За честта на Прици

Тридесет и седма глава

Двамата уважавани мъже, Винсънт Прици и Анджело Партана, седяха в кабинета на Ед Прици, широк на трийсет фута с шест прозореца на шестдесет и седмия етаж в сградата на United Insurance Industries77, която беше построена с капиталите на Прици и беше тяхна собственост.

Ед Прици седеше зад масивна маса, ранен джорджиански стил, която му служеше за бюро, и държеше в ръцете си писмото от Чарли Партана, с което заплашваше да разруши паметника на Корадо Прици — присвояването на седемдесет милиона долара.

Очите на Винсънт бяха премрежени. През целия път от Бруклин до кабинета на Ед Прици той не продума, защото неговият човек, изменникът Чарли Партана, съзнателно го беше омаскарил в очите на дон Корадо, изпращайки писмо до брат му, за който дори не се предполагаше, че може да има нещо общо с онази част от бизнеса на Прици, засегната в писмото.

Винсънт беше изпаднал в необуздан гняв, но Анджело Партана беше безпристрастен, сдържан и невъзмутим. Той проявяваше интерес към срещата единствено за да използува неочакваното превъзходство на Ед Прици над по-големия му брат и да осигури оцеляването на неговия собствен син и да има гаранции, че той, Анджело Партана, ще бъде единственият възможен избор за посредник при връщането на Филарджи, така че той и Чарли да можеха да пристъпят към осъществяването на техния план.

— „Скъпи Ед — започна да чете на глас Едуардо Прици писмото на Чарли. — Може би точно сега си ядосан за това, че отвлякохме Филарджи, но когато чуеш всичко, поне ти и баща ти, ще разберете защо не можехме да постъпим по друг начин — Винсънт е наел убиец срещу мен.“

Винсънт изръмжа:

— Какво, по дяволите, казва той? Той е луд! Ако беше това, досега щеше да е мъртъв.

— Винсънт, слушай — помоли Ед. — Ако искаш да чуеш това писмо, стой там и си затваряй устата. Може би ще трябва да преговаряме за шейсет-седемдесет милиона долара, за да си ги върнем. Млъкни и слушай.

Той спокойно намери мястото, където беше спрял.

„Естествено той ще каже, че това са глупости, но се оказва че е наел моята собствена съпруга, като дал предплата от петдесет хиляди долара. Аз лично мисля, че дон Корадо е намерил Винсънт на прага си, защото Винсънт е много тъп за да бъде Прици.“

Ед вдигна глава и погледна усмихнат към брат си.

— Не знаех, че Чарли е такъв шегаджия — възкликна той. — „И така, първото, нещо което искам преди да върна Филарджи, да ми изпратиш Винсънт на място и по време, което аз ще определя. Дон Корадо е казал на съпругата ми, че ще забрави за историята с Луис Пало и за триста и шестдесетте хиляди, ако тя му върне тези пари плюс петдесет процента. От досегашния опит и като знам как действат Прици, възможно е дон Корадо да пречука жена ми, след като тя върне парите. Ето защо, второто нещо, което трябва да стане преди да ви върнем Филарджи, е да платите на жена ми седемстотин и двайсет хиляди долара, които тя трябваше да върне от обира във Вегас плюс петдесетте процента глоба върху триста и шейсетте хиляди, както и петдесетте хиляди долара — втората половинка от сумата, която Винсънт Прици щеше да й даде, наемайки я да ме убие. Това са само допълнителните суми.“

Винсънт непрекъснато менеше цвета на лицето си. Кръвното му налягане се беше повишило от ярост и страх. Дишаше учестено. Задушаваше се. Анджело стана от стола и леко го потупа по гърба, като го успокояваше.

— Тук се опитваме да вършим работа — намеси се Ед Прици, а върху удълженото му конско лице бе изписано определено неодобрение. — По-късно ще имаш възможност да си върнеш, Винсънт. Успокой се, по дяволите.

— Чарли е мъртъв — каза Винсънт.

Сети се за Анджело и се обърна към него:

— Съжалявам, Анджело, по-точно казано, Чарли ще умре.

— Слушай какво ще каже Ед — рече меко Анджело — за седемдесетте милиона долара.

