Шифърът на Леонардо

92

Създаден от крал Джордж IV през 1829 година, Кингс Колидж първоначално се беше намирал до лондонския Съмърсет Хаус на земя, дарена от Короната. Факултетът по религиозни науки все още се помещаваше в стария кампус на колежа до Парламента. Той можеше да се похвали не само с век и половина преподавателска и научна дейност, но и със създаването на прочутия Научноизследователски институт по систематична теология през 1982 година, който притежаваше една от най-богатите и модерни теологически библиотеки на света.

Когато влязоха в библиотеката, Лангдън все още се чувстваше потресен. Каталожният хол бе такъв, какъвто го беше описал той — осмоъгълно помещение с огромна кръгла маса, на която спокойно можеха да се настанят крал Артур и неговите рицари, ако не бяха дванадесетте компютъра. В отсрещния край на залата една библиотекарка тъкмо си наливаше чай и се заемаше с работата си за деня.

— Прекрасна сутрин — каза тя, като остави чашата и се приближи. — Какво ще обичате?

— Наистина прекрасна — отвърна Лангдън. — Казвам се…

— Робърт Лангдън — мило се усмихна жената. — Познах ви.

За миг той се уплаши, че Фаш е показал снимката му и по английската телевизия, но усмивката на библиотекарката предполагаше друго. Все още не беше свикнал с тези мигове на неочаквана известност. Но пък, ако някой по света изобщо трябваше да го познава, това бяха библиотекарите в теологическите библиотеки.

— Памела Гетъм — протегна ръка тя. Имаше жизнерадостно лице и приятен мек глас. На шията й висяха дебели очила с рогови рамки.

— Приятно ми е — каза Лангдън. — Това е Софи Нево, моя приятелка.

Двете жени се поздравиха и Гетъм отново се обърна към него.

— Не знаех, че имате намерение да идвате.

— Ние също. Ако не ви затрудняваме много, ще се възползваме от вашата помощ да потърсим някои сведения.

Тя неуверено запристъпва от крак на крак.

— Обикновено предлагаме услугите си само със специално разрешение, освен ако не сте гост на някого от колежа, разбира се.

Лангдън поклати глава.

— Боя се, че идваме неканени. Един мой приятел се изказа много благосклонно за вас. Сър Лий Тибинг. — Когато произнесе името, Робърт отново изпита остра болка. — Британският кралски историк.

Лицето на Гетъм светна.

— О, да! Истински фанатик! Винаги търси едно и също. Граала. Граала. И пак Граала. Кълна се, че по-скоро ще умре, отколкото да се откаже от търсенето си. — Тя му намигна. — Времето и парите позволяват на човек известен лукс, не смятате ли? Истински дон Кихот.

— Не можете ли да ни помогнете? — попита Софи. — Много е важно.

Гетъм огледа пустата библиотека и пак им намигна.

— Е, не мога да твърдя, че сме претоварени, нали? Стига да се регистрирате, едва ли някой ще възрази. Какво ви интересува?

— Опитваме се да открием една гробница в Лондон.

Библиотекарката повдигна вежди.

— В Лондон има поне двайсет хиляди гробници. Бихте ли се конкретизирали?

— Става въпрос за гробница на рицар. Не знаем името му.

— Рицар. Това значително стеснява търсенето.

— Нямаме много информация за рицаря, когото търсим, но ето какво знаем — каза Софи и извади лист хартия, на който беше написала първите два стиха от стихотворението.

Тъй като не искаха да покажат цялото стихотворение на друг човек, Лангдън и Софи бяха решили да разкрият само първите два реда, в които се говореше за рицаря. „Откъслечно разшифроване“, както го бе нарекла Софи. Когато някое разузнавателно управление засечеше шифър с деликатни сведения, криптографите получаваха отделни откъси от него. Така накрая нито един от тях не разполагаше с цялото разшифровано съобщение.

В този случай предпазните мерки бяха крайни — даже библиотекарката да видеше цялото стихотворение, да откриеше гробницата на рицаря и да разбереше какво кълбо липсва, без криптекса от тази информация нямаше да има никаква полза.

Гетъм долавяше настойчивост в очите на известния американски учен, все едно бързото откриване на тази гробница беше въпрос на живот и смърт. Зеленооката му спътница също изглеждаше нетърпелива. Озадачена, библиотекарката си сложи очилата и прочете редовете, които й бяха дали.

Във Лондон този рицар спи до днес, трудът му свят сал гняв роди, не чест.

Тя се обърна към гостите си.

— Какво е това? Някаква харвардска игра ли?

Смехът на Лангдън прозвуча доста пресилено.

— Да, нещо такова.

Гетъм се замисли. Усещаше, че не й казват всичко. Въпреки това се заинтригува и внимателно разгледа текста.

— Според тези стихове рицарят е направил нещо, с което си е навлякъл Божия гняв, и после са го погребали в Лондон.

Лангдън кимна.

