За честта на Прици

Седемнадесета глава

Айрин се регистрира в хотел „Плаца ъф ди Америкас“, а после гледа филм по телевизията. Легна в единадесет часа, след като вечеря в стаята си. Спа колкото можа по до късно, до 8:30. След това се окъпа, изми косата си, заши скъсаната си нощница от бурния порив, с който Чарли я бе повалил в леглото. Закуси бавно и върна приборите. Оплака се, че сервитьорът забравил топлото мляко. В един без четвърт взе такси. Пътува 12 минути до „Хилтън Ин“, в Мокинбърд и Сентръл. Преброи шест маси край прозореца отляво и седна срещу един дебел мъж със зелен костюм, крещящо розова риза и зелена връзка. Той извика с изкуствено приповдигнат глас:

— Здравейте. Не сме разговаряли, откакто бяхте в Колумбия, Южна Каролина.

— Да? — рече Айрин. — Кой е номерът?

Той й каза номера на телефона в левия ъгъл на нейното бюро.

Поръчаха си омлети за обяд — нейния със сирене, неговия с ягоди.

— Какъв е планът? — попита Айрин. След това нещата се развиха от самосебе си за два дена.

Трябваше да бъде ликвидиран някакъв местен адвокат, който плащал твърде малко на бандата, а накрая скрил и нещо от тях. Собственик на бензиностанция и клиент на дебелака дал под съд адвоката за неспазване на договора, немарливост, измама и укриване на факти. Собственикът наел адвоката, за да заведе дело за злоупотреба с доверие срещу две петролни компании, които се споразумели за цените на бензина. Федералният съд издал присъда за 27,2 милиона долара и адвокатът спечелил 2,7 милиона от хонорари. След обжалването обаче било взето решение за сума от 10 милиона. Петролните фирми се съгласили да изплатят веднага 1,5 милиона, а останалата сума — в срок от пет години. Адвокатът не си направил труда да уведоми своя клиент за това решение и отказал да даде отчет за парите. Не споменал нищо и пред момчетата. Бензинаджията го дал под съд, но адвокатът непрекъснато отлагал делото и по всичко изглеждало, че по-рано от три години ищецът нямало да получи парите си. Затова той поискал да убият адвоката. Момчетата се съгласили.

Адвокатът живееше в един от големите централни хотели. Дебелакът искаше Айрин да влезе в апартамента му като камериерка и да подмени хапчетата му за високо кръвно налягане с таблетки цианкалий — същата големина и форма.

Айрин каза, че тексаските съдии проявяват и разбиране, когато за ликвидиране на хора се ползва оръжие, защото това било по американски. При такива случаи съдиите бивали улеснявани да не издават наказателна присъда, но били много стриктни при отравяния и почти винаги признавали подсъдимия за виновен. Тя попита дебелака дали клиентът има нещо против да застреля адвоката. Нямаше възражения и Айрин позвъни на адвоката. Разказа му една историйка за имение от сто милиона долара, което наследила от завещание и заради което „някакъв чешит“ се опитва да я измами. Адвокатът я покани да отиде в кантората му на следващата сутрин в 9:15.

Тя носеше траурно облекло с плътен черен воал. Секретарката я въведе и затвори вратата. Стаята беше голяма, с тежки завеси и кожена тапицерия, за да приглушават шума. Айрин го застреля, държейки пистолета отдолу, насочен през отвора на писалището. Едва се чу някакъв звук. След това тя заобиколи бюрото, приближи се и стреля още два пъти в главата му. После излезе в секретарската стая.

— Помоли ме да ви предам да не го безпокоите, поне петнадесет минути, докато преглежда книжата по моя случай.

Секретарката й кимна с разбиране и се усмихна, Айрин я помоли да я изпрати до асансьора.

Чак след час и пет минути, след като беше провела осем телефонни разговора, секретарката влезе, за да свери нещо с шефа си. През това време Айрин вече беше на път за Лос Анджелийс, за да си събере багажа за Ню Йорк, да затвори къщата и да остави възнаграждението си в сейфа на банката в Бевърли Хилз.