Шифърът на Леонардо

55

Седнала на дивана до Лангдън, Софи изпи чая си и изяде една кифличка. Това й подейства ободрително. С грейнало лице, сър Лий тромаво крачеше пред огъня и патериците му тракаха по пода.

— Светият Граал — с поучителен глас започна той. — Повечето хора ме питат само къде е. Боя се, че може би никога няма да отговоря на този въпрос. — Той се обърна и погледна Софи право в очите. — Обаче… много по-важният въпрос е какво представлява Светият Граал.

Тя усети нажежаващата се атмосфера на научно очакване.

— За да разберем напълно Граала, първо трябва да разберем Библията — продължи Тибинг. — Добре ли познавате Новия завет?

Младата жена сви рамене.

— Всъщност изобщо не го познавам. Отгледа ме човек, който боготвореше Леонардо да Винчи.

На лицето на англичанина се изписа едновременно сепнато и доволно изражение.

— Просветена душа. Отлично! Тогава трябва да знаете, че Леонардо е бил един от пазителите на тайната на Светия Граал. И е скрил податките в творбите си.

— Робърт спомена за това, да.

— Ами възгледите на да Винчи за Новия завет?

— Нямам представа.

Очите на Тибинг весело проблеснаха и той посочи библиотеката в отсрещния край на стаята.

— Ако обичаш, Робърт. На долната лавица. „La stôria di Leonardo“72.

Лангдън извади една голяма книга и я остави на масата. Тибинг я обърна към Софи, отвори тежката корица и прелисти на цитатите в края.

— От бележника на Леонардо с полемики и размисли. Мисля, че това ще ви се стори важно за разговора ни. — Той посочи един от цитатите.

Софи го прочете:

— И това — посочи друг цитат англичанинът.

„Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!“— Леонардо да Винчи

Софи потръпна.

— За Библията ли говори Леонардо?

Тибинг кимна.

— Отношението му към Библията е пряко свързано със Светия Граал. Всъщност да Винчи е нарисувал истинския Граал, който скоро ще ви покажа, но първо трябва да поговорим за Библията. — Той се усмихна. — А всичко, което трябва да знаете за Библията, е обобщено от великия доктор по канонично право Мартин Пърси. — Англичанинът се прокашля и каза: — „Библията не е пристигнала по факса от небето“.

— Моля?

— Библията е дело на човека, мила моя. Не на Бог. Библията не е паднала чудотворно от облаците. Човекът я е създал като исторически документ за бурни времена и тя се е развила в безчет преводи, добавки и ревизии. Никога не е съществувал окончателен вариант на тази книга.

— Ясно.

— Иисус Христос е историческа личност с поразително влияние, може би най-загадъчният и вдъхновяващ водач в историята. Като предсказания месия, Иисус съборил владетели, вдъхновил милиони и основал нови философии. Като потомък на цар Соломон и цар Давид, Иисус имал законно право на еврейския трон. Напълно разбираемо е, че животът му е бил документиран от хиляди негови привърженици. — Тибинг спря, за да изпие глътка чай, после остави чашата си върху камината. — За Новия завет били обсъдени над осемдесет евангелия, и все пак били избрани сравнително малко — тези на Матей, Марк, Лука и Йоан.

— Кой ги е избрал? — попита Софи.

— Аха! — ликуващо възкликна англичанинът. — Най-голямата ирония в християнската история! Каквато я познаваме днес, Библията е съставена от езическия римски император Константин Велики.

— Мислех, че Константин е бил християнин — каза Софи.

— Не — подсмихна се Тибинг. — Той през целия си живот останал езичник и бил кръстен едва на смъртния си одър, когато бил прекалено слаб, за да протестира. По негово време официалната религия на Рим бил култът към слънцето, култът към Sol Invictus или непобедимото слънце, и Константин бил негов първожрец. За негово нещастие, империята изпадала във все по-дълбок религиозен смут. Четири века след разпването на Иисус Христос неговите последователи прогресивно се умножавали. Християни и езичници започнали да воюват помежду си и конфликтът добил такива размери, че заплашвал да разцепи Рим на две. Константин решил, че трябва да направи нещо. През триста двайсет и пета година той се заел да обедини Рим с една обща религия. Християнството.

Софи беше изненадана.

— Защо езически император е избрал тъкмо християнството за официална религия?

Тибинг пак се засмя.

— Константин бил изключително добър търговеца Виждал, че християнството е във възход, и просто заложил на печелившия кон. Историците все още се удивляват на ловкостта, с която покръстил слънцепоклонниците. Като пренесъл езическите символи, дати и ритуали в налагащата се християнска традиция, той създал своего рода хибридна религия, приемлива и за двете страни.

