За честта на Прици

Осемнадесета глава

Следобеда, в деня когато говори със сина си в Акапулко, Анджело Партана направи редовното си посещение, както всеки четвъртък, в дома на Амалия Сестеро на Бруклинските възвишения, за да изпие чаша самбука41, да получи обичайните указания, подготвени от дон Корадо през седмицата. Амалия умееше да прави страхотни сицилиански сладки. Това беше най-приятното посещение през седмицата. Той седеше в кухнята на просторната къща с указанията на дон Корадо в джоба, като поглаждаше гладката си загоряла плешива глава, сръбваше вино и хапваше от cubaita42, когато Амалия го попита как е Чарли.

— Между нас да си остане, не искам да се разчува, поне засега — каза Анджело. — Чарли се жени. Сега е в Мексико.

— Жени ли се? Чарли? О, боже!

— Той е на четиридесет и две години.

— За коя се жени, божичко?

— За едно момиче от Калифорния.

— Наистина е много потаен. Как се казва?

— Айрин Уокър.

— Името не е сицилианско.

— Американка е. Данъчен консултант. Много хубава. Много умна.

— Това е страхотна новина.

— Е, да видим как ще тръгне. Смесен брак.

— И не е от нашите.

— Да-а. Това имам предвид.

Анджело си тръгна след десет минути. Амалия не можеше да таи дълго такива новини. Ако имаше поне един човек на света, който трябваше да узнае, то това беше Мейроуз Прици. Тя се обади на Мейроуз в офиса й.

— Мей, имам новина.

— Да?

— Чарли Партана се оженил.

Мейроуз не отговори. Сложи слушалката на бюрото, отиде до прозореца и погледна навън. След малко чу пращене, върна се, седна и я вдигна.

— Айрин Уокър ли се казва?

— Откъде знаеш?

— Чух, че се срещал с нея.

— Е — каза Амалия, — не зная как гледаш на това, но според мене това е краят на една епоха. Знаеш ли какво имам предвид, Мей?

— Какво?

— Смятам, че ако сега напишеш писмо до Поп, като му съобщиш новината и му кажеш, че е време да ти разреши да се върнеш у дома, той ще накара Винсънт да го направи.

— Благодаря, Амалия.

— Аз ще бъда при него, когато дойде писмото. Ще направя каквото трябва.

— Господи, бих искала да се върна само за да отмъстя на татко.

— Ти знаеш, това не е единствената причина.

Мейроуз отговори троснато, че сега тя е като на война.

— Напиши писмото сега, Мей — настоя Амалия.

Мейроуз взе телефона и отмени двете следобедни срещи. Валеше силно и тя позвъни на централата.

— До края на деня ме няма, който и да ме търси, Едуина — нареди тя на секретарката. — Имам много работа.

Заключи вратата на офиса и седна с един голям жълт бележник. Дядо й гледаше подозрително на пишещите машини.

Анджело Партана действаше много внимателно. Той сподели новината с Амалия, защото тя щеше да я предаде на дон Корадо. Корадо щеше да помисли малко, а след това да извика Винсънт. Анджело беше убеден, че Винсънт трябва да знае преди Корадо да му каже. Така Винсънт щеше да е подготвен, когато баща му му съобщеше новината.

Той прекоси хола и надникна през вратата в офиса на Винсънт.

— Какво ще кажеш за една вечеря по-рано довечера?

— Разбира се. Къде искаш да отидем?

Винсънт винаги казваше така, но те всеки път отиваха при Туччи.

— Ами, при Туччи — предложи той.

— Чудесно. Ще ме вземеш ли с колата в шест часа?

В колата, на път за Туччи, говориха за бейзбол. Анджело не различаваше бейзбола от cocomero43, но след многогодишни разговори с Винсънт беше научил жаргона, така че можеше да импровизира отговорите. Щом пристигнаха при Туччи, нещата станаха сериозни. Прегледаха менюто, в което се вторачваха пет вечери всяка седмица.

Туччи имаше бар, шест маси и джубокс. Жена му и снаха му се редуваха да работят в кухнята. Шофьорът на Винсънт, който беше и бодигард, вечеряше отпред пред бара.

Туччи беше неаполитанец.

— Мисля да взема от тази рибена чорба di Pozzuoli44 — рече смело Винсънт.

Имаше я два пъти седмично в менюто. Винаги когато я включваха, той си я поръчваше.

— Добре. Същото и за мене.

— Ей, виж! Има peperoni imbottiti45. Какво ще кажеш?

— Чудесно, чудесно.

Взеха бутилка „Сълзите на Христос“ от лоза, расла върху лавата в подножието на Везувий. За Винсънт това беше най-щастливият момент на деня, но той не продължи много. И така, Анджело подхвана въпроса за сина си.

