За честта на Прици

Тридесет и пета глава

На пожара в „Градините на Палермо“ имаше повече ченгета, отколкото пожарникари: присъстваше лично комисарят Митганг, униформени и цивилни шефове, капитани, детективи, полицаи от пътната полиция и обикновени граждани. Полицейският корпус, шефът на униформената полиция, Винсънт Мълкуийн, началникът на детективите Джо Магуир и главният инспектор Джон Кълърс стояха настрана от множеството други полицаи и пожарникари, а зад тях — тълпа от няколко хиляди забавляващи се граждани.

— Как си представяте това? — попита Митганг риторично?

— Мога да ви кажа откъде ще започнем, комисарю — каза Магуир.

— Не можем да смятаме, че Прици сами са запалили пожара, за да получат застраховката. Това е един от малкото начини да се спечелят много пари, който те не са прилагали досега, защото големците им са били там. Не, сър. Пожарът има връзка със случая Калхейн.

— Защо?

— Някой, едно, а може би и всички семейства, притискат Прици да ни предаде убиеца. Сто процента е сигурно, че Прици са отвлекли Филарджи, а който го е отвлякъл, е убил и Вики Калхейн.

— Мръсно копеле — каза началникът Кълърс.

— Кой е направил следващата крачка? — попита Митганг.

— Корадо Прици не е глупак — отговори Магуир, — а това се отнася и за Анджело Партана. Те сигурно са сред десетте най-големи комбинатори открай време. Вероятно замислят как да ни предадат убиеца на Калхейн, без отвличането на Филарджи да представлява някакъв риск за тях.

— Така ли? Как ще го направят?

— Повярвай ми. Ще намерят начин. Те трябва да предприемат нещо. След това, което се случи снощи, Корадо Прици знае, че семействата са му обявили война. Разчитат на него — и той знае, че този пожар е само началото, — за да го принудят да ни даде някого, който и да е, пречукал Вики Калхейн.

— Значи ще чакаме?

— Трябва да чакаме, комисарю — посъветва го Шеф Магуир.

— Какво ще кажеш на вестниците?

— Лесна работа, ще приемат каквото и да е. Кратко и ясно. Гангстерска оргия приключва с осемнадесет или колкото са там мъртъвци. Честване на бандит се превръща в прелюдия към ада.

— Добре — одобри Митганг. — Мисля, че си го налучкал.

„Градините на Палермо“ горяха до 9:20 на следващата сутрин. През нощта, докато все още беше с Корадо Прици, Анджело се обади в офиса на главния инспектор и попита за лейтенант Хенли. Ченгето, което отговори, каза, че Хенли не е там.

— Ами, по-добре го намери и му кажи да се обади на Анджело.

— Да се обади на Анджело ли? В един сутринта?

— Той живее в Бруклин, нали така? Всички ченгета живеят в Бруклин.

— Какво, по дяволите, е това?

— Кажи му да се обади на Анджело, приятелю.

Два часа по-късно Хенли намери Анджело в апартамента му. Беше 3:10 сутринта. Договориха се да се срещнат в апартамента на Чарли на крайбрежието.

Анджело беше приготвил горещо кафе и някакви кифлички Zucchini74, когато Хенли пристигна.

— Господи — каза Хенли, — обзалагам се, че ако си знаел по колко часа ще работиш, сигурно щеше да си останеш в Сицилия.

— Че кой спи на моята възраст? — попита Анджело.

Седнаха и Хенли се захвана с кифлите.

— Но, какво е това, за бога? Те са страхотни!

— Това е един от специалитетите на сина ми — кифли Zucchini — обясни Анджело. — Той ги прави и след това ги замразява.

— Чарли може да готви?

— Чарли е човек, който може всичко — похвали го баща му. — Дейви, слушай, знаем кои се опитаха да ни очистят снощи?

— Кои?

— Бока.

— Така ли? Защо?

— Старият Куарико Бока има пръст в тази работа. Смята, че Винсънт го е обидил.

— Е? Винсънт наистина го е обидил. Нали така? В банка Йярики ли? Преди два дена, нали?

— Вие, момчета, сте обикновени детективи — каза Анджело. — Нали? Винсънт го засегна и Бока подпали зданието, в което се намираше цялото семейство на Прици. Дори самият дон Корадо беше там снощи.

— И все пак, не биха могли да очистят всички.

— Не. Няколко десетки от бойците ни не бяха там.

— Чарли не беше там.

Анджело подмина думите му.

— Къде беше Чарли, Анджело?

— Чарли отиде до Маями да посрещне една пратка, която не можеше да чака.

— Кога мога да се видя с него?

— Когато се върне.

— Не мога да се въздържа, ще си взема още една кифличка.

— Имам малка изненада за тебе, Дейви, приготвил съм ти дузина кифлички в една кесия.

— Мислех, че пликовете с банкнотите бяха спрели, а?

— Но не и пликовете с кифлички, Дейви.

Хенли налапа половината от една кифличка:

— Трябва да признаеш, че не е обичайно някое семейство в Ню Йорк да използва ченгетата срещу друго семейство.

Анджело сви рамене.

— Вие, приятели, винаги сте били много стриктни. Бока се опита да ви подпали. Това при вас обикновено е свързано с честта и вие ще им го върнете.

— Не е необходимо някой да учи Корадо Прици на чест. Имахме среща — каза Анджело. — Решихме, че не е време да започваме война с Бока. Това е всичко.

— Да. А може би Прици не желае да започва война. Защото това би го изправило срещу всички семейства в Ню Йорк.

— Защо мислиш така, Дейви?

— Слушай, Анджело. Защо, по дяволите, се въртим все около това? На срещата в банка Йярики всички са казали на Винсънт и на тебе, че им е писнало само да харчат, а да не получават никакви пари. Казали са ви, че искат да ни предадете убиеца на Калхейн. Тогава Винсънт е разиграл номера на много обиден и двамата сте напуснали. Анджело, мислиш ли, че само на семействата им е писнало от това, че пипаме здраво. На нас още повече ни е писнало, отколкото на тях. Теглим от личните си спестявания, за да преживяваме що-годе добре. Както вие, така и ние знаем, че законите ограничават човешките удоволствия като хазарта, хашиша и жените, че те са не само строги, но и неприложими. Вие едва ли имате някаква полза от въоръжен обир, палеж или някакво друго углавно престъпление, щом извършите такава мръсотия, ние попадаме на следите ви и ви хващаме. Но хазартът и проституцията са наказуеми. Обаче, ние не можем да арестуваме тези господинчовци — по-важната половина от извършителите на престъпленията, защото според закона пристрастеният към комара или жадният за любов гражданин не е консумирал деяние и не може да бъде обект на обвинението. Хазартът и проституцията обаче са необходими на хората, а те носят и много пари. И двете страни печелим, защото заедно осигуряваме услугите, които обществото желае. Това ни струва страшно много пари, Анджело. Дайте ни човека, който уби Вики Калхейн, и тогава не само ще се върнем към стария бизнес, но ти обещавам, че ще си затворим очите, когато очистите Бока.

— Аргументите ти са съкрушителни, Дейви — му каза Анджело. — Но нищо не мога да направя.