Всички отпуски в полицията бяха спрени. Извършени бяха внезапни арести на богати мошеници. Държаха ги по двадесет и четири часа преди да ги регистрират и веднага щом адвокатите им успяваха да ги освободят, ги арестуваха отново. Най-тежък беше ударът върху Прици. Полицията беше направила бързо връзката между Филарджи и семейната банка, продадена на хората на Филарджи. Хенли тайно подшушна на Анджело, че всички телефони на Прици се подслушват. Телефонната връзка с къщата в Брентууд беше прекъсната. Когато трябваше да провеждат някакви разговори, Винсънт и Анджело се обаждаха от различни обществени телефонни кабини.
Винсънт беше арестуван два пъти. Тримата му capi71 и около двеста от подчинените му бяха привиквани непрекъснато.
— Какво става? — попита той един сержант от градската гвардия на име Кейфитц. — От два дни вече трети път съм тук за едно и също нещо.
— Кой уби мисис Калхейн, Винсънт? — попита Кейфитц.
— Коя е тя?
— Жената, която беше убита, когато са отвлекли Финли.
— Как мога да зная? Всеки мен пита! Аз нищо не знам.
— Винсънт, ще ти кажа нещо. Само между нас. Чуй, твоето семейство притежава двадесет и пет процента от банката на Финли. Това е. Никой друг няма пряка връзка. Вашите хора са отвлекли Финли и по пътя са убили мисис Калхейн.
— Кейфитц, слушай. Какво знам аз за похищението? Луд ли съм? Имам си бизнеса. За какво ми е тази каубойска история?
Не само в Бруклин полицията не се церемонеше с хората. Така грубо се държаха и в Ню Йорк, и в Бронкс. Щом разгромяха някоя трафикантска база или спипваха бойци и изпълнители, те им внушаваха, че някога Прици са продали тяхната банка на Робърт Финли.
След осем дни разправии семейство Бока свика среща на петте семейства в Ню Йорк в една зала под наем на третия етаж в надеждна банка на Петдесет и първа улица. Присъстваха Босовете и съветниците им. Срещата беше открита от Куарико Бока, който, между другото, контролираше около шейсет и осем процента от проституцията в страната.
— Те не само се будалкат — каза той, — но ни струват и пари и ще продължат да ни натискат, докато не им предадем убиеца на съпругата на ченгето. Ще кажа само едно — ченгетата непрекъснато набиват в главите на моите хора, че приятелчето, отвлечено в деня, в който е пречукана и онази курва, е въртяло голям бизнес със семейство Прици. Между другото, това го знаят всички, включително и Прици. Сега искам срещата да е кратка. Искам да гласуваме Винсънт Прици и съветникът му да излязат и да си поговорят, след това да се върнат тук и да ни кажат какво ще правят. Съгласни ли сте? Които са съгласни, да гласуват.
Той седна.
— Не гласувайте! Все още няма нужда от това — нареди Винсънт, изправяйки се на крака. — Анджело и аз си отиваме вкъщи сега. Няма да излизаме навън, за да се съвещаваме. С кого мислиш, че говориш? Аз съм Винсънт Прици. Когато повечето от хората ти ходеха със скъсани на задника панталони, а ти обираше газостанциите, ние бяхме най-голямата фамилия в страната. Сега, когато някои от вас се научиха да командват курвите и да напиват хората, ние все още можем да ви купим и продадем. Когато ченгетата се развихрят, ние губим повече от всеки от вас. Това не ни харесва и на нас. Но, не сте вие, които ще ни казвате как да си гледаме бизнеса, какъвто и да е той, и аз не бих казал, че това, за което говорите, е част от него. Ние ще решим какво да направим. Ако на някого тук това не му харесва, елате и ни убедете. Няма да слушаме глупости от външни хора за семейните ни работи. Ако искате война, ще я имате. Ако не, измислете нещо по-умно. Не учете Прици как да си въртят бизнеса. Имам предвид най-вече теб, нищожна, сводническа измет, синьор Фаталоне — каза той право в очите на Бока.
Той стана. С него се вдигна и Анджело. Те излязоха от залата бавно и спокойно, докато осемте мъже около масата гледаха в пурите си. Пътуваха към Бруклин в малкия Додж на Анджело.
