За честта на Прици

Двадесет и трета глава

Осем дни преди понеделника, когато Филарджи щеше да бъде отвлечен, Прици наеха на чуждо име северния апартамент на четиридесет и първия етаж. Анджело Партана изпрати на жената, която живееше в южния апартамент, билети за дневно театрално представление и покана за обяд за двама души в един от най-реномираните ресторанти на града като голямата награда от конкурс на някаква асоциация. Тя не си спомняше да е участвала, но беше доволна, че е спечелила. В деня, когато щяха да отвлекат Филарджи, Айрин се качи в южния апартамент в един и двайсет и пет. Чарли зае мястото си в северния в 1:37. Бодигардът щеше да излезе от източния апартамент, този на Филарджи, между два и две и два и шест минути.

Айрин действаше както винаги хладнокръвно. Тя наду гумената кукла и я пови в пелените, които носеше под палтото си. Когато вързопът стана достатъчно голям, тя го постави в специалната бебешка чанта. Остана да се осигурят звуковите ефекти, за да е убедително, че това е бебе. Тя се усмихваше, докато приготовляваше пакета, мислейки си за израза на лицето на бодигарда, когато му подхвърли бебето. Зае мястото си в южния апартамент. Чарли чакаше зад вратата на северния.

Бодигардът излезе точно по разписание в два часа и три минути. Беше среден на ръст, як мъж със синьо-черен нагръдник и връзка в яркочервено, мораво и бяло. Натисна копчето на асансьора. След деветдесет секунди вратата на асансьора се отвори и той пристъпи навътре, за да натисне бутона за задържане на място. Остави асансьора отворен, пресече хола обратно към вратата на апартамента на Филарджи и почука. Вратата веднага се отвори. Филарджи, мъж на около шейсет и три години, нисък, дебеличък и нервозен, с папийонка и панамена шапка, се появи незабавно. Щом автоматичната ключалка щракна след него, Айрин отвори вратата и държейки бебето, излезе в хола. Бодигардът и Филарджи се полуобърнаха, за да я погледнат. Тя беше на три крачки от бодигарда, с отворена чанта зад бебето, за да може да грабне пистолета, когато каза:

— Дръж — и подхвърли бебето на бодигарда.

Бодигардът отстъпи встрани и остави бебето да падне на пода. Посегна за оръжието си. Айрин извади нейното от чантата. Чарли излезе от северния апартамент с пистолет в ръка. Когато тя и бодигардът изваждаха пистолетите си, вратата на втория асансьор точно до Айрин се отвори. Около 50–60 годишна жена тръгна да излиза от асансьора точно когато Айрин застреля бодигарда. Гледайки я втренчено, жената каза много ясно:

— Трябва да съм сбъркала етажа.

Айрин я застреля в лицето.

Вратата на втория асансьор започна да се затваря. Айрин скочи да я задържи. Чарли изтича зад Филарджи и опря пистолета в гърба му, после го притисна към отвора за писма между двата асансьора, докато Айрин влезе, натисна задържащия бутон, изтегли от асансьора за краката тялото на жената, което беше полегнало назад от удара на куршума. Роклята й се вдигна до ханша и разкри края на чорапогащника и мъртвешки бялата кожа на корема й. Когато тялото беше вече навън, Айрин освободи блокиращия бутон и натисна „партер“, за да върне асансьора във фоайето.

— Няма кръв — каза тя на Чарли.

— Господи — рече той. — Помислих, че асансьорът ще я свали долу на улицата.

Чарли грубо сграбчи рамото на Филарджи и го тласна към стената.

— Хайде — нареди той. — Трябва да измъкнем това лайно от тук.

Филарджи, пребледнял от шока, гледаше как Чарли хвана бодигарда под мишниците и го повлече през прага на южния апартамент, като му каза да вкара и жената.

— Не мога — проплака Филарджи. — Нямам сили.

— Хвани я за едната ръка — нареди Айрин. — Аз ще я хвана за другата.

Двамата повлякоха тялото на жената към южния апартамент. Рамото се закачи в пощенския улей и Айрин трябваше да дръпне ръката, за да освободи тялото.

— Трябваше да я убия, Чарли — обясни Айрин. — Гледаше ме право в очите.

— Добре — съгласи се той. — Трябваше да я убиеш.

Излязоха от южния апартамент, като заключиха секрета на вратата. Оставиха нещастната жена просната неприлично върху краката на бодигарда и натикаха Филарджи в асансьора. Чарли натисна бутоните „мазе“ и „бърз ход“ и кабината напусна четиридесет и първия етаж.

— Той остави бебето да падне на земята — възмути се Айрин. — Ами ако беше истинско? Щеше да умре, копеле такова.

— Какво правите? — попита Филарджи. — Какво смятате да правите с мен?

— Слушай — каза Чарли, ще вървиш с нас. Като слезем долу в гаража, ще легнеш на пода отзад в колата. Това е всичко, което трябва да знаеш.

