Шифърът на Леонардо

69

Двата двигателя „Гарет“ TFE-731 с рев издигаха самолета към небето. Летище „Льо Бурже“ със сепваща бързина се смаляваше под тях.

„Бягам от страната — помисли Софи, докато ускорението притискаше тялото й към кожената седалка. До този момент беше вярвала, че играта на котка и мишка с Фаш някак си ще може да се оправдае пред министерството на правосъдието. — Опитвах се да защитя невинен човек. Опитвах се да изпълня предсмъртните желания на дядо си. — Тази възможност, съзнаваше тя, току-що беше изгубена. Напускаше страната без документи, придружаваше издирван от полицията човек и водеше завързан заложник. Ако изобщо бе съществувала някаква «разумна граница», Софи тъкмо я беше пресякла. — Почти със свръхзвукова скорост.“

Тримата с Лангдън и Тибинг седяха в предната част на самолета. Плюшените въртящи се кресла бяха монтирани върху релси и можеха да се преместят около правоъгълна дървена маса. Миниатюрна заседателна зала. Разкошната обстановка обаче не можеше да скрие доста по-необичайната ситуация в задния край на самолета, където с пистолет в ръка седеше прислужникът на Тибинг, Реми, и неохотно изпълняваше заповедта на господаря си да пази окървавения монах, проснат завързан в краката му като багаж.

— Преди да насочим вниманието си към ключовия камък, бих искал да ми позволите да кажа няколко думи. — Англичанинът говореше смутено, като баща, който се готви да изнесе на децата си лекцията за птичките и пчеличките. — Съзнавам, че съм само гост в това пътуване, приятели, и за мен е чест да ви придружавам. И все пак, като човек, който цял живот е търсил Граала, се чувствам длъжен да ви предупредя, че ви предстои да се отправите по път, от който няма връщане, независимо от очакващите ви опасности. — Той се обърна към Софи. — Госпожице Нево, вашият дядо ви е дал този криптекс с надеждата, че ще съхраните жива тайната на Светия Граал.

— Да.

— Естествено вие сте длъжна да последвате този път, където и да ви отведе той.

Софи кимна, макар че имаше и друг мотив. „Истината за моето семейство.“ Въпреки уверенията на Лангдън, че ключовият камък няма нищо общо с миналото й, Софи все още усещаше нещо дълбоко лично, преплетено с тази загадка, сякаш изсеченият от дядо й криптекс се опитваше да й говори и някак си да компенсира празнотата, преследвала я през всички тези години.

— Тази нощ дядо ви и още трима души загинаха, за да спасят този ключов камък от Църквата — продължи Тибинг. — Opus Dei за малко да го завладее. Надявам се, разбирате, че това ви натоварва с изключителна отговорност. Предаден ви е факел. Пламък, който гори от две хиляди години. Не можете да допуснете той да изгасне. Този факел не бива да попадне в лоши ръце. — Той замълча за миг и погледна палисандровото ковчеже. — Съзнавам, че не сте имали друг избор, госпожице Нево, но като се има предвид какво е заложено, или трябва безусловно да поемете тази отговорност… или да я предадете на някой друг.

— Дядо ми остави криптекса на мен. Защото е смятал, убедена съм в това, че може да ми повери тази отговорност.

Тибинг изглеждаше окуражен, но не и убеден.

— Добре. Нужна е силна воля. И все пак любопитен съм дали разбирате, че успешното отключване на ключовия камък ще носи със себе си много по-сериозно изпитание.

— Защо?

— Мила моя, представете си, че внезапно държите карта, която разкрива местонахождението на Светия Граал. В този момент вие ще притежавате истина, способна завинаги да промени историята. Вие ще сте пазителка на истина, която човечеството търси от векове. Пред вас ще стои задължението да съобщите тази истина на света. Човекът, който го направи, ще бъде почитан от едни и мразен от други. Въпросът е дали ще притежавате необходимата сила, за да изпълните тази задача.

Софи се замисли.

— Не съм сигурна, че аз ще трябва да взема това решение.