„Първоначалната сума, която искам, продължи да чете Ед от писмото, е две хиляди триста и четиринадесет долара и няколко цента за разходите. Мисля, че толкова ще ми струват трите седмици, докато уредиш въпроса. След това искам петдесет хиляди долара за хонорара на моя помощник, всъщност той беше обещан на жена ми като втори човек по случая Филарджи.“

Ед изненадано вдигна глава:

— Жената на Чарли ли беше вторият човек? — попита той недоверчиво Анджело.

Анджело кимна с глава:

— Истина е. Това беше единственият начин да отстраним бодигарда.

Винсънт хвърли убийствен поглед към Анджело. Анджело беше скрил нещо от него.

Ед продължи да чете писмото.

„След това искам цялата сума от застраховката срещу отвличането на Филарджи, т.е. два милиона и петстотин хиляди. Всичко това, което прави един милион и сто хиляди, за жена ми, петдесет хиляди за допълнителен труд, две хиляди триста и четиринадесет долара за разноските и два и половина милиона за полицата, или общо 3 652 314 долара плюс Винсънт.

Единственият човек, на когото мога да се доверя за сделката, е баща ми. Обсъдете го. Решете. Ако искате да сключим сделката, вдигнете флага на пилона на нюйоркския спортен клуб, намиращ се на терасата на тридесет и третия етаж на сградата в дванадесет и десет в четвъртък. Имате два дни на разположение. Когато видя флага, ще ви изпратя писмото с разясненията по-нататък, Чарли.“

Единственият звук, който се чуваше, бе дишането на Винсънт.

Ед Прици каза бързо:

— Вижте как стои въпросът. Ако трябваше да изплатим два и половина милиона, това са само осем процента разноски по продажбата върху седемдесет милиона долара. Но ние не ги плащаме. Плаща ги застрахователната компания и премията се приспада, така че заслужават внимание разходите по продажбата от около две цяло и два процента плюс режийните, за да получим цялата банка обратно. Слушайте, как да не препоръчаш сделка като тази?

— Как ли? Аз ще ти кажа как! — изкрещя Винсънт. — Защото аз съм част от разноските по проклетата сделка, ето как!

— Хайде, Винсънт — каза брат му. — Чарли просто прави предложение. По него може да се преговаря. Нали, Анджело? Прав ли съм?

Анджело постави ръка върху раменете на Винсънт.

— За Бога, Винсънт, ти познаваш Чарли. Знаеш, че той ще си каже какво иска. За него това е нещо като честта. Така. И той го казва. Ние ще размахаме трите милиона и шестстотин хиляди пред него и ще му предложим да ги вземе или да ги остави и той ще ги вземе.

— За Бога, Винсънт, нали не мислиш, че ще те дадем на Чарли — продума Ед.

Но той не изчака отговора.

— Не казвам да му дадем всичките пари, Анджело. В края на краищата, какво значи да преговаряш? Правим предложение, после се договаряме.

— Никога не си работил с Чарли, Ед — рече Винсънт. — Той е неудържим. Много е праволинеен. Ако искаш да си върнеш Филарджи, ще трябва да дадеш всичките пари.

Той премълча останалата част от откупа.

— Тогава да отидем при Поп и да разрешим въпроса — предложи Ед.

Подаде писмото от Чарли на Анджело. Анджело го сгъна и го сложи във вътрешния си джоб.

Тримата слязоха с асансьора така мълчаливи, както всички останали пътници.

Млада красавица, която стоеше пред Ед в асансьора, го докосна неволно. Тя се обърна и му се усмихна. Той така се разгорещи, че щеше да тръгне с нея, ако Анджело не беше го сграбчил за ръката.

Когато стигнаха до изхода на Петдесет и шеста улица, те тръгнаха по тротоара и Ед рече:

— Трябва да взема Бюлетина78 на Уол стрийт — и се върна назад към вестникарската будка.

Един син Олдсмобил 98, който беше паркиран петдесет крачки по-надолу на улицата, тръгна и премина бавно край тримата мъже, които бяха на различно разстояние от бордюра: Анджело беше няколко крачки зад Винсънт и се обърна, за да види Ед. Той беше на десет крачки по-назад, с лице към сградата, когато Чийч Скараманца от семейство Бока откри бърз огън от преминаващата синя кола. Винсънт падна. Синята кола отмина, зави и се загуби с потока от коли надолу по авенюто. Ед изскочи от сградата.