Шифърът на Леонардо

100

Тялото на епископ Мануел Арингароса бе изтърпяло много видове болка, и все пак разкъсващото парене на раната от куршума в гърдите му беше напълно непознато. Дълбоко и силно. Не рана на плътта… а по-скоро на душата.

Той отвори очи и се напрегна да види нещо, ала дъждът замъгляваше зрението му. „Къде съм?“ Прегръщаха го яки ръце и носеха отпуснатото му тяло като парцалена кукла. Вятърът развяваше черното му расо.

Епископът вдигна ръка, избърса очите си и видя, че човекът, който го носи, е Сила. Грамадният албинос се препъваше по мокрия тротоар и крещеше да го закарат в болница. Червените му очи бяха вперени право напред, по бялото му, опръскано с кръв лице се стичаха сълзи.

— Синко — прошепна Арингароса. — Ти си ранен.

Сила го погледна с измъчена гримаса.

— Много съжалявам, отче. — Сякаш страдаше толкова силно, че не можеше да говори.

— Не, Сила — отвърна епископът. — Аз съжалявам. Аз съм виновен. — „Учителя ми обеща, че няма да има убийства, и аз ти казах изцяло да му се подчиняваш.“ — Прекалено избързах. Прекалено се страхувах. Двамата с теб бяхме измамени. — „Учителя изобщо нямаше да ни даде Светия Граал.“

Прегърнат в ръцете на човека, когото преди толкова много години беше подслонил, епископ Арингароса сякаш се върна назад във времето. В Испания. В скромното си начало, когато със Сила бяха строили малка католическа черква в Овиедо. И по-късно, в Ню Йорк, където беше разтръбявал Божието величие от високия център на Opus Dei на Лексингтън Авеню.

Преди пет месеца бе получил ужасяваща новина. Делото на живота му беше в опасност. Спомни си срещата в замъка Гандолфо, която бе променила живота му… вестта, която беше поставила началото на тази трагедия…

Арингароса с високо вдигната глава влезе в астрономическата библиотека на Гандолфо. Очакваше да бъде посрещнат от ликуващи тълпи, нетърпеливи да го потупат по гърба за блестящите успехи на католицизма в Америка.

Присъстваха само трима души. Секретарят на Ватикана. Разплут. Кисел. Двама високопоставени италиански кардинали. Самодоволни. Лицемерно набожни.

— Господин секретар? — озадачен, рече Арингароса.

Дебелият свещеник, който контролираше всички юридически въпроси на Църквата, стисна ръката му и му посочи стола срещу себе си.

— Настанете се удобно, моля.

Епископът седна. Усещаше, че се е случило нещо лошо.

— Нямам опит в любезностите, ваше високопреосвещенство, затова ще започна направо с причината да ви поканим тук — каза секретарят.

— Да, кажете. — Арингароса погледна двамата кардинали, които като че ли го преценяваха със самодоволно очакване.

— Както ви е добре известно, Негово светейшество и други в Рим напоследък са загрижени от политическото отражение на консервативните практики на Opus Dei.

Арингароса мигновено се наежи. Вече многократно бяха разговаряли на тази тема с новия папа, който за огромен ужас на епископа, се бе оказал поразително настойчив радетел за либерална промяна на Църквата.

— Искам да ви уверя, че Негово светейшество не се опитва да промени нищо в начина, по който ръководите своята прелатура — побърза да прибави секретарят.

„Надявам се!“

— Тогава защо съм тук?

Дебелият мъж въздъхна.

— Не съм сигурен как да се изразя деликатно, ваше високопреосвещенство, затова ще го кажа направо. Преди два дни ватиканският съвет единодушно гласува да отмени одобрението си за Opus Dei.

Арингароса беше сигурен, че не е чул добре.

— Моля?

— Просто казано, след шест месеца Opus Dei вече няма да се смята за прелатура на Ватикана. Ще станете самостоятелна църква. Светият престол няма да има нищо общо с вас. Негово светейшество е съгласен и вече подготвяме юридическите документи.

— Но… това не е възможно!

— Напротив, напълно е възможно. И необходимо. Негово светейшество не одобрява агресивната ви политика на вербуване и упоритото ви практикуване на умъртвяване на плътта. — Той замълча за миг. — Както и отношението ви към жените. Честно казано, Opus Dei се превърна в слабо място и срам за Църквата.

Епископ Арингароса се втрещи.

— Срам ли?

— Не би трябвало да се изненадвате, че се стигна до това.

