Шифърът на Леонардо

9

3а да не прекъсват разговора му с Лангдън, Безу Фаш бе изключил мобилния си телефон. За съжаление, той беше скъп модел, снабден с двупосочна радиостанция, която сега използва един от агентите му.

— Capitaine? — изпращя телефонът.

Фаш неволно изскърца със зъби от гняв. Не можеше да си представи нещо толкова важно, че Коле да прекъсне разпита — особено точно в този решителен момент. Капитанът извинително погледна Лангдън.

— Един момент, моля. –. Той натисна бутона за радиопредаване. — Oui?

— Capitaine, un agent du Département de cryptographie est arrivé.22

Гневът на Фаш мигновено, стихна. „Криптограф?“ Въпреки неудобния момент това сигурно беше добра новина. След като бе открил загадъчния надпис на Сониер, капитанът беше пратил по електронен път снимки от цялото местопрестъпление в криптографския отдел с надеждата някой там да му разкрие какво се е опитвал да каже уредникът. Щом сега идваше човек от отдела, най-вероятно вече бяха разшифровали посланието на жертвата.

— В момента съм зает — отвърна Фаш. Гласът му не оставяше съмнение, че лейтенантът е прекалил. — Помолете криптографа да изчака в командния пункт. Когато приключа, ще разговарям с него.

— С нея — поправи го Коле. — Криптографът е агент Нево.

Фаш се ядоса още повече. Софи Нево беше една от най-големите грешки на ЦУКП. Млада парижка déchiffreuse23, завършила в Англия, преди две години тя бе натрапена на капитана в рамките на министерската кампания за назначаване на повече жени в полицията. Стремежът на министерството към политическа коректност според Фаш водеше до отслабване на управлението. Жените не само бяха физически негодни за полицейска работа, но и самото им присъствие опасно разсейваше полицаите. А както се бе опасявал от самото начало, Софи Нево разсейваше мъжете повече от другите.

Беше на тридесет и две и упоритостта й граничеше с инат. Прилагаше новата британска криптологическа методология и постоянно вбесяваше началниците си. Фаш обаче най-много се безпокоеше от неизбежната универсална истина, че в служба с мъже на средна възраст една млада привлекателна жена винаги отвлича вниманието от работата.

— Агент Нево настоява незабавно да разговаря с вас, господин капитан. Опитах се да я спра, но тя идва към галерията.

Фаш се смая.

— Недопустимо! Ясно дадох да се разбере…

За миг на Робърт Лангдън му се стори, че Безу Фаш ще получи удар. Капитанът спря на средата на изречението, зяпна и очите му се изцъклиха. Проницателният му поглед сякаш се впери в нещо над рамото на професора. Преди да успее да се обърне, Лангдън чу женски глас.

— Excusez-moi, messieurs.24

Лангдън се обърна и видя, че към тях се приближава млада жена. Вървеше по коридора с дълги плавни крачки — походка, издаваща натрапчива сигурност. Небрежно облечена в дълъг до коляното кремав ирландски пуловер и черен клин, привлекателна, тридесетинагодишна. Гъстата й червена коса падаше свободно върху раменете й. За разлика от русокосите съпруги, които украсяваха стените на харвардските общежития, тази жена притежаваше естествена красота, която излъчваше поразителна самоувереност.

За изненада на Лангдън, жената се приближи право към него и учтиво протегна ръка.

— Мосю Лангдън, аз съм агент Нево от криптографския отдел на ЦУКП. Приятно ми е да се запознаем.

Робърт стисна меката й ръка и за миг се почувства хипнотизиран от погледа й. Очите й бяха масленозелени — проницателни и ясни.

Фаш гневно си пое дъх. Очевидно се готвеше да се впусне в укорна тирада.

Тя обаче бързо се обърна и го изпревари.

— Капитане, моля да ме извините, че се натрапвам, но…

— Ce n’est pas le moment!25 — процеди Фаш през зъби.

— Опитах се да се свържа с вас по телефона — като че ли от любезност към Лангдън, продължи на английски Софи. — Но мобифонът ви беше изключен.

