Шифърът на Леонардо

86

Сила безшумно като призрак се промъкваше към целта си. Софи Нево го усети твърде късно. Албиносът опря дулото на пистолета си в гърба й, обгърна я през гърдите с яката си ръка и я притисна към грамадното си тяло. Тя изненадано извика. Тибинг и Лангдън едновременно се обърнаха и на лицата им се изписа удивление и страх.

— Какво… — задави се Тибинг. — Какво си направил с Реми?!

— Единствената ми цел е да си тръгна оттук с ключовия камък — спокойно отвърна Сила. Трябваше да го извърши бързо и чисто. „Влез в черквата, вземи ключовия камък и излез — бе му казал Реми. — Без убийства, без борба.“

Здраво хванал Софи, той отпусна ръка от гърдите й, пъхна ръка в дълбоките джобове на пуловера й и заопипва. Вонящият му на алкохол дъх леко разрошваше меката й коса.

— Къде е? — прошепна той. „По-рано ключовият камък беше в джоба на пуловера й. Къде е сега?“

— Тук. — Дълбокият глас на Лангдън отекна в храма.

Сила се обърна и видя, че американецът държи черния криптекс и го размахва като тореадор пред тъпо добиче.

— Остави го на пода — нареди албиносът.

— Пусни Софи и Лий да излязат от черквата — отвърна Лангдън. — Двамата с теб можем да уредим въпроса сами.

Сила отблъсна Софи от себе си, насочи пистолета към професора и тръгна към него.

— Нито стъпка повече — каза Лангдън. — Не и докато те не напуснат сградата.

— Не си в положение да поставяш условия.

— Нищо подобно. — Американецът вдигна криптекса високо над главата си. — Няма да се поколебая да го разбия на пода и да строша стъкленицата.

Макар че външно презрително се усмихна на заплахата, Сила се уплаши. Не го очакваше. Прицели се в главата на Лангдън и хладнокръвно заяви:

— Никога няма да строшиш ключовия камък. И ти искаш да намериш Граала не по-малко от мен.

— Грешиш. Ти го искаш по-силно. Доказа, че си готов да убиваш заради него.

На десетина метра оттам Реми Легалудек с усилваща се тревога надничаше от пристройката. Маневрата не беше успяла според плана и той виждаше, че Сила се колебае как да излезе от затруднението. По заповед на Учителя Реми му бе забранил да стреля с пистолета.

— Пусни ги — повори Лангдън, високо вдигнал криптекса и втренчен в оръжието на албиноса.

Червените очи на монаха гневно заблестяха и Реми се уплаши, че Сила наистина може да застреля Лангдън, докато държи криптекса. „Криптексът не бива да падне!“

Това беше билетът на Реми към свободата и богатството. Допреди малко повече от година той бе обикновен петдесет и пет годишен прислужник и беше живял зад стените на Шато Вилет, за да се подчинява на прищевките на непоносимия инвалид сър Лий Тибинг. И тогава му бяха направили изключително предложение. Случайната му връзка със сър Лий, най-известния историк на Граала на света, щеше да му донесе всичко, за каквото можеше да мечтае. Оттогава всеки ден в Шато Вилет го бе приближавал към сегашния момент.

„Съвсем близо съм“ — каза си той, вперил поглед в ключовия камък в ръката на Робърт Лангдън. Ако американецът го пуснеше, всичко щеше да е изгубено.

„Готов ли съм да си покажа лицето?“ Учителя строго му го беше забранил. Реми бе единственият, който го бе виждал.

— Сигурен ли сте, че искате Сила да изпълни тази задача? — преди по-малко от половин час го беше попитал французинът. — И аз мога да се справя.

Учителя бе категоричен.

— Сила свърши добра работа с четиримата ръководители на Ордена. Той ще вземе ключовия камък. Ти трябва да останеш анонимен. Ако някой те види, ще трябва да го очистим, а убийствата и без това са достатъчно. Не си показвай лицето.

„Лицето ми ще се промени — помисли си Реми. — С парите, които обеща да ми платиш, ще се превърна, в съвсем друг човек.“ Хирургията можела да промени дори отпечатъците от пръстите му, беше му казал Учителя. Скоро щеше да е свободен — ново, красиво лице щеше да поглъща слънчевите лъчи на плажа.

— Ясно — бе отвърнал той. — Ще помагам на Сила от сенките.

— За твое сведение, Реми, въпросната гробница не е в черквата „Темпъл“. Така че не се бой. Те не търсят където трябва.

Французинът се смая.

