Цитатите от Браунинг и Конрад са в превод на Владимир Трендафилов, от Стендал — в превод на Атанас Далчев. — Б.пр.
В случая голяма богаташка къща. — Б.пр.
Управление по религиозните въпроси. — Б.пр.
Мюсюлмански проповедници. — Б.пр.
Предмолитвено измиване на ръцете и краката. — Б.пр.
Мюсюлманска молитва, извършвана пет пъти на ден. — Б.пр.
Връхна дреха, която покрива изцяло мюсюлманската жена. — Б.пр.
Черен калпак (тур.). — Б.пр.
Бехчет Неджатигил (1916–1979) — турски поет и прозаик. — Б.пр.
Вид тестено изделие — Б.пр.
Национална разузнавателна служба. — Б.пр.
Айятите са знамения в Свещения Коран, съдържащи се в сурите. — Б.пр.
В конкретния случай, а и по-нататък в книгата, се има предвид кърпата за глава, носена от мюсюлманските жени. — Б.пр.
Текета — молитвени домове с жилища на дервишите; мюсюлмански манастири. — Б.пр.
Шейх — титла на религиозен авторитет, патриарх на племе, род, семейство, глава на суфиско братство, наставник, учител, човек, известен със своята благочестивост. — Б.пр.
Мюрид — ученик, доброволен последовател. Така наричат човек в периода на неговата подготовка за влизане в суфиско братство, когато той се намира на най-ниската степен на посвещаването и духовното самоусъвършенстване. — (Бел.прев.)
Имам-хатиб — имам, който произнася хутба (проповед) в петък и по празници. — Б.пр.
Става дума за последователите на учението на видния суфи Ал Халладж (857 — 922). — Б.пр.
Името Бенер идва от „бен“, означаващо бенка. — Б.пр.
Герой от поемата „Шахнаме“ (историческо описание на една династия) от персийския поет Абдулкасим Фирдоуси (ок. 940 — 1020). — Б.пр.
Митична страна от персийския епос, враждуваща с персите. По-късно започват да наричат Туран областта, населена с тюркски племена. — Б.пр.
Текетата джерахи принадлежат на суфиското братство „Джарахия“ — Б.пр.
Безплътно създание, творение на Аллах. Джиновете населяват земята и долните небеса. — Б.пр.
Стиховете в текста са преведени от Виктор Самуилов. (Бел.прев.).
Петъчно четене на молитви. — Б.пр.
Абу Хамид Газали (1058–1111) — виден мюсюлмански теолог. Автор на споменатото произведение всъщност е прочутият мюсюлмански философ мистик Ибн Араби (1165–1240). — Б.пр.
Игра на думи: докато „Омо“ е марка прах за пране, „ом“ означава удебелено, закръглено кокалче, главичка. — Б.пр.
Имот, завещан за богоугодни и благотворителни цели. — Б.пр.
Персонажи от народния театър на сенките „Карагьоз“. — Б.пр.
Дьонер-кебап — в българския език нормативната форма е дюнер-кебап, в превода на романа е съхранено турското произношение. — Бел. NomaD.
Поети, посветили се на класическата (диванска) поезия, развила се под въздействието на арабско-персийската и отговаряща на вкусовете у ценителите на дворцовата изящна словесност. Едно от двете основни направления в старата турска литература. — Б.пр.
Известна турска поетеса, живяла и творила през ХІХ и началото на ХХ век. — Б.пр.
Джалаладдин ас Суиути (1445–1505) — ислямски теолог, граматик, езиковед. — Б.пр.
Освен Рая и Ада, според исляма, съществува междинно пространство, наречено „Берзах“, където душите на умрелите изчакват Съдния ден, преди да попаднат в Рая или в Ада. — Б.пр.
Съкращение на благопожеланието „Аллах да го благословии с мир да го дари“, съпровождащо споменаването на Пророка. — Б.пр.
Хизбуллах — шиитска проиранска партия в Ливан с мощно военно-терористично крило; в България е по-популярно произношението „Хизбула“ — Бел. NomaD.
Едно от основните произведения на турския поет мистик Джеляледдин Руми Мевляна (1207–1272), основал суфиския орден Мевлевия през ХІІІ век в град Коня. — Б.пр.
Номерацията на страниците е според изданието на „Еднорог“. — Бел. NomaD.