— Вие отвличате ли ме? — попита Филарджи. — Луди ли сте?

— Е, добре. Стигнахме — каза Чарли.

Вратата се отвори и Ал Мелвини стоеше, дъвчейки дъвка.

— Какво направихте? — попита той. — Кафе ли пихте?

Те бързо преведоха Филарджи по късия коридор към гаража, преминавайки въртящата се врата, и го вкараха през отворената задна врата на буика.

— Качи се отпред, Айрин — помоли Чарли.

Той и Водопроводчика натикаха Филарджи на задната седалка, влязоха и затвориха вратата. Филарджи легна на пода. Водопроводчика напои една носна кърпа с хлороформ. Силна, сладникава, противна миризма изпълни колата. Опря кърпата в лицето му. Той леко се съпротивляваше, после Мелвини го покри с едно одеяло.

— Готово, Дом — рече той и колата потегли бавно към изхода на гаража. Дом Баголоне беше шофьор и втори помощник. Както и Водопроводчика, той беше от „посветените“ мъже. Караха на изток през града към моста Куинсбъро. Никой не проговори, докато не стигнаха в Лонг Айлънд Сити. Тогава Чарли попита:

— Какво си приготвил за обяд?

— Мислех си за пилешко cacciatore52 — отговори Мелвини.

— Това е Айрин.

— Приятно ми е да се запозная — каза Водопроводчика.

— И на мене! — добави шофьорът.

Настаниха Филарджи в мазето на къщата в Брентууд. Чарли се обади на баща си в единадесет вечерта.

— По график — докладва той.

— По-добре да дойдеш — рече Поп.

— Кога?

— Утре в десет, в бюрото — Поп затвори.

— Искат аз и Айрин да отидем в Ню Йорк — каза Чарли на Водопроводчика. Той спомена и Айрин, защото според първоначалния план не бяха предвидили, че тъпата курва ще натисне погрешно бутона.

— Какво ще правим с колата? — попита Водопроводчика.

— За какво ти е кола? Ще ходиш ли някъде?

— Ще се върнеш ли?

— Ще се върна довечера.

— Чудесно. Тогава ще имаме кола. Иначе се чувствам безпомощен.

— Чарли, донеси една кутия с домати. Когато сме зареждали къщата, сме забравили доматите.

Чарли им направи внимателно забележка.

— Някои трябва да са откачили — каза той. — Не гответе нищо, докато не се върна. Не искам Филарджи да има каквито и да е оплаквания.

Те се засмяха.

Напуснаха Брентууд в три часа сутринта и потеглиха към града. Чарли закара Айрин в апартамента им на брега. Те се изкъпаха заедно, а след това се любиха. После, докато лежаха прегърнати голи върху чаршафа в стаята с климатична инсталация, Айрин каза:

— Не мога да си избия от главата, че това копеле се дръпна от бебето. Помисли си, ако беше истинско бебе? Можеше да осакатее за цял живот.

— По дяволите, Айрин. Мислиш ли, че го е взел за истинско?

— Какво друго, по дяволите, е можел да помисли?

— Както и да е. На него не са му плащали, за да бъде бодигард на бебе — рече Чарли.

В десет часа Чарли беше в кабинета на баща си в пералнята на хотел „Свети Габионе“.

— Имаме малка неприятност, Чарли — каза Анджело Партана. — Жената, която сте убили в хотела на Филарджи, е съпруга на полицейски капитан.

— О-о, човече! — провикна се Чарли. — Лошо. Какво да се прави, тъпата курва сгреши етажа.

— Те все още не знаят, че сме отвлекли Филарджи. Жената, на която дадохме билетите за театър, се върнала и намерила двамата на купчина един върху друг в стаята си. Бебето в хола — куклата, де — както обикновено помага на вестниците да объркат всичко, затова едва ли някой ще забележи до утре, че Филарджи го няма.

— Този приятел въобще не посегна към бебето. Айрин го хвърли, а той просто се дръпна встрани.

— Много професионално — рече Анджело.

— Кога ще депозирате първото искане за откупа в банката?

— Ами! Смятаме да го направим три дни след като вестниците разберат, че Филарджи е изчезнал. Сега това не може да стане, защото утре, когато се разбере, че Филарджи го няма, е сряда, после идва краят на седмицата и банката е затворена. Така че, предполагам, първото писмо ще изпратим в петък, а те ще го получат следващия понеделник.

— Мисля, че трябва да изпратим още един човек в Брентууд, за да могат да се сменят три пъти през осем часа, а не през дванадесет.

— Зарежи това — каза Анджело. — Те само си седят на задниците. Нека си го изработят. Ще вземат добри пари. Как бих могъл да оправдая такива разходи за още един човек? Така или иначе, ти ще ходиш там през ден. За тях това ще бъде малка почивка.

— Да-а каза Чарли, — ще видим много зор заради това, че тъпата курва е жена на полицейски капитан.