За честта на Прици

Тридесет и шеста глава

Водопроводчика дежуреше пред вратата на мазето, а Дом спеше горе. Чарли излезе от кухнята, където беше телефонът, и каза на Водопроводчика:

— Обади се баща ми. Трябва да отида в града на среща. Ще се върна около осем утре сутринта.

— Донеси ми няколко порнографски списания.

— Неудобно ми е да ги купувам — призна Чарли.

— Какво?

— Винаги ми се струва, че продавачът ще си помисли, че считам, че те са пълни с истински момичета, а не с малките им снимки. Какво хубаво има в снимката? Може ли човек, освен ако не е перверзен тип, да изпитва удоволствие от една малка снимка?

— Сигурно съм перверзен — отвърна Мелвини. — Харесвам ги.

— Сготвих хубаво телешко задушено. Ти трябва само да изсипеш няколко кутии грах и моркови и да приготвиш спагетите.

— Какви спагети?

— Farfalline, най-добрите спагети за телешко.

— Направи една голяма кана кафе преди да тръгнеш, Чарли. Писна ми Филарджи да се оплаква от кафето на Дон.

— Добре. Ще се видим сутринта.

Чарли направи кафето, след това излезе от къщата и се качи в шевролета. Беше един и пет посред нощ. Нямаше никакво движение. Щеше да пристигне на крайбрежието около четири часа и трийсет минути, да подремне малко и да тръгне обратно с Айрин в шест часа сутринта. Щеше да уговори с Поп как да поддържат връзка. На път за Брентууд можаха да обмислят с Айрин при какви условия ще върнат Филарджи на Прици. Не биваше да забравя да вземе тежка гумена палка, защото не искаше да нарани Дом или Водопроводчика. Те бяха просто изпълнители и добри момчета. Той и Айрин ще трябва да намерят място, където да държат Филарджи, докато траят преговорите. Трябва да поговори с Филарджи, горкият обречен кучи син, и да му внуши надежда. Трябва да подхранват у него илюзията, че те прекарват Прици и всичко ще се нареди чудесно. С горчивина си спомни, че губи Бруклин, спортния справочник, Поп и всичко друго, от което имаше нужда, но, по дяволите, той имаше нещо по-добро дори от парите, когато заложи на Айрин. Имаше Айрин. След като сключеха сделката с Прици, щяха да се оправят, където и да отидеха. Така многократно отлаганият откуп щеше да бъде получен, а Филарджи, без съмнение, щеше да бъде арестуван и осъден накрая, след като го пуснат и уведомят полицията. По дяволите, Филарджи беше възрастен човек, може би шейсет и три годишен и през целия си живот досега беше обирал само каймака.

Всичко зависеше от Поп. Ако успеха да се измъкнат от цялата тази история, без да падне и косъм от главите им, той и Айрин трябваше да сключат много трудна сделка, а след това Поп трябваше да измами Прици. Господи, как мразеше да прави бизнес с такива непочтени хора. Никога не бяха мислили, че това ще бъде най-тежкият ден в живота им. Слава Богу, че Поп беше най-непочтеният от всички тях, повече и от дон Корадо. Поп имаше мозък за седем сицилианци. Кажеха ли му „А“, той моментално разбираше, че трябва да го чете като „Я“, но винаги беше готов да превключи на истинското значение на „А“, да разграничи истинското от фалшивото значение, което той щеше да прочете като „М“.

Влезе в апартамента тихичко. Въпреки това Айрин се събуди.

— Хей, Чарли, ти ли си? — извика тя.

— Не ставай. Спи. Ще тръгнем в шест часа.

— За къде?

— Поп се обади и…

— Запали лампата, не мога да те чуя.

Той щракна ключа. Айрин беше седнала в леглото и красивите й оголени гърди предизвикателно се показваха под завивките.

— Господи, Айрин, имаш чудно хубави гърди.

— Вече си ми го казвал. Разкажи ми за Поп.

Той приседна на ръба на леглото и започна да говори, събличайки се.

— Поп се обади, каза, че става напечено и трябва да измъкнем Филарджи от Брентууд най-късно до обяд.

— Какво се е случило?

— Това е всичко, което можа да каже. Ще говорим отново, щом приберем Филарджи на сигурно място.

— Къде ще го скрием?

— Утре ще пътуваме дълго, а тази вечер имаме наистина малко време. Ще говорим в колата. Това е легло.

Той отметна чаршафа, ахна от удоволствие и я събори.