— Пълна метаморфоза — обади се Лангдън. — Следите от езическата религия в християнската символика са безспорни. Египетските слънчеви дискове се превърнали в ореолите на светците. Пиктограмите на Изида, която кърми своя непорочно заченат син Хор, залегнали в основата на съвременните изображения на Богородица, кърмеща младенеца Иисус. И всички елементи на католическия ритуал — митрата, олтарът, славословието и причастието, актът на „богоизяждането“ — са пряко заимствани от по-древни езически мистерийни религии.

Тибинг изцъшка.

— Не дай Боже да зачекнеш специалист по символика на тема християнска иконография. Нищо в християнството не е оригинално. Предхристиянският бог Митра, наречен Син на слънцето и Светлина на света, е роден на двайсет и пети декември, умрял, бил погребан в скална гробница и след три дни възкръснал. Между другото, двайсет и пети декември също е рожденият ден на Озирис, Адонис и Дионис. Новороденият Кришна получил в дар злато, ливан и смирна. Даже ежеседмичният свещен ден на християнството е откраднат от езичниците.

— Какво искате да кажете?

— Отначало християните почитали еврейския шабат в събота, но Константин преместил деня, за да съвпада с езическия ден на слънцето — поясни Лангдън. — До ден днешен повечето богомолци, които ходят на черква в неделя сутрин, нямат представа, че са там заради езическия бог-слънце.

На Софи вече й се виеше свят.

— И всичко това има нещо общо с Граала, така ли?

— Точно така — потвърди Тибинг. — По време на това сливане на религии Константин трябвало да подсили новата християнска традиция и провел прочутия икуменически Никейски събор.

Софи беше чувала за него, само доколкото там бе съставено Символ веруюто.

— На този събор били обсъдени и гласувани много аспекти на християнството — датата на Великден, ролята на епископите, изпълняването на тайнствата и естествено, божествеността на Иисус — каза англичанинът.

— Не разбирам, как така Неговата божественост?

— До този момент в историята, мила моя, Иисус бил смятан от своите последователи за смъртен пророк… велик и могъщ човек, но въпреки това човек. Смъртен.

— А не за син Божи?

— Не — потвърди Тибинг. — Обявяването на Иисус за „син Божи“ било официално предложено и гласувано на Никейския събор.

— Почакайте, да не би да искате да кажете, че божествеността на Иисус е резултат на гласуване?

— При това мненията се разделили — прибави англичанинът. — Само че приемането на божествеността на Иисус било важно за сплотяването на Римската империя и новата властова база на Църквата. Като обявил официално Иисус за син Божи, Константин го превърнал в божество, съществуващо извън обсега на човешкия свят, същество, чиято власт била безспорна. Това не само изключвало по-нататъшни езически удари срещу християнството, но сега последователите на Христа можели да изкупят греховете си само по установения сакрален канал — Църквата.

Софи погледна Лангдън. Той утвърдително кимна.

— Всичко било свързано с борбата за власт — продължи Тибинг. — Иисус като месия бил важен за функционирането на Църквата и държавата. Мнозина учени твърдят, че ранната Църква буквално откраднала Иисус от неговите първоначални последователи, отмъкнала неговото човешко послание, забулила го в непробиваема божественост и го използвала, за да разшири собствената си власт. Написал съм няколко книги по този въпрос.

— Предполагам, че благочестивите християни ежедневно ви засипват с гневни писма.

— Защо смятате така? — учуди се той. — Огромното мнозинство образовани християни познават историята на; своята вяра. Иисус наистина е бил велик и могъщ човек. Задкулисните политически маневри на Константин не омаловажават величието на Христовия живот. Никой не твърди, че Христос е бил мошеник, нито отрича, че е ходил по света и е вдъхновил милиони за по-добър живот. И по този начин е оформил лицето на християнството, каквото го познаваме ние.

Софи погледна книгата. Очевидно нямаше търпение да продължат нататък и да види Леонардовата рисунка на Светия Граал.

— А сега голямата измама — заговори по-бързо Тибинг. — Тъй като Константин издигнал статуса на Иисус близо четири века след Христовата смърт, вече съществували хиляди документи за неговия живот като смъртен човек. Императорът знаел, че за да пренапише учебниците, имал нужда от решителен удар. Оттук произли-за най-важният момент в християнската история. — Той замълча за миг и впери очи в Софи. — Константин поръчал и финансирал съставянето на нова Библия, без онези евангелия, в които се говорело за човешките черти на Христос, и се разкрасявали евангелията, които го представяли като божествен. По-древните евангелия били забранени, събрани и изгорени.

