За честта на Прици

Седма глава

Чарли пристигна във Финикс в два часа следобед. Беше горещо. Нае кола, регистрира се в един мотел близо до града и взе душ преди да се обади по телефона на Върджил Мароуитц.

— Чарли Партана? — почти изпя в слушалката Мароуитц. — Каква чест! В града ли сте? Кога мога да ви видя?

Не вярваше на всичко, което Винсънт му бе казал за този човек, гледащ на хората от техните среди като на знаменитости, но гласът на Мароуитц, противно На волята му, беше такъв, че той се помъчи да си спомни какво бе направил Богарт във филмите си, за да покаже, че е опасен и да сплаши някого. Чувстваше се като кръгъл идиот, но успя да каже:

— Трябва да си поговорим малко, Мароуитц. След двадесет минути ще мина да те взема от службата ти. Чакай там. — И затвори.

Сложи черна спортна риза с къси ръкави, черни панталони и черни очила. Извади картата на Финикс, дадена му от фирмата за коли под наем, и набеляза улиците, които водят до офиса на Хепи Файнансиз. Качи се в колата и потегли натам. Пред сградата имаше четирима души. Когато Чарли натисна силно клаксона, един нисичък, тантурест, усмихнат човечец, полутичайки, полувървейки се приближи до колата.

— Мистър Партана? — попита нетърпеливо той с глас, който изпищя по-високо от кучешката свирка на Аберкромби и Фич.

Чарли кимна.

— Аз съм Върджил Мароуитц. — Той отвори вратата и се качи в колата. — Каква чест и удоволствие е, мистър Партана. Мога ли да ви наричам Чарли? — Обхвана главата си с две ръце и се наведе. — Не мога да повярвам, че минавам по улиците на Финикс в една кола с Чарли, Чарли Партана „Екзекутора“. О, боже!

„Как може да се говори с такъв чешит?“ — мислеше Чарли. Това е бизнесът! Гледаха на семейство Прици като на банда паралии! Самият Богарт не успя да постигне във филмите си това, което Чарли успя с Мароуитц.

— Слушай, приятелю — заяви той. — Дойдох тук от няколко хиляди километра, за да ти кажа, че твоят човек, Маркси Хелър, е откраднал седемстотин и две хиляди и осемдесет и пет долара от моите хора.

— Маркси ли? Винаги съм мислил, че гангстерското му име е Мокси.

— Затваряй си устата! Ще ти напиша чек за седемстотин двадесет и двете хиляди, после ще отидем в твоята банка, за да го осребрим. Ясно ли е? Добре. Ще те попитам само едно — къде е Маркси Хелър?

— Мистър Партана! — Повече от четири години нито съм го виждал, нито съм говорил с него. Накъде отиваме?

— Ще караме, докато се стъмни — отсече Чарли. — После ти ще слезеш, ще изкопаеш един трап с лопатата, която е на задната седалка, след това ще те пречукам, ще те пусна в трапа и ще го зария.

Мароуитц се обърна и погледна седалката. Там наистина имаше една нова лопата.

— Имам ли избор, Чарли? Господи, това е чудесно! Мечтал съм да присъствам на екзекуция, но никога не си бях представял, че ще бъда жертва на бандата.

— Бандата ли? — учуди се Чарли.

— Имам ли наистина избор?

— Два. Дай ми парите и Хелър и довечера ще можеш да спиш в леглото си.

— Добре. Ами тогава — промърмори Мароуитц — няма нужда да караш по-нататък. Да отидем направо в моята банка, ще ти напиша един чек, който ще ти осребрят.

— Добре — съгласи се Чарли. — Къде е Маркси Хелър?

— Не зная, Чарли, така че не мога да ти отговоря, но мога да направя едно много умно предложение. Преди това обаче трябва да ти кажа нещо. Просто не вярвам, че ще ме убиеш заради комплицираната система, по която бе създадена кабелната телевизионна компания. Фамилията Прици ще притежава шестдесет и пет процента от четиридесет милионната доларова инвестиция в кабелната част само докато аз съм достатъчно силен, за да отстоявам кредитния фонд, който се включва в оборотния капитал. Направих сделката с фамилията Прици, защото прецених, че имам нужда от закрила. Ако нещо се случи с мен, кредитът просто ще пропадне. Така предвидих нещата, Ед Прици го знаеше. Ако ме пречукате, както вие, приятели, образно се изразявате, то това би било стотици пъти по-скъпо за Прици, за честта и парите им, отколкото нищожната сума, която твърдите, че Хелър е откраднал.