Тръгнаха от апартамента на крайбрежието в шест без пет и през целия път до Брентууд говориха какво ще правят с Филарджи. Айрин искаше да обмислят откупа от Прици и къде ще отидат, когато го прецакат, но Чарли каза, че първо трябва да вземат Филарджи, а след това ще мислят къде да го държат.

— Трябва да разсъждаваме логично — каза той. — Не можем да го отведем в твоята къща в Лос Анджелийс, защото трябва да бъдем достатъчно близко, за да контактуваме с Поп като посредник. Не можем да го заведем и там, където има много хора, защото, повярвай ми, вече всеки го познава по физиономия.

— Зная. Все пак, къде можем да го заведем?

— Къде, ли?

— Ще го сложим да спи отзад в шевролета, докато наема кола и една голяма каравана или може би от онези фургони, които са истински къщи на колела, и ще пътуваме непрекъснато. Ще отидем на Острова, далеч от пътя, освен когато ще трябва да се виждаме с Поп. Тогава за малко ще се връщаме и ще паркираме караваната на някой паркинг.

— Мислех си по-скоро за нещо като лодка.

— Лодка, ли?

— Нещо като голяма моторна лодка с кабина и просто ще обикаляме из Големия южен залив, а Поп може да се свързва с нас по радиотелефона.

— Ще бъде страхотно, ако знаеш да управляваш лодка.

— Мислех, че само трябва да въртиш кормилото.

— Много по-трудно е. Возила ли си се някога?

— Веднъж, на една демонстрация с лодки.

— Целият под се движи под краката ти. Така те хваща морска болест.

— Идеята за караваната е по-добра — каза Чарли. — Дом на колела. Слушай, може би ще ни хареса. Няма по-добър начин да се измъкнем, след като прекараме Прици. Ще отидем в Канада, после в Аляска, а няколко години по-късно тук може би всичко ще се промени.

— Изключително.

— Как можем да наемем каравана?

— От Jellow Pages75 — каза Айрин. — Има хора, които наемат дори Yo yos76 от Jellow Pages.

На две мили от къщата Чарли отби пикапа от пътя. Фарът, фигура на моряк с ръка, протегната от морето към Ню Йорк, се открояваше във ведрата лятна утрин.

— Водопроводчика ще бъде горе, а Дом — долу. С Дом ще е по-лесно, но Водопроводчика е стара кримка — каза Чарли.

— Защо не влезеш през задния вход, а аз ще мина отпред и ще се поява зад него — предложи Айрин.

— Да, добре.

— Кога ще ги потърсят Прици?

— Поп ще звъни на обяд и в шест часа. Ако никой не отговори, ще изпрати човек. Така. Разбра ли всичко?

— Кой, аз ли? Та какво толкова има да правя, освен да попреча на Водопроводчика да стреля по тебе?

Чарли подкара по алеята към усамотената къща. Излезе от колата, заобиколи къщата и стигна до задния вход. Щом се изгуби от погледа й, Айрин също слезе и тръгна в обратна посока, към предната врата на къщата. Когато Чарли влезе пред задната врата, Айрин отвори предната, намираща се под широка Веранда.

Чарли се отправи към кухнята. На половината път до хладилника, той чу глас на Водопроводчика зад гърба си.

— Хей, Чоли! — викна Мелвини.

Чарли се обърна. Беше с гръб към предния вход на къщата. Мелвини стоеше с лице към входа, а вратата на трапезарията оставаше вляво от него. В дясната си ръка Мелвини държеше 38-калибров специален полицейски пистолет. Беше го насочил право в корема на Чарли.

— За какво ти е това? — попита Чарли.

— Готвите се да отмъкнете големия банкер оттук, ли? Чарли? Господи, та това би огорчило Прици!

— За какво говориш?

— Тук всички си имаме по някаква задача, Чарли. Аз отговарям за телефона. Записвам всички разговори и ви чух с Анджело, когато той ти се обади снощи.

— Тогава аз съм тъпанар.

— Чарли, не познавам по-хитра лисица от Анджело. Ако той иска да измъкнете банкера, то тогава става въпрос за много пари. Ако стигат за теб и Анджело, то и аз искам да участвам.

— Да участваш ли?

— Ако се спогодим, аз съм твой човек.

— Колко ти плащат Прици за това място? — запита Чарли.

— Петнайсет хиляди долара.

— Ще ти платим петдесет хиляди.

— Кога?

— Веднага щом като го уредим с Прици.

— Колко смяташ, че ти дължат?

— Водопроводчико, нали петнайсет хиляди ти бяха достатъчни? Сега са петдесет хиляди. Това е всичко, което трябва да знаеш.

Мелвини се ухили.

