Шифърът на Леонардо

103

Късно следобед лондонското слънце най-после разкъса облаците и градът започна да изсъхва. Безу Фаш уморено излезе от стаята за разпити, напусна сградата и спря такси. Сър Лий гръмогласно се беше обявил за невинен и все пак несвързаното му бълнуване за Светия Граал, тайни документи и тайнствени братства караше капитана да подозира, че лукавият историк ще накара адвокатите си да пледират за „невменяемост“.

„Естествено — помисли си Фаш. — Невменяемост.“ Тибинг беше проявил находчивост и прецизност, за да разработи план, който по никакъв начин не го замесваше. Подслушвателният му пост се намираше на единственото място, недостъпно за инвалид като него. Бе използвал Ватикана и Opus Dei — които се бяха оказали напълно невинни. Мръсната му работа беше извършена от монах фанатик и отчаян епископ. И единственият, който бе знаел истинската му самоличност, беше умрял от алергична реакция.

„Това не е дело на луд човек“ — каза си капитанът.

Ако се съдеше по сведенията на Коле от Шато Вилет, коварството на Тибинг достигаше такива мащаби, че самият Фаш можеше да се учи от него. За да скрие подслушвателни устройства в някои от най-добре охраняваните парижки офиси, британският историк бе прибегнал до древните гърци. „Троянски коне.“ Едни от обектите му бяха получили като подаръци скъпи творби, други бяха купили на търг произведения на изкуството, в които Тибинг предварително бе скрил миниатюрните си предаватели. Сониер беше получил покана за вечеря в Шато Вилет, за да обсъдят възможността англичанинът да финансира построяването на ново крило с картини на Леонардо в Лувъра. Поканата завършваше с безобиден послепис, изразяващ интереса на Тибинг към рицаря, който се говорело, че бил направил уредникът. „Донесете го на вечерята“ — предлагаше историкът. Сониер очевидно беше направил точно така и бе оставил рицаря без надзор достатъчно дълго, за да може Реми Легалудек да внесе едно незабележимо допълнение.

Седнал на задната седалка на таксито, Фаш затвори очи. „Остава ми да свърша още нещо преди да се прибера в Париж.“

В интензивното отделение на болницата „Парксайд“ беше слънчево.

— Смаяхте всички ни — усмихна се медицинската сестра. — Истинско чудо.

Епископ Арингароса немощно отговори на усмивката й.

— Винаги съм бил благословен.

Сестрата дооправи леглото му и го остави сам. Слънчевите лъчи топлеха лицето му. Предишната нощ бе най-черната в живота му.

Той унило се замисли за Сила, чийто труп бяха открили в парка.

„Моля те, прости ми, синко.“

Арингароса беше копнял Сила да участва в неговия величествен план. Предишната нощ обаче му се бе обадил Безу Фаш и го беше попитал за очевидната връзка на албиноса с убийството на монахинята в „Свети Сулпиций“. Епископът бе разбрал, че нощта е придобила ужасяващ обрат. Вестта за четирите нови убийства превърна ужаса му в мъка. „Какво си сторил, Сила?!“ Неспособен да се свърже с Учителя, той беше осъзнал, че е изолиран. „Използван.“ Единственият начин да спре тази страшна върволица от събития бе да признае всичко на Фаш и от този момент двамата заедно се бяха опитали да настигнат Сила преди Учителя да го убеди отново да убие някого.

Уморен до мозъка на костите си, Арингароса затвори очи и се заслуша в телевизионния репортаж за арестуването на един известен британски историк, сър Лий Тибинг. „Учителя, изобличен пред всички.“ Тибинг беше надушил плановете на Ватикана да отлъчи Opus Dei. И бе видял в Арингароса идеалната пионка за осъществяването на плана си. „В края на краищата кой друг би се хвърлил сляпо по дирите на Светия Граал, ако не човек като мен, който вече няма какво да губи? Граалът щеше да донесе огромно могъщество на всеки, който го притежава.“

Сър Лий находчиво бе запазил в тайна самоличността си — като бе имитирал френски акцент и набожност, той бе поискал в замяна единственото, от което нямаше нужда. Пари. Арингароса беше прекалено нетърпелив, за да заподозре нещо. Двадесетте милиона евро бяха нищожна цена в сравнение с Граала и парите на Ватикана му бяха свършили отлична работа. „Слепецът вижда онова, което иска да види.“ И най-голямото оскърбление, което им нанесе Тибинг — поиска парите в чекове, издадени от Банка Ватикана, та ако нещо се обърка, уликите да сочат към Рим.

