Шифърът на Леонардо

88

Лангдън и Софи минаха през въртележката на метрото и навлязоха в недрата на мрачния лабиринт от тунели и перони. Професорът се чувстваше напълно изчерпан. Измъчваха го угризения.

„Аз забърках Лий и сега той е в огромна опасност.“

Тайната роля на Реми го бе смаяла, ала това беше съвсем логично. Онзи, който търсеше Граала, вербуваше вътрешни хора. „Прибегнали са до Тибинг по същата причина, поради която го потърсих аз. — Онези, които знаеха нещо за Светия Граал, винаги бяха магнити и за крадци, и за учени. Фактът, че британецът през цялото време е бил наблюдаван, би трябвало да облекчи угризенията му. Нищо подобно. — Трябва да открием Лий и да му помогнем. Веднага.“

Робърт последва Софи до един от пероните, където тя забързано отиде при най-близкия телефон, за да се обади в полицията, въпреки предупреждението на Реми. Лангдън седна на една мърлява пейка.

— Най-добрият начин да помогнем на Лий е незабавно да съобщим на лондонската полиция — докато набираше номера, повтори младата жена. — Повярвай ми.

Лангдън отначало не се бе съгласил с тази идея, но когато обсъдиха плана, предложението на Софи започна да му се струва логично. За момента Тибинг се намираше в безопасност. Даже да знаеха къде е гробницата на рицаря, Реми и другите можеха да имат нужда от помощта на историка, за да разгадаят смисъла на стиха за кълбото. Безпокоеше го какво ще се случи след като бъде открита картата на Граала. „Лий ще се превърне в огромна пречка за тях.“

Ако искаше да помогне на приятеля си и някога пак да види ключовия камък, Лангдън първо трябваше да намери гробницата. „За съжаление Реми има голяма преднина.“

Задачата на Софи беше да забави французина. А на Робърт — да намери гробницата.

Софи щеше да направи Реми и Сила бегълци от лондонската полиция и да ги принуди да се скрият. Още по-добре щеше да е да ги заловят. Планът на Лангдън не бе толкова сигурен — да вземе метрото до Кингс Колидж, известен с електронната си база данни по теология. „Най-добрата търсачка — беше чувал той. — Мигновени отговори на всеки въпрос от областта на историята на религията.“ Чудеше се какво ще му разкрие база данните за неизвестния рицар. Искаше му се мотрисата да дойде по-скоро.

Софи най-после се свърза с лондонската полиция.

— Участък „Сноу Хил“ — каза телефонистката. — Какво обичате?

— Искам да съобщя за отвличане. — Софи знаеше, че трябва да е кратка.

— Името ви, моля? Тя се замисли за миг.

— Агент Софи Нево от френската криминална полиция.

Това даде желания резултат.

— Веднага, госпожо. Ще ви свържа с някой от детективите.

Докато чакаше, Софи се зачуди дали полицията изобщо ще повярва на описанието на похитителя на Тибинг. „Мъж със смокинг. — Нима можеше по-лесно да се открие заподозрян? Даже да се преоблечеше, Реми се движеше в компанията на монах албинос. — Не може да ги изпуснат.“ Нещо повече, те имаха заложник и не можеха да пътуват с градския транспорт. Колко лимузини ягуар можеше да има в Лондон?

Докато я свържат, сякаш мина цяла вечност. „Хайде!“ Чуваше линията да прещраква и бръмчи, като че ли я прехвърляха. Изтекоха петнадесет секунди. Накрая отсреща се обади мъж.

— Агент Нево?

Софи веднага позна грубия глас и се смая.

— Агент Нево — повтори Безу Фаш. — Къде сте, по дяволите?

Тя онемя. Капитанът явно бе поискал от телефонната централа на лондонската полиция да го предупредят, ако Софи се обади.

— Вижте — напрегнато каза Фаш. — Снощи допуснах ужасна грешка. Робърт Лангдън е невинен. Всички обвинения срещу него отпаднаха. Въпреки това двамата сте в опасност. Трябва да се върнете.

Софи зяпна. Нямаше представа какво да отговори. Фаш не беше от хората, които се извиняват за каквото и да било.

— Вие не ми казахте, че Жак Сониер ви е дядо — продължи полицаят. — Ще си затворя очите за вашето неподчинение заради емоционалното напрежение, на което сигурно сте подложена. В момента обаче с Лангдън трябва да потърсите закрила в най-близкия лондонски участък.

„Той знае, че съм в Лондон? Още какво знае?“ По линията се чуваше рев на някаква машина. И странно прещракване.

— Опитвате се да определите откъде се обаждам, нали, господин капитан?

Гласът на Фаш прозвуча твърдо.

— С вас трябва да си сътрудничим, агент Нево. И двамата имаме много за губене. Трябва да сведем щетите до минимум. Снощи допуснах грешки в преценката си и ако те доведат до смъртта на американски професор и криптографка от ЦУКП, с кариерата ми е свършено. През последните няколко часа се опитвам да осигуря безопасността ви.

На перона лъхна топъл вятър и мотрисата се приближи с тихо бучене. Софи имаше твърдото намерение да се качи в нея. Лангдън явно имаше същата идея, защото се изправи и тръгна към телефона.

— Човекът, който ви трябва, е Реми Легалудек — каза тя. — Прислужникът на Тибинг. Той преди малко отвлече сър Лий от черквата „Темпъл“ и…

— Агент Нево! — изрева Фаш. — Това не е въпрос, който можем да обсъждаме по незащитена линия. С Лангдън веднага идете в полицията. Заради самите вас! Това е заповед!

Софи затвори и двамата с Робърт се затичаха към мотрисата.