— А вие знаете ли къде е гробницата?

— Естествено. По-късно ще ти кажа. Сега обаче трябва да действаш бързо. Ако другите открият истинското местонахождение на гробницата и напуснат черквата преди да вземеш криптекса, завинаги може да се простим с Граала.

Реми не даваше и пукната пара за Граала, само че Учителя нямаше да му плати, докато не го намерят. Обземаше го шемет всеки път щом си помислеше за парите, които скоро щеше да притежава. „Една трета от двайсет милиона евро. Предостатъчно, за да изчезна завинаги.“ Представяше си крайморския Тулон, където възнамеряваше да доживее дните си, като се пече на слънце и оставя други да му прислужват.

Сега обаче Лангдън заплашваше да разбие ключовия камък и бъдещето на Реми беше изложено на опасност. Неспособен да понесе мисълта, че е стигнал толкова близо, само за да изгуби всичко, той най-после се реши. Макар и малокалибрен, отблизо револверът в ръката му бе смъртоносен. Той напусна скривалището си, влезе в кръглата сграда и се прицели в главата на Тибинг.

— Отдавна чакам да го направя, куцо чудовище.

Сърцето на сър Лий Тибинг секна, когато видя насочилия оръжие към него Реми. „Какво прави той?!“ Англичанинът позна миниатюрния си револвер, който държеше в жабката на лимузината.

— Реми? — смаяно запелтечи той. — Какво става?

Лангдън и Софи бяха също толкова удивени. Прислужникът заобиколи зад Тибинг и опря дулото на револвера в гърба му — високо отляво, точно зад сърцето. Британският историк се вцепени от ужас.

— Реми, не…

— Ще ви го кажа съвсем просто — прекъсна го Реми и погледна Лангдън над рамото на Тибинг. — Оставете ключовия камък, иначе ще натисна спусъка.

Професорът сякаш се парализира.

— Ключовият камък не ви върши никаква работа — накрая успя да произнесе той. — Вие не можете да го отворите.

— Арогантни глупаци — изсумтя французинът. — Случайно да сте забелязали, че тази нощ постоянно ви слушах, докато обсъждахте тези стихотворения? Съобщих на другите всичко, което чух. Те знаят повече от вас. Вие дори не търсите където трябва. Гробницата е на съвсем друго място!

Тибинг изпадна в паника. „Какви ги говори?!“

— Защо ви е Граалът? — попита Лангдън. — За да го унищожите ли? Преди Края на дните?

— Сила, вземи ключовия камък от Лангдън — извика Реми на монаха.

Когато албиносът се приближи, Робърт отстъпи назад и високо вдигна цилиндъра, сякаш готов да го хвърли на пода.

— Предпочитам да го строша, отколкото да го видя в лоши ръце — заяви той.

Тибинг се ужаси. Делото на живота му се изпаряваше пред очите му. Всичките му мечти отиваха по дяволите.

— Недей, Робърт! — възкликна той. — Недей! Ти държиш Граала! Реми никога няма да ме застреля. Та ние се познаваме от десет…

Прислужникът вдигна револвера и стреля. Гърмежът, прекалено мощен за такова малко оръжие, отекна в каменната черква. Всички се вцепениха.

— Не се шегувам — каза Реми. — Следващият куршум ще е в гърба му. Дай ключовия камък на Сила.

Лангдън неохотно протегна криптекса. Албиносът го взе и в червените му очи проблесна отмъстително задоволство. Той пъхна каменния цилиндър в джоба на расото си и заотстъпва, като продължаваше да държи Лангдън и Софи на мушка.

Тибинг усети, че Реми го хваща с ръка през шията и го повлича със себе си. Револверът болезнено се забиваше в гърба му, докато го мъкнеха назад на немощните му крака.

— Пуснете го — настоя Лангдън.

— Ще заведем господин Тибинг на разходка — без да спира, отвърна французинът. — Ако се обадите в полицията, той ще умре. Ако направите каквото и да е, за да ни попречите, пак ще умре. Ясно ли е?

— Вземете мен — с пресекнат от вълнение глас предложи професорът. — Пуснете Лий.

Реми се засмя.

— Не ми се ще. С него сме стари познати. Освен това може да се окаже полезен.

Сила продължаваше да отстъпва с насочен срещу Лангдън и Софи пистолет. Прислужникът влачеше Лий към изхода; патериците на историка се тътрузеха след него.

— За кого работите? — твърдо попита Софи. Въпросът предизвика самодоволна усмивка на лицето на Реми.

— Ще се изненадате, госпожице Нево.