— Opus Dei е единствената католическа организация, броят на чиито членове расте!

— Вярно е. И това безпокои всички ни.

Арингароса скочи.

— Попитайте Негово светейшество дали Opus Dei е бил срам за Църквата през хиляда деветстотин осемдесет и втора, когато спасихме Банка Ватикана от фалит!

— Ватиканът вечно ще ви е признателен за това — успокоително отвърна секретарят. — И все пак някои хора вярват, че финансовата ви щедрост през осемдесет и втора е единствената причина папа Йоан Павел Втори да ви даде статут на прелатура.

— Това не е вярно!

— Каквато и да е истината, ние подготвяме условия за обезщетение, за да ви изплатим онези пари. Ще ги платим на пет вноски.

— Подкупвате ли ме? — попита Арингароса. — Плащате ми, за да си ида тихо, така ли? Когато Opus Dei e единственият останал глас на разума?!

Единият от кардиналите го погледна.

— Извинете, разум ли казахте?

Епископът се наведе над масата и рязко отговори:

— Наистина ли се чудите защо католиците напускат Църквата? Огледайте се, ваше преосвещенство. Хората губят уважение. Трудностите на вярата ги няма. Доктрината се превърна в столска опашка: въздържание, изповед, причастие, кръщение, литургия, заповядайте, изберете си каквото меню ви харесва, без да обръщате внимание на останалото. Що за духовно напътствие предлага Църквата?

— Законите от трети век не са приложими за съвременните следовници на Христа — възрази вторият кардинал. — Тези правила не действат в днешното общество.

— Но изглежда, че действат в Opus Dei!

— Епископ Арингароса — категорично каза секретарят. — От уважение към връзките на вашата организация с предишния папа Негово светейшество ще даде на Opus Dei шест месеца доброволно да се отдели от Ватикана. Съветвам ви да се позовете на разлики в мненията със Светия престол и да създадете самостоятелна християнска организация.

— Отказвам! — отвърна Арингароса. — И лично ще му го заявя!

— Боя се, че Негово светейшество вече не желае да се среща с вас.

Епископът се изправи.

— Той няма да посмее да отмени лична прелатура, създадена от предишен папа!

— Съжалявам. — Секретарят дори не мигна. — Бог дал, Бог взел.

Арингароса напусна срещата, изпълнен със смут и паника. Когато се прибра в Ню Йорк, дни наред обезверено се взира в хоризонта, обзет от скръб за бъдещето на християнството.

Няколко седмици по-късно един телефонен разговор промени всичко това. Човекът, който му се обади, говореше с френски акцент и се представи като Учителя — разпространено обръщение в прелатурата. Каза, че знаел за плановете на Ватикана да оттегли подкрепата си за Opus Dei.

„Откъде знае?“ — чудеше се Арингароса. Само неколцина висши духовници в Църквата бяха информирани за предстоящото отделяне на Opus Dei.

— Аз имам уши навсякъде, ваше високопреосвещенство, и така се сдобих с някои сведения — прошепна Учителя. — С ваша помощ мога да намеря скривалището на една свещена реликва, която ще ви осигури огромно могъщество… достатъчно, за да принудите Ватикана да се преклони пред вашата воля. Достатъчно, за да спасите Вярата. — Той замълча за миг. — Не само за Opus Dei. За всички нас.

„Бог взел… Бог дал.“ Арингароса се обнадежди.

— Разкажете ми плана си.

Когато вратите на болницата „Парксайд“, край Кенсингтън Грийн се отвориха, епископ Арингароса беше в безсъзнание. Сила с олюляване влезе във фоайето, не на себе си от изтощение. Свлече се на колене на пода и извика за помощ. Всички наоколо удивено ахнаха при вида на полуголия албинос, който носеше на ръце окървавен духовник.

Лекарят, който му помогна да остави епископа върху носилка, бързо премери пулса на Арингароса.

— Изгубил е много кръв. Няма голяма надежда.

Клепачите на Арингароса замигаха и той дойде на себе си за миг. Погледът му се насочи към Сила.

— Дете мое…

Душата на албиноса се разкъсваше от угризения и гняв.

— Отче, даже цял живот да го търся, но ще намеря онзи, който ни измами, и ще го убия.

Докато се готвеха да го отведат, Арингароса тъжно поклати глава.

— Сила… ако не си научил нищо от мен, моля те… научи поне това. — Той хвана ръката на албиноса и я стисна. — Прошката е най-големият Божи дар.

— Но, отче…

Епископът затвори очи.

— Моли се, Сила.