Шифърът на Леонардо

57

Застанал до полицейските автомобили пред Депозитната цюрихска банка, лейтенант Коле се чудеше защо Фаш толкова се бави със заповедта за обиск. Банкерите очевидно криеха нещо. Твърдяха, че Лангдън и Нево били идвали и че ги били отпратили, тъй като нямали нужния банков код.

„Тогава защо не ни пускат вътре да поогледаме?“ Накрая мобилният му телефон иззвъня. Обаждаха се от командния пункт в Лувъра.

— Имаме ли заповед за обиск? — попита Коле.

— Оставете банката, господин лейтенант — отвърна агентът. — Току-що ни предадоха нова информация. Знаем точно къде се крият Лангдън и Нево.

Коле тежко седна върху капака на колата си.

— Шегуваш се.

— Имам адрес в предградията. Някъде край Версай.

— Капитан Фаш знае ли?

— Още не. В момента води важен телефонен разговор.

— Веднага тръгвам. Кажи му да ми се обади в колата. — Коле взе адреса и се метна зад волана. Докато се отдалечаваше от банката, се сети, че е забравил да попита кой е съобщил местонахождението на Лангдън. Не че имаше значение. Сега имаше възможност да изкупи скептицизма и предишните си гафове. Предстоеше му да направи най-важния арест в цялата си кариера.

Лейтенантът се свърза по радиостанцията с петте автомобила, които го придружаваха.

— Без сирени, момчета. Лангдън не може да знае, че идваме.

На четиридесет и осем километра оттам едно черно ауди отби от провинциалното шосе. Сила слезе и погледна през оградата от ковано желязо в огрения от луната склон към далечното шато. Всички прозорци на долния етаж светеха. „Странно за този час — помисли си албиносът и се усмихна. Информацията на Учителя очевидно беше точна. — Няма да си тръгна оттук без ключовия камък — закле се той. — Няма да проваля епископа и Учителя.“

Провери пълнителя на глока, провря го през решетките и го пусна върху обраслата с мъх земя. После се хвана за горния край на оградата, набра се и прескочи оттатък. Без да обръща внимание на пронизалата го болка от кожения ремък на бедрото му, вдигна оръжието и се заизкачва по тревистия склон.