— Нарочно го изключих — изсъска капитанът. — Разговарям с господин Лангдън.

— Разшифровах числовия код — хладно съобщи тя. Професорът усети, че пулсът му се ускорява от вълнение. „Разшифровала е кода?“

Фаш видимо се колебаеше как да реагира.

— Преди да ви обясня, имам спешно съобщение за господин Лангдън — каза Софи.

На лицето на полицая се изписа загрижено изражение.

— За господин Лангдън ли?

Тя кимна и отново се обърна към Робърт.

— Трябва да се свържете с американското посолство, господин. Лангдън. Имат съобщение за вас от Щатите.

Лангдън се изненада и възбудата му разшифроването на кода отстъпи мястото си на внезапна тревога. „Съобщение от Щатите ли?“ Опита се да си представи кой може да го търси. Беше ерган и само родителите му и неколцина колеги знаеха, че е в Париж.

— Американското посолство ли? — подозрително попита Фаш. — Как са разбрали, че господин Лангдън е тук?

Софи сви рамене.

— Явно са потърсили господин Лангдън в хотела и портиерът им е съобщил, че е заминал с агент от ЦУКП.

— И от посолството са се свързали с криптографския отдел на ЦУКП, така ли?

— Не, господине — твърдо отвърна Софи. — Когато се обадих в телефонната централа на управлението в опит да ви открия, там имаше съобщение за господин Лангдън и ме помолиха да го предам, ако ви намеря.

Фаш свъси вежди, отвори уста да каже нещо, ала Софи вече се беше обърнала към американеца.

— Господин Лангдън, това е телефонният номер на вашето посолство, на който трябва да се обадите колкото се може по-скоро — каза тя, извади от джоба си листче и му го подаде. Гледаше го напрегнато. — Позвънете им, докато аз обяснявам кода на капитан Фаш.

Робърт погледна листчето. На него беше написан парижки телефон и вътрешен номер.

— Благодаря — вече сериозно обезпокоен, отвърна той. — Къде мога да намеря телефон?

Софи понечи да извади мобилния си телефон, ала Фаш й даде знак да не го прави. Капитанът приличаше на Везувий мигове преди да изригне. Без да откъсва поглед от нея, той извади собствения си мобифон и го протегна на Лангдън.

— Тази линия е сигурна, господин Лангдън. Можете да я използвате.

Гневът на французина към младата жена озадачаваше Робърт. Той неохотно взе телефона. Фаш незабавно отведе Софи няколко крачки настрани и тихо започна да я мъмри. Обзет от все по-силна неприязън към него, Лангдън се извърна от странния сблъсък и включи мобифона. После погледна листчето и набра номера.

Чу звънене. Веднъж… втори път… трети… Накрая се свърза.

Очакваше да отговори телефонистка, но се оказа телефонен секретар. Странно, гласът му бе познат. Беше на Софи Нево.

— Bonjour, vous êtes bien chez Sophie Neveu — каза гласът. — Je suis absente pour le moment, mais…26

Объркан, той ce обърна към младата жена.

— Извинете. Струва ми се, че сте ми дали…

— Не, това е верният номер — сякаш очаквала смущението му, бързо го прекъсна Софи. — Посолството има автоматична телефонна система. Трябва да наберете вътрешния код, за да получите съобщението си.

Лангдън зяпна.

— Но…

— Трицифреният номер на листа, който ви дадох.

Професорът отвори уста, за да й обясни странната грешка, но Софи го стрелна с поглед и зелените й очи му пратиха пределно ясно послание.

„Не задавай въпроси. Просто го направи.“ Озадачен, той набра вътрешния номер: 454. Съобщението на Софи незабавно прекъсна и той чу електронен глас да казва на френски:

— Имате едно ново съобщение. — Очевидно 454 беше нейният код за дистанционен достъп до телефонния й секретар.

Той чу записа да се пренавива. Накрая лентата спря и автоматът се включи. Гласът отсреща пак бе на Софи.

— Господин Лангдън — с боязлив шепот започна тя. — Не реагирайте на това съобщение. Просто спокойно го изслушайте. В момента се намирате в опасност. Стриктно изпълнете инструкциите ми.