Сняг

28Разликата между мъчителното очакване и любовтаКа и Ипек в хотелската стая

Само че Ипек не дойде веднага. И това се превърна в едно от най-големите изтезания в живота на Ка. Припомни си как заради опустошителната болка, която му причиняваше очакването, той изпитваше страх да се влюби. Бе се хвърлил върху леглото още с влизането си в стаята, после тутакси се надигна, пооправи омачканите си дрехи, изми ръцете си, усети как кръвта се оттегля от ръцете и устните му, вчеса се с треперещи пръсти, сетне, съглеждайки отражението си в стъклото на прозореца се разроши, и съобразявайки, че всичко това бе отнело изключително малко време, с ужас се загледа през прозореца.

Най-напред трябваше да се убеди сам, че Тургут бей и Кадифе излизат. А може би, докато Ка е бил в банята, вече да са излезли? Ако бяха тръгнали обаче, Ипек щеше да е дошла. Възможно е пък Ипек да се е отбила в стаята, която видя вчера, и сега бавно да се гримира и парфюмира. Намерението да се прахосва време за подобни неща, вместо да бъдат заедно, бе изключително погрешно! Не знае ли колко я обича? Такава чак непоносима болка като тази, която изпитваше в момента, не бе го и докосвала. Ще го сподели с Ипек, когато дойде, но ще дойде ли? Все повече се убеждаваше, че Ипек в последния момент е променила решението си и няма да дойде.

Видя как към хотела приближава екипаж, как Захиде ханъм и рецепционистът Джавит помагат на опиращия се върху Кадифе Тургут бей да се качи, как дръпват спуснатите отстрани мушами. Но екипажът не потегли. Едрите снежинки, които на уличното осветление изглеждаха още по-едри, се трупаха по навеса и си оставаха там. На Ка му се стори, че времето е спряло, мислеше, че ще полудее. Тичешком пристигна Захиде ханъм и подаде нещо, Ка не видя какво, на пасажерите. Щом екипажът потегли, сърцето на Ка заби лудо.

Но Ипек не идваше.

Каква е разликата между мъчителното очакване и любовта? Мъчителното очакване, също като любовта, възникваше в точка високо в стомаха, в коремните мускули, сетне поемаше от този център и завладяваше гърдите, чатала и челото, вцепеняваше цялото тяло. Вслушан в хотелските шумове, той се опитваше да си представи какво прави в този момент Ипек. Взе преминаващата по улицата жена, която изобщо не приличаше на нея, за Ипек. Как прекрасно валеше снегът! Колко прекрасно беше да забравиш за миг, че очакваш! В детството, когато слизаше в училищната столова за ваксинация и сред миризмата на йод и на пържено си навиваше ръкава, докато си чакаше реда, коремът го свиваше по същия начин; искаше му се да умре. Искаше му се да си е в собствената стая, у дома. Искаше му се да е в разхвърляната си стая във Франкфурт. Каква колосална грешка бе допуснал, идвайки тук! Сега и стихотворение не му идваше в ума. Болката му пречеше дори да гледа трупащия се върху пустата улица сняг. Хубаво беше все пак, че е пред топлия прозорец, докато снегът вали; беше за предпочитане, пред това да умре, защото можеше да умре, ако не дойде Ипек.

Токът спря.

Прие го като отправен към него знак. Дали пък Ипек не е знаела, че токът ще спре, и по тази причина не идва? Очите му търсеха каквото и да било раздвижване в тъмната заснежена улица, което би го разсеяло за малко. Зърна камион, военен камион ли беше, или мираж, досущ като гласовете, които дочуваше откъм стълбите. Никой нямаше да дойде. Дръпна се от прозореца и се хвърли по гръб на кревата. Болката в корема се бе превърнала в издълбоко мощно страдание, в безизходност, претоварена с разкаяние. Мислеше си, че е пропилял целия си живот, че ще умре тук от злощастие и самота. Без да намери сила да се свре отново в своята малка франкфуртска миша дупка. Душата му се измъчваше и страдаше не защото беше нещастен, а защото, само да беше малко по-умен, животът му би бил къде по-щастлив. Най-страшното бе, че никой не забелязваше нещастието и самотата му. Ако Ипек го бе забелязала, би дошла без да се бави и секунда! Единствено майка му, стига да знаеше за състоянието му, единствено тя щеше да го ожали, щеше да го помилва по косата и да го утеши. През заледилите се в краищата си стъкла се виждаха бледите светлини на Карс и оранжевеещите прозорчета на домовете. Прииска му се снегът да вали със същия ритъм дни, месеци наред, да затрупа града така, че никой повече да не го открие, да заспи в леглото, на което бе се опънал и да се събуди в една слънчева утрин на детството си, заедно с мама.