Тибинг вдигна вежди.

— Нима? Кой друг, ако не притежателят на ключовия камък?

— Братството, което толкова дълго е успяло да запази тайната.

— Орденът ли? — скептично попита англичанинът. — Но как? Тази нощ братството е било разбито. Обезглавено, както толкова точно се изразихте вие. Никога няма да узнаем дали са ги подслушвали, или в редиците им е имало шпионин, но е факт, че някой се е добрал до тях и е разкрил самоличността на четиримата висши братя. В този момент не бих се доверил на никого от братството.

— Тогава какво предлагаш? — попита Лангдън.

— Ти не по-зле от мен знаеш, Робърт, че през всички тези години Орденът не е пазил истината, за да събира прах до края на дните. Чакал е съответния исторически момент, за да сподели своята тайна. Времето, когато светът е готов да приеме истината.

— И според теб този момент е настъпил, така ли?

— Абсолютно. Не може да е по-очевидно. Всички исторически признаци са налице и ако Орденът не е имал намерение съвсем скоро да разгласи тайната, защо Църквата го е атакувала точно сега?

— Монахът още не ни е казал каква е била целта му — възрази Софи.

— Целта на монаха е целта на Църквата — отвърна Тибинг. — А именно, да унищожи документите, които разкриват голямата измама. Тази нощ Църквата за малко да я постигне и Орденът възложи доверието си на вас, госпожице Нево. Задачата да спасите Светия Граал очевидно означава да изпълните последните желания на Ордена и да споделите истината със света.

— Лий, да искаш от Софи да вземе това решение е тежко бреме за човек, който само преди час е научил за съществуването на документите от Сангреала — намеси се Лангдън.

Тибинг въздъхна.

— Извинете ме, ако съм прекалено настойчив, госпожице Нево. Винаги съм вярвал, че тези документи трябва да станат публично достояние, но окончателното решение зависи от вас: Просто смятам, че е важно да обмислите нещата в случай, че успеем да отворим ключовия камък.

— Господа — твърдо заяви Софи. — Позволете ми да цитирам собствените ви думи. „Не ти намираш Граала, а Граалът намира теб.“ Ще приема, че Граалът основателно ме е намерил, и когато настъпи моментът, ще знам как да постъпя.

Двамата се сепнаха.

— Е, да започваме — каза тя й посочи палисандровото ковчеже.

Застанал в средата на дневната в Шато Вилет, лейтенант Коле унило се взираше в гаснещия огън. Капитан Фаш беше пристигнал преди малко и сега се намираше в съседната стая, крещеше по телефона и се опитваше да координира провалилия се опит да открият изчезналия рейнджроувър.

„Вече може да е навсякъде“ — помисли си Коле.

След като бе нарушил пряката заповед на Фаш и за втори път беше изпуснал Лангдън, лейтенантът бе благодарен, че са открили дупка от куршум в пода на дневната, тъй като това поне потвърждаваше твърдението му, че се е чул изстрел. И все пак капитанът беше кисел и Коле предчуветваше, че когато прахът улегне, ще има страшни последици.

За нещастие, уликите, които откриваха, като че ли не изобщо не обясняваха какво става и кой е замесен. Черното ауди навън бе наето под фалшиво име с фалшива кредитна карта и отпечатъците в колата не фигурираха в база данните на Интерпол.

В дневната припряно се втурна друг агент.

— Къде е капитан Фаш?

Лейтенантът не откъсна очи от тлеещите въглени.

— На телефона.

— Не съм на телефона — изсумтя влезлият в стаята Фаш. — Какво има?

— Господин капитан, в централата току-що се обади Андре Верне от Депозитната цюрихска банка — отвърна агентът. — Иска лично да разговаря с вас. Променя показанията си.

— Нима? — учуди се Фаш. Сега вече Коле вдигна поглед.

— Верне признава, че тази нощ Лангдън и Нево са били в банката му.

— И бездруго го знаехме — отвърна капитанът. — Защо е излъгал?