— Интересно е да се отбележи, че всеки, който предпочитал забранените евангелия пред Константиновата версия, бил обявяван за еретик — прибави Лангдън. — Думата „еретик“ се появила тъкмо в този исторически момент. Гръцката дума „херетикос“ означава „способен да избира“. Онези, които „избирали“ оригиналната история на Христос, били първите еретици в света.

— За щастие на историците, някои евангелия, които Константин се опитал да унищожи, все пак оцелели — продължи Тибинг. — Свитъците от Мъртво море бяха открити през петдесетте години, скрити в една пещера край Кумран в Юдейската пустиня. И разбира се, Коптските свитъци, намерени през хиляда деветстотин четирийсет и пета година при Наг Хамади. Освен че разкриват истинската история за Граала, тези документи разказват за проповедта на Христос от съвсем човешка гледна точка. Естествено Църквата не изневери на традицията си за дезинформация и положи всички усилия да не допусне разпространяването на истината за тези свитъци. И как иначе? Свитъците осветляват въпиещи исторически противоречия и фалшификации и категорично потвърждават, че съвременната Библия е съставена и редактирана от хора с политически цели — да установят божествеността на човека Иисус Христос и да използват неговото влияние, за да увековечат собствената си власт.

— И все пак не бива да забравяме, че стремежът на днешната Църква да скрие тези документи идва от искрената вяра в тяхната представа за Христос — възрази Лангдън. — Църквата се състои от дълбоко набожни хора, които наистина вярват, че тези противоречиви документи може да са само лъжесвидетелства.

Тибинг с усмивка на лице се настани на стола срещу Софи.

— Както виждате, нашият професор е доста по-мекосърдечен към Рим от мен. Въпреки това той е прав, че според днешното духовенство тези противоречиви документи са лъжесвидетелства. Това е напълно разбираемо. Константиновата Библия е тяхно верую от векове. Няма по-индоктриниран от индоктриниращия.

— Иска да каже, че ние почитаме боговете на своите предци — обади се Лангдън.

— Искам да кажа, че почти всичко, на което са ни учили за Христос нашите бащи, е лъжа — възрази Тибинг. — Както и историите за Светия Граал.

Софи пак погледна цитата от Леонардо. „Заблуждава ни ослепяващо невежество. О, окаяни смъртни, отворете си очите!“

Англичанинът посегна към книгата и я прелисти към средата.

— И накрая, преди да ви покажа Леонардовите рисунки на Светия Граал, искам да хвърлите един поглед на това. — Той отвори на цветна репродукция, обхващаща цели две страници. — Предполагам, че това произведение ви е познато.

„Той се шегува, нали?“ Това беше най-известната фреска на всички времена, Тайната вечеря, легендарният Леонардов стенопис от черквата „Санта Мария дела Грацие“ край Милано. Творбата изобразяваше Иисус и неговите ученици в момента, в който им казваше, че един от тях ще Го предаде.

— Познавам стенописа, да.

— Тогава сигурно ще ми позволите една игричка? Затворете си очите, моля.

Софи колебливо се подчини.

— Къде седи Иисус? — попита Тибинг.

— По средата.

— Добре. А какво яде той и какво ядат учениците му?

— Хляб. — „Очевидно.“

— Отлично. Какво пият?

— Вино. Пият вино.

— Чудесно. Един последен въпрос. Колко чаши има на масата?

Тя се замисли. Знаеше, че това е уловка. „И като взе чашата… даде им; и пиха от нея всички“.

— Една — отвърна Софи. — Потирът. — „Христовата чаша. Светият Граал.“ — Иисус е дал на учениците си една чаша с вино, както правим и днес на причастието.

Тибинг въздъхна.

— Отвори си очите.

Тя го направи. Англичанинът широко се усмихваше. Софи погледна картината и за свое удивление видя, че всички на масата имат чаши, включително Христос. Тринадесет чаши. Нещо повече, те бяха малки, стъклени и без столчета. Нямаше потир. Светия Граал го нямаше.

Очите на Тибинг блестяха.

— Малко странно, не смятате ли, като се има предвид, че и Библията, и нашата обичайна легенда за Граала обявяват този момент за появата на Светия Граал. Странно, изглежда, че Леонардо е забравил да нарисува Христовата чаша.

— Изкуствоведите сигурно са го забелязали.

— Ще се изненадате, когато узнаете какви чудатости е включил да Винчи и повечето учени или не са ги видели, или просто са предпочели да не им обърнат внимание. Всъщност този стенопис е ключът към загадката на Светия Граал. Леонардо го излага пред очите на всички в Тайната вечеря.

Софи жадно се вгледа в творбата.

— Нима тази фреска ни казва какво представлява Светият Граал?

— Не какво — прошепна Тибинг. — А кой. Светият Граал не е вещ. А… човек.