На вратата се почука. Ка реши, че е някой от кухнята. Все пак скочи обаче, отвори и в тъмното усети присъствието на Ипек.

— Къде беше?

— Закъснях ли?

Но Ка като че не я беше чул. Мигом я прегърна силно-силно; Зарови главата си в шията й, сред косите й; и не помръдна. Тъй бе щастлив, че мъчителното очакване сега му се стори глупаво. Страдание, заради което се усещаше грохнал, заради което не изпитваше нужното вълнение. Ето защо, макар и да беше нередно, потърси сметка на Ипек за закъснението, оплака й се. Ипек обаче отвърна, че е дошла тутакси, щом баща й е тръгнал: вярно, слязла до кухнята, заръчала на Захиде туй-онуй във връзка с вечерята, ала това не й отнело повече от минутка; изобщо не смятала, че е накарала Ка да я чака. Така Ка усети, че разкривайки още в самото начало на връзката им колко е по-увлечен и по-раним, се оказва победеният в равновесието на силите. Скриеше ли обаче колко мъчително е било очакването, опасявайки се от собственото си безсилие, това би го отвело до неискреността. Нима не копнееше да е влюбен, за да може да споделя всичко? Нима любовта не е желанието да споделяш всичко? Обхванат от порива на признанието, той задъхано сподели с Ипек целия този низ от размисли.

— Забрави сега всичко това — рече Ипек. — Дойдох тук, за да се любим.

Целунаха се и се претърколиха на леглото с мекота, която дори се понрави на Ка. Омагьосващ миг на щастие за Ка, който от четири години с никого не бе се любил. Ето защо бе много повече завладян от мисълта за прелестта на този миг, отколкото от плътската наслада, която изживяваше. Умът му, както в първите му младежки сексуални опити, бе по-ангажиран от факта, че прави секс, отколкото от самия секс. Това, като начало, предпази Ка от превъзбудата. Същевременно с една неразгадаема поетическа логика пред очите му шеметно прелетяха подробности от порнографските филми, към които се бе пристрастил във Франкфурт. Не за да се насърчава си представяше порнографските сцени, докато се любеше; тъкмо напротив — сякаш приветстваше възможността най-накрая да осъществи частица от порновиденията, заели трайно място в съзнанието му. Ето защо Ка усещаше, че изпитваната кондензирана възбуда е насочена не към Ипек, а към някаква имагинерна жена от порноиндустрията, към чудото, че сега тя се намира тук, в леглото му. Докато раздърпваше някак дивашки грубо и неумело дрехите й, за да я разсъблече, той все пак забеляза, че това е Ипек. Гърдите й бяха големи, кожата по шията и раменете — пухкава и ухаеща на нещо странно и непознато. Погледна я на снежната светлина, нахлуваща отвън и се уплаши от нейните проблясващи очи. Те бяха къде по-уверени от самата нея; Ка се страхуваше да узнае, че Ипек не е тъй ранима, колкото му се искаше. Дръпна косата й, само и само да й причини болка, изпита удоволствие от това и отново я дръпна, този път по-силно, приложи няколко насилствени прийома, инспирирани от порновиденията в главата му и взе да се държи грубо, провокиран от неочаквана музика в подсъзнанието си. Усети, че поведението му й се харесва — тогава чувството за триумф, което изпитваше, се преобрази в братско закрилничество. Прегърна я силно, обзет от желанието да предпази не само себе си, но и Ипек от мизерността на град Карс. Ответна реакция нямаше и той се поотдръпна. В същото време Ка прецизно контролираше хармонията на еротичната акробатика и отдръпването. В миг на разсъдъчност, той се поотдръпна от Ипек, а сетне плътно се притисна до жената, обсебен от желанието да възпламени душата й. Според бележките на Ка за този акт, който вярвам, че съм длъжен да препредам на читателите си, те след това се притиснали плътно един към друг и външният свят останал изолиран. Пак според бележките на Ка, към финала на акта Ипек приглушено завикала, Ка пък, чийто ум бил отворен към параноята и страха, си казал, че единствено по тази причина още от самото начало Ипек го е настанила в най-отдалечената стая на хотела; той изпитал чувството на самота, породено от взаимната наслада на взаимно причинената болка. В съзнанието му и този отдалечен коридор, и стаята се били откъснали от хотела, били се изместили към някаква отдалечена махала в безлюдния Карс. И в този безлюден, напомнящ за тишината подир Съдния ден град, валеше сняг.

Останаха задълго един до друг в леглото и безмълвно наблюдаваха валящия вън сняг. От време на време Ка съзираше валящия сняг в очите на Ипек.