— Винсънт? Знаеш ли какво? Чарли се жени.

Винсънт не можа да схване. Ръката му, с чашата вино, увисна във въздуха и той я сложи на масата.

— Чарли се жени?

Малките му очички се замъглиха. Престана да гледа Анджело. Устата му се изкриви от болка, докато осъзнае каква гледка представлява. Вдигна салфетката към лицето си. След това се насили да пие вино. Анджело кимна леко. Той разбираше мъката на Винсънт, който бе свикнал да предвижда всичко. Почти десет години приятелят му се бе преструвал, че се срамува и съжалява за постъпката на Мейроуз, но с годините все повече и повече винеше Чарли за нещастието й и за собственото си страдание от развоя на нещата. Как можеше да се надява, че дъщеря му ще се омъжи и ще се върне у дома, при семейството си, когато мъжът, когото беше посрамила, подхранваше още този срам, като оставаше ерген? Дори никога да не се омъжеше, сърцето му подсказваше, че Мейроуз не би трябвало да се омъжи заради стореното от нея. Известната на всички мъка на Чарли, недостойната й постъпка, все още беше пречка за Мейроуз, за да се завърне вкъщи. Почти десет години Винсънт посещаваше различни гадни ресторанти, като този на Туччи, а сърцето му се късаше, защото именно Чарли бе принудил дъщеря му да живее в Ню Йорк, вместо да поддържа домакинството и да му готви.

Чарли беше най-големият виновник за бягството на момичето в Мексико. Сигурно е искал тя да се опетни, а Мейроуз не е издържала и е избягала. Ако преди десет години беше сгодена за когото и да било, освен Чарли, досега щеше да бъде омъжена и той да живее при тях. Той щеше да яде само храната, която стомахът му понася, а не тази неаполитанска помия при Туччи. Чарли Партана беше причината дъщеря му да го опозори пред семейството. Той му е причинил повече болка, отколкото всеки друг през целия му живот. Чарли Партана не заслужаваше да има съпруга — домакиня, готвачка, другар, след като беше причината Мейроуз да постъпи така с него, със себе си и с баща си. Той въздържаше гнева си, доколкото можеше, защото Анджело Партана беше най-старият приятел на баща му.

— За кого се жени? — Гласът му трепна. Не смееше да погледне Анджело. Винсънт знаеше, че Чарли не може да вземе жена от семейството, защото щеше да научи това много по-рано. Тогава? — Взел е жена от другите ли четири семейства? Това би било добре, но можеше да се окаже и лошо.

— Жени се за жена от Калифорния — отвърна Анджело. — Разбрах, че не е от нашата среда, че е данъчен експерт.

— Не е от нашите ли? Господи, Анджело, за какво могат да говорят жените с нея? За Бога, ще трябва да млъкваме винаги, когато влезе в стаята.

— Е, да, но са се оженили — отговори Анджело. — И сега карат меден месец в Мексико.

Това беше пресметнат риск. Единствен Анджело знаеше кой оправи Нетурбино, защото такава беше системата. В това се състоеше изолацията. Никакви свидетели. Никакво потвърждение. Благодарение на традиционната система на изолация нямаше нужда Винсънт да знае кой е убил Нетурбино. Ако искаше да научи, той щеше да попита, но никога не го стори. Това беше опасна зона. Имаше и още една. Само преди три дни съпругата на Чарли е била съпруга на Маркси Хелър, който беше задигнал седемстотин двайсет и две хиляди долара от семейството. И двете зони бяха взривоопасни. Той не виждаше как Чарли ще оцелее, ако Винсънт разбереше за тях. Първата представляваше оскверняване на жените от Прициеви, Сестерови и Гароневи, довеждайки като съпруга в семейството наемна убийца, и никой никога нямаше да бъде спокоен. Втората беше дори още по-опасна и от честта. Почти три четвърти милион долара бяха откраднати от семейството, от които само триста и шейсет хиляди бяха върнати. Всъщност, мислеше си Анджело, като се вземе предвид всичко, за Чарли би било невъзможно да попадне в по-лошо положение от сегашното. Може би, и това „може би“, беше много съществено, ако Чарли се беше оженил за тази жена поне три години след обира, тогава никой не би казал, че той е свързан с него. Но той бе пречукал съпруга на тази жена и след четири дни се беше оженил за нея. И тъй като се знаеше, че жената е наемник и тъкмо у нея са били тези триста и шейсет хиляди долара, които бе върнала на Чарли, излизаше, че тя е убила Луис Пало. Винсънт, изпитвайки чувства към Чарли само каквито той можеше да изпитва към него, ако някога би имал възможност да свърже двете неща, би получил унищожителни доказателства срещу Чарли и жена му за цялата сума от седемстотин и двадесет хиляди долара.

