дома му от другата страна на залива. Покритите градини, затоплени от горещите извори, които ограждаха вулкана, вече сияеха с ярките багри на азалии, божури и разни други екзотични растения, които Фумио бе донесъл за Ерико от далечни острови и непознати кралства — орхидеи, лилии и рози.

— Трябва да дойдеш с мен някой ден — каза домакинът, докато двамата се разхождаха из градината и той обясняваше произхода и историята на всяко растение. — Никога не си напускал Трите провинции.

— Не ми е нужно, след като ти водиш света при мен — отвърна Такео. — Но един ден бих искал… ако някога се оттегля или се откажа от властта.

— Мислиш ли за нещо подобно? — Фумио го погледна изпитателно, вперил живите си очи в лицето му.

— Ще видим какво ще се случи в Мияко. Надявам се най-вече да постигна уреждане на въпросите по мирен път. Сага Хидеки предложи някакво състезание — дъщеря ми е твърдо решена да бъде моя заместница. Тя, а и всички други вече са убедени, че резултатът ще бъде в моя полза.

— Ще заложиш Трите провинции в едно-единствено състезание? Далеч по-добре е да се подготвиш за война!

— Както решихме още миналата година, наистина ще се готвим за война. Ще ми трябва най-малко месец да стигна до столицата. За това време Кахей ще събере армията ни на източната граница. Ще се съобразя със състезанието независимо дали печеля, или губя, но при известни условия, които ще обсъдя със Сага. Войската ни ще бъде там, в случай че условията ми не бъдат приети или спазени.

— Трябва да преместим останалата част от флотата от Хаги в Хофу — предложи Фумио. — Така ще контролираме западната част на морето и ако се наложи, можем да ударим Кумамото.

— Да, най-голямата опасност за нас е, че Зенко ще се възползва от отсъствието ми и ще пристъпи към открито неподчинение. Но съпругата му ще дойде в Хаги, а синовете му вече са там. По мое мнение няма да е толкова безразсъден да рискува живота им. Каеде е съгласна с мен и ще упражни цялото си влияние върху Хана. Ти и баща ти трябва да заминете с флотата в Хофу. Бъдете готови за нападение откъм морето. Таку е там и ще ви държи в течение на всичко, което се случва. Можеш да вземеш чуждоземците с теб.

— Значи трябва да се върнат в Хофу?

— Ще отварят там търговска къща. Можеш да им помогнеш, хем ще ги държиш под око. Маи — момичето от фамилията Муто — също ще замине с тях.

После Такео сподели тревогата си, че чуждоземците сигурно вече са стигнали в Кумамото, разказа му за огледалото и за опасенията си, че вероятно и други предмети влизат в страната през този град.

— Ще се опитам да разбера как стоят нещата — обеща Фумио. — Тази зима опознах Дон Жоао и вече започвам да разбирам езика им. За щастие той не е сдържан човек, особено след няколко стъкленици вино. А, като стана дума за вино — добави той, — хайде и ние да обърнем по една-две чаши. Естествено, баща ми също иска да те види.

За няколко часа Такео загърби всичките си тревоги и се наслади на виното, на храната, която Ерико бе приготвила — прясна риба и пролетни зеленчуци, — на компанията на приятелите си и на прекрасната градина.

Върна се в къщата край реката все още в благо и ведро настроение, което премина в искрена радост, щом чу гласа на Шизука, влизайки в градината.

— Не доведе ли Мики с теб? — попита той, когато отиде при нея в стаята на горния етаж.

Харука им поднесе чай и ги остави сами.

— Двоумих се как да постъпя — отвърна Шизука. — Тя много искаше да те види. Тъгува за теб и за сестрите си. Но е във възрастта, когато усвоява бързо. Стори ми се неразумно да не се възползваме от това. И тъй като ще отсъстваш цяло лято, а Каеде ще бъде заета с бебето… във всеки случай добре е да се научи на покорство.