— Да знаеш, че ще измислят нещо — каза Винсънт, пътувайки през тунела Мидтаун. — Кой се нуждае повече от помощ, ние или ченгетата? Ние даваме подкупите, те лапат най-тлъстия кокал, така че ще продължат да спипват момчетата по улиците още няколко седмици. Още колко време? Мислиш ли, че няма да удържат на обещанието си и ще живеят само на заплатите си, след като осемдесет и пет години са получавали подкупи? Всяка монета, която на нас ни струва десет цента, на тях им струва трийсет. Сигурен съм, че сърцето им се къса заради тъпата курва, която сгреши етажа. И така трябва да бъде. Това е семеен въпрос. Но през цялото време си мислят за бизнеса. Те ни преследват, а ние не им плащаме. Те не си получават парите и ги боли. Всички разбират, че трябва да забравят, за да се върнем към работа. Мисля, Анджело, че Бока си беше загубил ума на тази среща. Иска да се изкара герой пред ченгетата, които поддържа. Иска да нарани честта на Прици, за да си върне на всички ченгета, на които пуска в джоба. Забеля за ли, че никой друг не искаше да ни притиска днес, освен Бока? Какво мислиш за това, Анджело?
— Бока много пъти показва, че е малко истеричен — каза Анджело. — Прилича на човек, който е преживял много нещастия. В крайна сметка, по всичко изглежда, че той не разбира това и иска да му се случи още нещо. Ето защо Бока прекарва толкова време във федералните затвори. Собствените му хора не го зачитат и не го обичат.
— Защо някой ще иска да прекарва времето си в пандиза? Хей, погледни този кучи син! Жена! Господи, всеки път, когато видя луд шофьор, се оказва жена. Както и да е. Защо Бокса иска да го пратят в затвора?
— Той има ужасен късмет с жените. Отнася се с тях като с някакви животни — каза Анджело. — Замеря ги със столове в присъствието на други хора. Кара ги понякога да спят на пода. Чупи чинии. Никоя жена не може да понесе такъв живот. И затова правят живота му ад. Жена му, дъщерите му се крият от него. През цялото време го оставят сам. Някой ден някоя от тях ще подпали колата му. Така мислят и неговите хора.
— Може би ние трябва да го направим вместо тях — предложи Винсънт.
— Повярвай ми, Винсънт, той има да пати още много.
— Кой беше вторият от похитителите на Филарджи? — запита Винсънт.
— Само Чарли знае. Ти каза на Чарли да си свърши работата с негови хора. Защо, Винсънт?
— Защо ли? Та за какво беше тази среща днес — затова.
— Винсънт, тук трябва да действаме много внимателно. Отвличането е федерално престъпление от първа степен. За това слагат на електрическия стол. ФБР се е заело със случая. Ако продължим да се будалкаме и да угаждаме на ченгетата, като им предадем втория човек, ние се насаждаме сами като замесени преди и след отвличането. Това, което за полицаите от Ню Йорк е дреболия, може да се раздуха във федерален въпрос.
— Така е.
— Чарли знае, Чарли свърши работата. Може би Водопроводчика знае, ако вторият човек е излязъл с тях. И Дон. Но, ако се случи нещо, те ще го отнесат. Ние няма да имаме нищо общо със случая. Ако ченгетата получат втория човек от нас, те ще изтръгнат от него кои са били другите. Другите, освен Чарли, могат също да проговорят. Те биха могли също да ни създадат проблеми. Ето защо най-искрено ти казвам, Винсънт, че единственото нещо, което можем да направим, е да забравим за каквото и да било сътрудничество за разкриването на убийството на съпругата на полицейския капитан.
— Разбирам какво имаш предвид.
Те продължиха мълчаливо през Куинс и навлязоха в Бруклин.
— Мисля за това, какво ще направи баща ми — проговори Винсънт. — Знаеш как той се отнася към честта на фамилията. Какво ли смята той, че ще направи полицията? Жената на един от тях е убита. Те реагираха остро и сега не могат да дадат заден ход. Трябва да се измъкнем. Имам предвид, че Ед може да говори с тях. Може да им обясни защо никой няма да издаде кой е застрелял тъпата курва, тъй като това ще се свърже със случая Филарджи и ще се превърне във федерален проблем. Ед може да им каже, че ще им дадем трупа на убиеца във вид, начин и форма, както те искат — заедно с пълно саморъчно подписано признание в гърлото, когато го получат. Когато върнем Филарджи, той може да го идентифицира. От там ще го поемат телевизията и вестниците. Те ще се разберат какво да кажат; как са водили престрелка с мръсника, убил жената, която натисна погрешния бутон, как си е признал и се е опитал да избяга, а те са били принудени да го застрелят. С цитати от отдела и всичко, както му е редът. Ще имат това, което им е нужно, и всичко ще тръгне по старому.
— Това би могло да стане. Чисто и изпипано — каза Анджело. — Ще трябва да говоря за това с баща ми и после да извикаме Чарли, за да ни доведе втория човек.
Тази нощ Анджело намери Чарли в Брентууд.
— Чарли, слушай. Най-късно утре до обяд трябва да имаме втория човек. Прибери се довечера и доведи Айрин. Трябва да обмислим всичко.
Анджело затвори телефона.