75

Чартърният самолет прелиташе над мъждукащите светлини на Монако: Арингароса затвори телефона след втория разговор с Фаш и посегна към торбичката за повръщане — ала се почувства прекалено изтощен дори за да му се пригади.

„Кога най-сетне ще свърши всичко това?!“ Развитието на събитията му се струваше непонятно, ала тази нощ почти нищо не изглеждаше логично. „Какво става? — Положението се бе изплъзнало от ръцете им.. — В какво забърках Сила? В какво забърках и себе си?!“ Епископът отиде в пилотската кабина. Краката му трепереха.

— Трябва да променя местоназначението.

Пилотът погледна през рамо и се засмя.

— Шегувате се, нали?

— Не. Трябва веднага да отида в Лондон.

— Отче, това е чартърен самолет, а не такси.

— Ще ви платя допълнително. Колко? Лондон е само един час по на север и промяната на посоката не е голяма, така че…

— Не става въпрос за пари, отче, има други проблеми.

— Десет хиляди евро.

Веднага. Пилотът ококорено се обърна към него.

— Колко? Що за свещеник носи толкова много пари?

Арингароса се върна при черното си куфарче, отвори го, извади един от чековете и го занесе на пилота.

— Какво е това?

— Чек за десет хиляди евро.

Пилотът не изглеждаше убеден.

— Равносилен е на пари.

— Само парите са пари. — Пилотът му върна чека. Арингароса изтощено се подпря на вратата.

— Въпросът е на живот и смърт. Трябва да ми помогнете. Трябва да отида в Лондон.

Пилотът погледна златния му пръстен.

— Диамантите истински ли са?

Епископът сведе очи към пръстена си.

— Не мога да се разделя с него.

Мъжът сви рамене, обърна се и се вторачи напред.

Арингароса бе обзет от дълбока скръб. Погледна пръстена. И без това щеше да изгуби всичко, което символизираше той. След дълъг размисъл го изхлузи от пръста си и внимателно го постави върху пулта.

— Надявам се да получите много за него. Той е подарък от Ватикана.

После се върна на мястото си. След петнадесет секунди усети, че пилотът завива на север. Всичко беше за свята кауза. Блестящо замислен план. А сега се срутваше като къщичка от карти… и краят не се виждаше никъде.

Загрузка...