— Надявах се да я видя, преди да тръгна. Добре ли е?

Шизука се усмихна:

— Прекрасно. Напомня ми Юки на същата възраст. Преливаща от сила и увереност. В отсъствието на Мая направо е разцъфтяла; за нея е добре, че е излязла от сянката на сестра си… — като чу името на Юки, Такео стана някак тъжен и замислен. Шизука забеляза това: — В края на зимата получих вести от Таку. Той ми каза, че Акио е в Кумамото със сина ти.

— Истина е. Не желая да говоря за това тук, но присъствието му в крепостния град на Зенко има скрит смисъл, който държа да обсъдим. Разполагаш ли с подкрепата на старейшините във фамилията Муто?

— Получих информация за известно недоволство — отвърна Шизука. — Не в Средната провинция, а на Изток и Запад. Озадачена съм, че Таку не се е върнал в Инуяма, където може да упражнява контрол върху Племето в източната част. Трябва да отида там лично, но не ми се иска да оставя Каеде точно сега, особено ако ще заминаваш толкова скоро.

— Таку си е загубил ума по момичето, което пратихме да се грижи за Мая — заяви Такео, усещайки същия пристъп на гняв.

— Чух разни слухове за това. Опасявам се, че и двамата ми синове се оказаха голямо разочарование за теб, особено след всичко, което стори за тях — гласът й бе овладян, но той видя, че е истински разстроена.

— Имам пълно доверие на Таку — заяви той. — Но подобно увлечение може само да снижи бдителността му. Зенко е друг въпрос, но засега е под контрол. Само че изглежда твърдо решен да претендира за глава на фамилията Муто, а това ще го въвлече в пряк сблъсък с теб, с Таку и, разбира се, с мен — той замълча за момент и после добави: — Опитах се да го обуздая, заповядвах му, заплашвах го, но явно е решил да ме предизвиква.

— С всяка година все повече заприличва на баща си — рече Шизука. — Не мога да забравя, че в стремежа си за власт Араи издаде заповед за смъртта ми и беше готов да види как убиваш синовете му. Моят съвет като глава на фамилията Муто и като стар приятел на Отори е да се отървеш от Зенко възможно най-скоро, преди да е събрал повече поддръжници. Ще го уредя лично. Ти просто трябва да издадеш нареждане — очите й блестяха, но останаха сухи.

— Още първия ден, когато се запознахме, Кенджи ми каза, че трябва да се науча на безпощадност от теб — отвърна Такео, удивен, че тя е способна да го съветва така хладнокръвно да отнеме живота на собствения й син.

— Само че нито Кенджи, нито аз успяхме да ти я внушим, Такео. Зенко го знае, поради което не се страхува от теб и не те уважава.

Неочаквано за самия него думите й го засегнаха болезнено, но той отговори благо:

— Избрал съм за себе си и за тази страна пътя на справедливостта и на мирните преговори. Няма да позволя предизвикателството на Зенко да ме отклони от него.

— Тогава го арестувай и го прати на съд за заговор срещу теб. Действай съобразно със закона, но не губи време — тя го наблюдава известно време и когато не получи отговор, продължи: — Но ти няма да изпълниш съвета ми, Такео. Не е нужно да казваш нищо. Разбира се, благодарна съм ти, че искаш да пощадиш живота на сина ми, но се опасявам, че цената за всички нас ще се окаже непосилна.

Думите й го накараха да изтръпне, почувствал ледения дъх на зловещото предупреждение за бъдещето. Слънцето бе залязло и градината бе преобразена от синкавата светлина на настъпващата вечер. Над потока примигваха светулки; той видя Сунаоми и Чикара, които се приближаваха, прецапвайки през водата под стената — сигурно бяха играли на речния бряг и сега гладът ги бе подгонил у дома. Как би могъл да отнеме живота на баща им? Само щеше да настрои момчетата срещу себе си и семейството си и да удължи враждата.

— Предложих да сгодим Мики за Сунаоми — рече той.

