За честта на Прици

Двадесет и девета глава

Лейтенант Хенли позвъни на Анджело Партана по телефона. Той беше представител на бюрото на главния инспектор и искаше бърза среща с него.

— Разбира се, Дейви — съгласи се Анджело. — Където кажеш.

Определиха си среща на следващия ден на обичайното място — „У Ханс“, един ирландски ресторант близко до Проспект Парк. Когато Анджело отиде с Чарли като негов придружител, Хенли беше довел един капитан от полицията на име Кийли, от отряда на Полицейския корпус. Кийли беше с един ранг по-старши, но Хенли водеше разговора.

Всички бяха възторжени и сърдечни. Пристигна уискито, но и двамата с Партана го оставиха недокоснато. Поръчаха си солено говеждо със зеле — единственото ястие, предлагано от Ханс. Говореха предимно Хенли и Кийли, най-вече за спорт и национална политика.

След като Анджело ги почерпи с мексикански пури, Хенли пристъпи към въпроса.

— Не знам, момчета, дали сте в течение на нещата — започна Хенли, — но не може да не сте чули за убийството на жената на капитан Калхейн.

— Прочетох — отвърна Анджело. — Наистина, такова нещо трудно може да се пропусне. Ужасно. Изпратихме цветя на погребението. Какво повече?

— Да, това ни разтърси, Анджело. Повярвай ми. Ние го възприемаме така както и вие. Това е семейна загуба, целият отдел го чувства. Всеки един — имам предвид полицаите — редовите и шефовете. Необходимо е да направим нещо. Трябва взаимно да се уважаваме, Анджело.

— С вас сме, Дейви. За всяко нещо. Ако знаеш как да постъпиш, можем да подскажем на другите, за да открием човека, който го е извършил. Искаме да помогнем.

— Разбира се, че търсим помощта на всички. И ще я оценим, защото сме уверени, че вие разбирате притеснението ни. Но това не е всичко. Дошъл съм, за да предупредя теб и Прици, както и другите в този град, че всички дейности трябва да се замразят, докато не заловим убиеца на Вики Калхейн.

— Как си представяте това, Дейви?

— Налага се да ви притиснем здравата, Анджело. Например от днес, в продължение на една седмица, половината от местата за залаганията на коне в Бруклин няма да работят и хората ще се държат под строг режим.

— Ще ударим и вас, момчета, с наркотиците — потвърди Кийли. — Сега, конфискуваме ли нещо, няма да можете да си го върнете. Всеки рекет ще бъде наказван.

В погледа му се четеше отмъщение. Усмихна се изкуствено, казвайки:

— Бизнесът ви ще закъса доста, момчета.

Кийли имаше много силен североирландски акцент. Хенли беше червенокос, имаше белег от куршум на челюстта. Очите и на двамата бяха спокойни. Дължеше се на дългите години добър живот.

— Дейви — добави Анджело, — още като двадесетгодишен имах работа с човека, който заемаше твоята длъжност в бюрото на шефа. През тези години работих и с полицейския корпус, както и с неговите подразделения и с кварталния. Спазвахме само едно правило, и то много просто, и работата си вървеше.

— Знам — отвърна Хенли, — но обстоятелствата променят нещата. Какво можем да направим?

— Ако посегнете на парите ни — заяви Анджело, — оставяте ни сами. Нашите, които работят на улицата, имат договореност, гаранции от вашите. Ние им плащаме, за да работят, а вашите хора им дават разрешително за работа. Всички поделения в районите следват тази практика.

— Постави се на наше място, Анджело. Това е въпрос на чест за нас, както и за вас, за всички хора. Трябва да разберете.

Анджело въздъхна:

— Добре. Колко време ще имаме? Можете ли да ни дадете три дни?

— Слушай, Анджело, нямате нито един ден. Нас ни притискат за резултатите сега. Днес преобърнахме първите банки, утре следват проститутките, залаганията — в събота, и така нататък…

— Обществеността няма да хареса това, Дейви. Ако затворите всички места за комар и спрете наркотиците, лихварството, проститутките — ще изпаднете в много по-сериозна криза, отколкото тази, причинена от бейзболната стачка. Да лишиш големите лъвове от кокаин е все едно да лишиш работника от хамбургера му — каза Чарли. — Ще се паникьосат и ще си го изкарат на вас.

— За колко време може да свърши всичко това — запита Хенли. — Честно, Чарли?

Чарли сви рамене.

— При съвместна работа между вас и всички фамилии можете да пипнете човека за една седмица.

— Така да бъде — съгласи се Хенли. — Давам една седмица.

— Ще кажа само, че ако продължи повече от една седмица, Дейви, вие, момчета, ще загубите повече отколкото ние. От днес спираме това, което сме ви давали. Човешко е да изпаднеш в зависимост от такива пари, получавани в продължение на изминалите осемдесет, деветдесет години.

Кийли се надвеси над масата. Гласът му беше твърд и суров.

— Разбира се, че ще пострадаме, Анджело. Но ще хванем мръсния негодник, който уби Вики Калхейн.

На път за Пералнята, прекосявайки Проспект Парк с колата на Чарли, те дъвчеха пурите си и мислеха за станалото. Чарли проговори:

— Колко време мислиш, че могат да издържат без подкупи?

— Слушай, мразя да броя колко седмици държаха похлупака над нас и получаваха само заплатите си на ченгета, когато беше убит Арнолд Ротщейн и те трябваше да вземат досиетата му преди реформаторите. Мисля, че сега случаят е по-тежък. Ченгетата си имат свой род omerta70. Те не се различават от нас освен по това, че носят еднакви униформи. Когато онази глупачка е натиснала погрешно бутона на етажа и е била пречукана, за тях всяка от съпругите им е била изправена срещу куршума. Това е тяхната чест, Чарли. Трябва много да се внимава, когато се подиграваш с честта на някого.

— Много ми е познато — рече Чарли. — Този натиск е много опасен.

— Ние имаме нашата чест, Чарли, никога не го забравяй. Ние защитаваме жените си. Ако е необходимо, можеш да убиеш Водопроводчика и Дом, защото освен мен и теб, никой не знае кой пречука жената.

— Водопроводчика и Дом мислят, че аз съм я свършил — каза Чарли. — Но Филарджи знае. И ако бъркам, поправи ме. Никой няма да убие Филарджи, когато става въпрос за седемдесет милиона долара.

— Слушай — рече Анджело, — ние говорим за честта на Корадо Прици. Никой не може да пипне Айрин.