Шифърът на Леонардо

90

Коле удивено зяпаше компютърния монитор на сеновала в Шато Вилет.

— Тази система подслушва всички тези места, така ли?

— Да — потвърди агентът. — Изглежда, данните са били събирани повече от година.

Онемял, лейтенантът препрочете списъка.

Криминалистът посочи екрана.

— Обърнете внимание на четвъртия.

Коле безизразно кимна. Веднага го бе забелязал. „Жак Сониер е бил подслушван, — Той отново плъзна поглед по останалите от списъка. — Как е възможно да се организира подслушването на тези известни личности?“

— Прослушахте ли някой аудиофайл?

— Няколко. Ето един от последните. — Агентът натисна няколко клавиша. Тонколоните изпращяха. „Capitaine, un agent du Département de cryptographie est arrivé.“

Коле не вярваше на ушите си.

— Това съм аз! Това е моят глас!. — Спомни си, че бе седял на бюрото на Сониер и се беше свързал с Фаш в Голямата галерия, за да му съобщи за пристигането на Софи Нево.

Криминалистът кимна.

— Ако някой е проявявал интерес, спокойно е можел да слуша голяма част от следствието ни в Лувъра.

— Пратихте ли някого да потърси подслушвателното устройство?

— Няма нужда. Знам точно къде е скрито. — Агентът отиде при купчина стари бележки и планове, струпани върху работната маса, взе един лист и го подаде на Коле. — Да ви изглежда познато?

Лейтенантът се удиви. Държеше ксерокс на древна схема. Не можеше да прочете ръкописните италиански надписи, ала знаеше точно какво е това. Макет на средновековен рицар.

„Рицарят върху бюрото на Сониер!“

Погледът му се плъзна към полетата, в които някой бе надраскал бележки с червен маркер. Бележките бяха на френски и изглежда очертаваха поставянето на подслушващо устройство в рицаря.