— Това говори ли ви нещо?

Жената се запъти към компютрите.

— Не веднага, но хайде да видим какво ще открием в база данните.

През последните двадесет години Научноизследователският институт по систематична теология на Кингс Ко-лидж използваше софтуер за разпознаване на текстове и устройства за езиков превод, за да дигитализира и каталогизира огромна колекция — енциклопедии на религията, религиозни биографии, свещени писания на десетки езици, истории, ватикански писма, дневници на духовници, всичко, свързано с човешката духовност. Тъй като колекцията вече се съхраняваше в електронен вид, а не като физически страници, информацията беше много по-достъпна.

Гетъм се настани пред един от компютрите, погледна листа и започна да пише.

— Като начало ще потърсим очевидните ключови думи и ще видим какво ще получим.

— Благодаря ви.

Тя въведе няколко думи.

Лондон; рицар, гроб

Когато кликна бутона „ТЪРСЕНЕ“, усети вибрирането на грамадния сървър на долния етаж, сканиращ данните със скорост петстотин мегабайта в секунда.

— Искам системата да ни покаже всички документи, в чийто текст се срещат и трите ключови думи. Ще получим повече отговори, отколкото ни трябват, но това е добро начало.

На екрана вече се появи първият отговор.

Гетъм поклати глава.

— Явно не е каквото търсите.

Продължи със следващия отговор. Резултатът бе подобен.

Отговорите се появяваха по-бързо от обикновено. Изписваха се десетки текстове, много от които за английския писател от XVIII век Александър Поуп, в чиято антирелигиозна псевдоепична поезия очевидно често се споменаваше за рицари, цогребани в Лондон.

Гетъм хвърли поглед към цифровото поле в долния край на екрана. Като изчисляваше досегашния брой отговори и ги умножаваше по процента на останалата част от база данните, компютърът приблизително посочваше колко информация ще открият. Щяха да получат ужасяващо огромно количество данни.

ВЕРОЯТЕН БРОЙ НА ОТГОВОРИТЕ: 2692

— Трябва да стесним търсенето — каза библиотекарката. — Това ли е цялата информация за гробницата? Нищо повече ли няма?

Лангдън погледна Софи Нево. Тя се колебаеше.

„Това не е игра“ — помисли си Гетъм. Беше чула мълвата за миналогодишните приключения на Робърт Лангдън в Рим. Този американец бе получил достъп до най-секретната библиотека на света — Тайния архив на Ватикана. Зачуди се какви тайни може да е научил там и дали сегашното му отчаяно търсене на тази загадъчна лондонска гробница не е свързано със сведенията, с които се е сдобил във Ватикана. Достатъчно отдавна работеше в теологическата библиотека, за да знае най-разпространената причина хората да идват в Лондон в търсене на рицари. Граалът.

Тя се усмихна и намести очилата си.

— Приятели сте с Лий Тибинг, в Англия сте и търсите рицар. Мога да предположа само, че търсите Граала.

Лангдън и Софи се спогледаха сепнато. Гетъм се засмя.

— Тази библиотека е базов лагер за търсачите на Граала. Лий Тибинг е сред тях. Ще ми се да получавах по шилинг всеки път, когато търся в база данните Розата, Мария Магдалина, Сангреала, Меровингите, Ордена на Сион и така нататък, и така нататък. Всички си падат по тайните. — Тя си свали очилата и ги погледна. — Трябва ми още информация.

По време на последвалото мълчание Гетъм усети, че стремежът на гостите й за дискретност отстъпва пред желанието им бързо да получат резултат.

— Ето — накрая отвърна Софи Нево. — Това е всичко, което знаем. — Тя взе химикалката на Лангдън и написа на листа другите два стиха.

Гетъм се усмихна. „Наистина търсят Граала“ — увери се тя, когато прочете за Розата и плода в утробата.

— Ще ви помогна. — Библиотекарката вдигна поглед от стихотворението. — Може ли да попитам откъде е това стихотворение? И защо търсите кълбо?

— Можете да попитате, но това е дълга история, а ние нямаме никакво време — каза Лангдън.

— Прозвуча ми като учтив начин да ми кажете „гледай си работата“.

— Вечно ще сме ви задължени, Памела, ако откриете кой е този рицар и къде е погребан.

— Добре — каза тя и отново започна да пише на клавиатурата. — Съгласна съм. Щом въпросът е свързан с Граала, трябва да го включим сред ключовите думи. Това ще ограничи отговорите до случаите, в които ключовите думи се срещат в близост до дума, свързана с Граала.

— Колко време ще отнеме? — попита Софи.

— Неколкостотин терабайта с множество препратки ли? — Очите на Гетъм заблестяха и тя натисна бутона „Търсене“. — Само петнайсет минути.

Лангдън и Софи не отговориха, ала тя усети, че това им звучи като цяла вечност.

— Чай? — попита библиотекарката, изправи се и отиде при чайника. — Лий много харесва моя чай.