— Много добър ход — Шизука полагаше явно усилие да говори по-меко. — Макар че според мен никое от децата няма да ти е благодарно! Не го споменавай пред никого; идеята със сигурност няма да се понрави на Сунаоми. Случката от миналото лято го разстрои дълбоко. Едва когато порасне, ще си даде сметка, че му оказваш голяма чест.

— Твърде рано е да го оповестяваме официално… може би когато се върна в края на лятото.

Съдейки по изражението й, си помисли, че Шизука се кани да му напомни за пореден път, че може да няма страна, в която да се върне, но разговорът им бе прекъснат от внезапен вик от противоположния край на къщата, където се намираха женските помещения. Такео чу стъпките на Харука, която притича по верандата и накара славеевия под да запее. В градината момчетата се спряха и се втренчиха след нея.

— Шизука, доктор Ишида! — викаше Харука. — Елате бързо! Болките на господарката Отори започнаха!

Детето, както Каеде твърдеше от самото начало, беше момче. Новината бе отпразнувана незабавно в Хаги, макар и сдържано, тъй като периодът непосредствено след раждането бе твърде опасен, а връзката на детето с живота — тънка и крехка. Все пак раждането се оказа бързо, а детето се появи на бял свят силно и здраво. Сякаш вече имаше всички основания за увереност, че владетелят Отори се е сдобил със син и наследник. Проклятието, което според мълвата бе причинено от раждането на близначките, беше отменено.

През следващите няколко седмици вестта бе посрещната с всеобщо ликуване из Трите провинции. Вероятно в Кумамото радостта не бе толкова голяма, но Зенко и Хана изразиха всички подобаващи за събитието чувства и изпратиха великолепни дарове — копринени роби за бебето, малък меч — притежание на фамилията Араи — и едно пони. Хана започна да се подготвя за предстоящото пътуване до Хаги по-нататък през лятото, нетърпелива да види синовете си и да прави компания на сестра си, докато Такео отсъства.

Когато периодът на уединение след раждането приключи и къщата бе пречистена според обичая, Каеде отнесе детето на баща му и го постави в ръцете му.

— Ето за какво съм мечтала цял живот — рече тя. — Да те даря със син.

— Ти вече си ме дарила с много повече, отколкото бих могъл да се надявам — отвърна той развълнуван.

Оказа се неподготвен за вълната от нежност, която го заля при вида на това малко създание с червено личице и черни косици… и за чувството на гордост. Обичаше дъщерите си и не смяташе, че копнее за нещо повече, но новороденият син в ръцете му задоволи някаква неосъзната до момента потребност. Ъгълчетата на очите му залютяха издайнически, при все това не можеше да престане да се усмихва.

— Ти си щастлив! — възкликна Каеде. — А се страхувах… толкова често ми повтаряше, че не искаш син, че дъщерите ти стигат… вече бях почнала да ти вярвам.

— Щастлив съм — отвърна той. — Бих могъл да умра в този момент.

— И аз се чувствам така — рече тя едва чуто. Замълча за миг и после продължи: — Но нека престанем да говорим за умиране. Ще живеем и ще гледаме как синът ни расте.

— Ще ми се да не се налагаше да те оставям — внезапно го осени идеята, че би могъл да се откаже от пътуването до Мияко. Нека Ловеца на кучета напада, щом иска; армията на Трите провинции щеше да го отблъсне лесно и да се разправи със Зенко. Беше слисан от силата на чувството; би се сражавал до смърт, за да защити Средната провинция, за да може неговият син — кръв на Отори — да я наследи. Обмисли внимателно идеята и после я отхвърли. Първо щеше да пробва с мирни средства, както бе решил; отложеше ли пътуването, постъпката му щеше да се възприеме като проява на безочие и откровен страх.

— И на мен — каза Каеде, — но трябва да отидеш — тя взе детето от ръцете му и се взря в личицето му с безмерна любов. — С този малък мъж до себе си няма да съм самотна!