— Радвам се да видя, че сте добре, ваше високопреосвещенство.

Арингароса позна дрезгавия глас, ала лицето бе неочаквано — сурово, с волеви черти, пригладена назад черна коса и дебела шия, която опъваше яката.

— Капитан Фаш? — Състраданието и загрижеността на капитана към състоянието на епископа предишната нощ бяха накарали Арингароса да си състави съвсем друга представа за него.

Полицаят се приближи до леглото и остави на стола до него познато тежко черно куфарче.

— Мисля, че това е ваше.

Арингароса погледна пълното с чекове куфарче и обзет от срам, незабавно извърна очи.

— Да… благодаря ви. — Замълча и нервно заопипва завивката, после продължи: — Много мислих, господин капитан, и трябва да ви помоля за една услуга.

— Разбира се.

— Семействата на хората в Париж, които Сила… — Епископът пак замълча и развълнувано преглътна. — Разбирам, че парите не могат да компенсират загубата, и все пак, ако сте така любезен да поделите съдържанието на това куфарче между тях… между семействата на убитите.

Фаш дълго го наблюдава с тъмните си очи.

— Добродетелен жест, ваше високопреосвещенство. Ще се погрижа желанието ви да бъде изпълнено.

Възцари се тежко мълчание.

По телевизията един строен френски полицай даваше интервю пред огромно имение. Фаш видя кой е и насочи вниманието си към екрана.

— Лейтенант Коле — с обвинителен глас каза една репортерка от Би Би Си. — Снощи вашият капитан публично обвини двама невинни в убийство. Робърт Лангдън и Софи Нево ще търсят ли отговорност от вашето управление? Този случай ще струва ли работата на капитан Фаш?

Усмивката на Коле беше уморена, но спокойна.

— Моят опит показва, че капитан Безу Фаш рядко греши. Още не съм разговарял с него по този въпрос, но като имам предвид начина му на действие, предполагам, че публичното преследване на агент Нево и господин Лангдън е било хитрост, за да примами истинския убиец.

Репортерите се спогледаха изненадано.

— Нямам представа дали господин Лангдън и агент Нево съзнателно са участвали в ужилването. Капитан Фаш обикновено не споделя по-находчивите си методи. Засега мога само да потвърдя, че капитанът успешно е арестувал виновника и че господин Лангдън и агент Нево са невинни и в безопасност.

Фаш се обърна към Арингароса. На лицето му грееше усмивка.

— Свястно момче е този Коле. Мисля, че достатъчно отдавна е лейтенант. — Капитанът прокара пръсти през косата си и погледна епископа. — Време е да се прибирам в Париж, ваше високопреосвещенство. Но преди да си тръгна, има още един неприятен въпрос — вашият импровизиран полет до Лондон. Подкупили сте пилота да промени курса. И с това сте нарушили няколко международни закона.

Арингароса въздъхна.

— Бях отчаян.

— Да. Както и пилотът, когато го разпитваха моите хора. — Фаш бръкна в джоба си и извади пръстена с аметист и познатите митра и жезъл.

Докато го поставяше на пръста си, епископът усети, че от очите му бликват сълзи.

— Много сте любезен. — Той стисна ръката на Фаш. — Благодаря ви.

Капитанът махна с ръка, отиде до прозореца и погледна навън. Мислите му очевидно бяха някъде надалеч.

— А сега накъде, ваше високопреосвещенство?

На излизане от замъка Гандолфо предишната нощ Арингароса си беше задал същия въпрос.

— Предполагам, че моят път е също толкова несигурен, колкото и вашия.

— Да. — Фаш замълча за миг. — Сигурно преждевременно ще изляза в пенсия.

Епископът се усмихна.

— Малко вяра върши чудеса, господин капитан. Малко вяра.