— Господи, Върджил, но ти си нещо друго — възкликна Чарли вбесен, но възхитен.

— О, ще ти дам подписан чек — заяви Мароуитц. — Ед Прици никога няма да накара никого от вашите хора да го осребрят, но виж какво ще ти кажа: ако чичо ти Винсънт вдигне шум, за да ме принуди да се явя във Великия съвет на организираната престъпност или дори само в Комисията на фамилиите от Ню Йорк и Чикаго — едно от двете — и накрая в съда на Американската култура за окончателно решение, ще трябва да платя парите, защото преди четири години аз препоръчах Маркси Хелър за работа във Вегас. Тогава ще платя с удоволствие глобата, ако Съветът в мое присъствие се произнесе срещу мен.

— Върджил…

— Да, Чарли?

— А, по дяволите! — отрони Чарли, завивайки с колата. — Ще се върнем в мотела и ще се измъкнем от гадната жега, докато се обадя в Ню Йорк.

Винсънт Прици му нареди да остане там където е, и че той ще му се обади веднага. Звънна след седем минути.

— Някой ни разиграва, Чарли, — рече той. — Почерпи човека нещо!

Чарли се върна до усамотената маса в ъгъла на бара с климатична инсталация. Върджил го посрещна с грейнала усмивка.

— Ама че работа! — възкликна Чарли. Извика сервитьора и поръча два сока ананас с бакарди.

— Как са работите у дома? — попита Върджил.

— Дадоха ти пожизнен пропуск — отговори Чарли.

Сервитьорът донесе напитките.

— Ей! Това е изключително освежаващо питие — удиви се Върджил. — Ще трябва да взема рецептата.

— Ти да не си малко така, Върджил?

— О, малко. — Лицето му светна. — А ти?

— Не.

— Е, добре де. Не се притеснявай за това.

— Къде е Маркси Хелър?

— Все за това! Е, ако бях някой от висшите изпълнители на вашата организация, щях да забравя всичко за Финикс. Една следа от преди четири години — и щях да тръгна само по следата, която Маркси Хелър неотлъчно е следвал през цялото време, откакто го познавам.

— Каква следа?

— Неговата съпруга?

— В Лос Анджелийс?

— Да-а. Чарли, това е фантастично питие. Трябва да вземем по още едно. Той махна с ръка на бармана. — Маркси каза, че той трябва да се махне от Финикс, защото жена му не можела да издържа тук. Спомена, че било твърде сухо за астмата или нещо такова. Бях против. Маркси беше много добре с математиката. Каза, че ще ми бъде безкрайно задължен, ако му помогна чрез многобройните ми приятели — гангстери — извинявай за израза — и му намеря работа във Вегас. Естествено, аз се обадих на Сирил Блустоун за него. Той замина и повече не го видях.

— Имаш ли някаква негова снимка, Върджил?

— Имам три или четири много хубави моментални снимки и направо ще се разтопя от кеф и ще бъда горд, ако ти се съгласиш да ми позираш.

— Баща ми е въобще против снимките — заяви Чарли.

— Разбирам!

Барманът донесе на масата новите напитки и Върджил го попита за телефон. Когато включиха апарата, той набра един номер.

— Ало, Килър ли е? — попита той. — Аз съм, Килър, скъпи. Искам да отидеш и да вземеш Книга шеста от галерията и да проучиш добре индекса. Обърни на страниците със снимките на Маркси Хелър и ги донеси, веднага. Моля те. На рецепцията на мотел „Джон Х. Джаксън Гъшър“. Казах на рецепцията, скъпи. Моля те, Килър, не ме ядосвай — и затвори.

— Всъщност той не е убиец — рече Върджил на Чарли, — аз само така му викам, за да му вдигна малко самочувствието.