За честта на Прици

Четиридесет и шеста глава

Чарли се обади на баща си от летището на Лос Анджелийс в 4:30 следобед.

— Това е един Ел Дорадо с калифорнийска регистрация — съобщи той. — Три-едно-осем-шест-едно-две. Записа ли?

— Да.

— Намира се по средата в източния край на паркинга.

— Добре си направил, Чарли.

— Така е.

— В колко часа е самолетът ти?

— След двадесет минути.

— Ще се обадя на човека след половин час. Неприятностите свършиха.

Чарли се върна у дома в Бруклин в 5:30 следобед. Свали калъфа с ножа от бедрото си, сложи го в една кутия и го заключи в дрешника. Съблече се, взе душ и си легна. Заспа веднага.

Спа до три часа на следващия следобед. Направи си богата закуска и после изми всички прозорци на апартамента. Както чистеше, намери две блузи и една рокля на Айрин. Опакова ги в един плик, потърси адреса на Армията на спасението в телефонния указател и адресира плика. Поседя на терасата до пет без десет, като обмисляше как щеше да ръководи семейството. Даваше си сметка, че Айрин никога нямаше да може да се приспособи към Прициевци, Сестеровци и Гароновци.

Обади се на Мейроуз Прици в офиса й.

— Мей ли е? Аз съм, Чарли.

— Здравей, Чарли, Знаеш ли, току-що сестра ми Тереза се завърна от медения си месец.

— Къде бяха, в Космоса ли? Какво ще кажеш да вечеряме заедно?

— Да вечеряме ли? Какво искаш да кажеш — Ти и аз, и Айрин ли?

— Не. Ти и аз.

— А Айрин?

— Разделихме се. Тя замина. Какво ще кажеш?

— Какво да кажа ли? „Голям светец“ си, Чарли. Само ми кажи къде искаш да се срещнем.