Анджело беше премислил всичко много подробно. По криминалните въпроси разсъждаваше професионално. Той единствен знаеше, че съпругата на Чарли беше видяла сметката на Нетурбино. Беше единственият, който можеше да направи връзката, че съпругата на Чарли е вдовицата на Маркси Хелър. Той беше баща на Чарли, преди да бъде съветник на Прици, така че трябваше да се възползва от възможността да съобщи на Винсънт, че Чарли се е оженил, защото оттук нататък, ако някой повдигнеше този въпрос, Винсънт щеше да каже, че знае всичко и не иска да говори за случая.

На следващия ден в пет следобед, Мейроуз Прици позвъни на вратата в жилището на Сестеро на Бруклинските височини. Беше извикала фризьорката в апартамента си в един Часа, а козметичната дойде в три. Тя знаеше колко много дядо й обичаше да я вижда и затова ги беше накарала да я превърнат в млада девственица, сияеща от красота и доброта. Уго Бустарелла отвори вратата и се зарадва, че я вижда.

— Господи, трябва да има четири години, така ли? Господи, изглеждаш чудесно — възкликна той.

— Уго! Колко си напълнял! Флори сигурно те храни шест пъти на ден.

Той се ухили.

— Три пъти Флори и три пъти госпожа Сестеро. Ела. Ще те заведа при госпожа Сестеро. Тя е в кухнята.

Опря пушката в ъгъла до входната врата и радостно я поведе към стълбището.

— Хей, сама мога да намеря кухнята, — рече Мейроуз. — Тук съм била стотици пъти. Поздрави Флори от мен.

Тръгна надолу по стълбите. Амалия вече я чакаше. Тя изпрати момичето за нещо на горния етаж и каза на Мейроуз:

— Той получи писмото ти и то го зарадва. Помоли Винсънт да дойде тук вечерта. Ще го накара да те върне в къщи.

Мейроуз стоеше изпълнена със задоволство и надежда. Пое дълбоко въздух и го задържа. Въздъхна бавно и каза:

— Ще накарам татко да ми плати. През следващите десет години аз ще се отнасям към него така, както той се отнасяше към мен.

— В отмъщението няма радост — посъветва я Амалия. — Отмъщението е нещо, за което сицилианците говорят, но когато го постигнат, става безсмислено в устата им.

— Аз съм внучка на Корадо Прици. Когато баща ми се отказа от мен, той също престана да бъде мой баща. Изхвърли ме и ме държа вън десет години, наричаше ме уличница. Закани се, че цял живот ще остана стара мома. Гледаше на мен като на боклук и всяка година в малкото случаи, в които дядо ми разрешаваше да се върна, той плюеше на честта ми. Това не е отмъщение. Правя го заради честта.

Корадо Прици заплака, посрещайки внучката си отново в семейството. „Той е толкова стар, толкова стар, — мислеше тя. — Толкова немощен и безпомощен“, а после си спомни кой е той.

— Ще се реши довечера — каза той. — Баща ти ще дойде да ме види тази вечер.

— Аз ти писах не само защото искам да се върна в семейството, дядо — рече тя. — Искам да получа разрешение да заема моето място в бащиния дом. Той е самотен човек. Искам да му готвя, да се грижа за къщата. Искам да ми бъде разрешено да изкупя вината си пред баща ми за болката, която му причиних.

Когато напусна дома на дядо си, Мейроуз Прици забърза към Санта Грация ди Трагетто. Тя запали три свещи — една за баща си, една за Чарли и една за нея, пусна двайсет долара в кутията за помощи отиде до втория ред от дясната страна на църквата, където прекарваше неделите и светите дни още от детството си. Помоли Богородица, а след това Свети Дженаро да я подкрепят, нея и нейния план. Тя щеше да отмъсти на баща си, болка за болка. Точно така, както той беше наложил Чистилището спрямо нея, щеше да съсипва баща си дотогава, докато той се изтощи, докато се разболее и умре. А когато умреше, Чарли Партана щеше да наследи мястото му на Бос на семейство Прици и Мейроуз щеше да стане негова съпруга. Това беше радостта от плана й. Щеше да си върне Чарли завинаги. Това никога нямаше да се случи, ако той не се беше оженил за Айрин Уокър. Нейните молитви сутрин и вечер бяха постигнали целта. Тя страда в срам почти десет години, но накрая, справедливостта ще възтържествува и честта ще бъде възстановена. Скоро ще погребе дядо си, баща си и до Чарли тя ще бъде главата на семейство Прици, а не изгнаница.