— Прав си Чарли. Какво ще правим сега?

— Ще приберем пистолета.

Водопроводчика пъхна револвера в кобура на кръста си. Айрин влезе в кухнята точно от лявата му страна и застана десет стъпки по-назад, на входа на трапезарията, с пистолет, насочен към Мелвини.

— Това е най-добрата ти сделка, Водопроводчико — каза тя, усмихвайки се с нейната великолепна усмивка.

Това довърши Водопроводчика. Той се изсмя така гръмко, че разтресе чиниите.

— Те играят двойна игра, а аз правя голямата сделка — успя да каже той, — и през цялото време ми играете двойна игра.

— Какво, по дяволите, Ал — каза Чарли, усмихвайки се. — Двойната игра е само на майтап.

Чарли и Водопроводчика завързаха Дом за леглото. Постараха се той да се чувства колкото е възможно по-удобно.

— Слушай, мога да си умра от глад тук — оплака се той. — Вие ще отмъкнете клиента, а аз ще гладувам.

— Хайде де — рече Чарли, — как така ще гладуваш? Ще се обадят на обяд и като не отговори никой, ще дойдат.

— Слушай, аз ще опера пешкира — каза Дом. — Имам право поне на една хубава закуска.

— Добре — рече Чарли. — Направете му някаква закуска.

— Не той! — протестира Дом. — Опитвали ли сте се някога да ядете това, което тоя човек готви? — Направи я ти, Чарли. Някакви спагети залети с малко пържени домати, малко чесън, няколко бъркани яйца с люти чушки. Какво ще кажеш?

— О, по дяволите — извика Чарли и го перна с гумената палка.

Когато двамата мъже се качиха горе, Айрин извади телефонния указател, намери това, което търсеше, обади се на номера и уреди да отидат в Бейшор и да наемат една каравана. Когато двамата мъже слязоха, за да подготвят Филарджи за пътуването, тя съобщи на Чарли, че е осигурила караваната.

— Това е от онези големи каравани, Чарли — каза тя, — точно каквато ти искаше. Трябва да отида да я взема и след това някой да върне шевролета.

— Какво ти казах? — рече Мелвини. — За тая работа трябват трима души.

— Колко време ще ти трябва? — попита Чарли.

— Час, а може и повече — отвърна Айрин.

— Осем и двайсет е. Имаш два часа. Върни се тук в десет и половина, а аз ще го приготвя за път.

— Ще пропуснем ли обаждането в дванайсет часа?

— Това е, което баща ми иска — отвърна Чарли.

Когато Айрин и Водопроводчика излязоха, Чарли отиде до хладилника и извади продуктите, за да приготви спагети с малко запържени домати, чесън и бъркани яйца с люти чушки. В 9:20 ч. той беше хапнал и почистил кухнята. Слезе в мазето по стълбите до заключената врата. Отключи, като говореше минавайки през вратата, и влезе в помещението.

— Как си? — попита той Филарджи, облечен в спретнат син костюм, бяла риза и синя връзка с малки сребристи фигурки по нея.

Последния път, когато Чарли се върна от Ню Йорк, му беше донесъл три нови ризи, три чифта бельо и по молба на Филарджи една кутийка с черна боя за обувки и четка.

— Добре съм — отвърна Филарджи.

— Храната добра ли е? — Чарли я беше приготвил.

— Отлична. Наистина вкусна.

— Имаш ли достатъчно книги?

— Да…

— Ще ти вземем още — обеща му Чарли. — Кажи ми, знаеш ли кой те отвлече?

Банкерът кимна кратко и красноречиво с глава.

— Прици — отговори той. — И зная защо. Когато се измъкна оттук, ако се измъкна, което е малко вероятно, до края на живота си няма да ги забравя.

— Ти си наистина симпатяга — рече Чарли. — Слушай сега. Махаме те оттук. Прици вече не контролират положението.

— Защо?

— Това са лични причини, между мене и него. Но за тебе може да се окаже по-добра сделка Поне няма кой да ни нареди, да те убием. И ако нещата вървят добре — под това Чарли разбираше, ако Прици откажеха да приемат условията му, — това би било по-добра сделка за всички, защото Прици смятаха да си вземат банката от тебе, а на мене тя не ми трябва.

— Ами, както стоят нещата, какво имам да губя? Какво искаш от мене?

— Само да сътрудничиш. Това е всичко. Само да помагаш. Готов ли си за закуска?

— Да. Разбира се, че съм готов.

— Тогава хайде. Ще отидем горе и можеш да ядеш в кухнята за разнообразие.