Скритият пожар

Глава 15

Карол нямаше представа колко пъти й се бе налагало да стои в залата на отделението по патоанатомия, наблюдавайки как съдебният лекар изпълнява акуратно ужасните си задължения. Но така и не бе успяла да привикне да наблюдава с безразличие будещата жалост операция. Все още се натъжаваше, когато виждаше как едно човешко същество бива сведено до съставните си части, но тъгата й винаги се примесваше с желанието да стори необходимото, та човекът, заради който тялото на мъртвеца се бе озовало на това място, да бъде изправен пред правосъдието. Ако нещо укрепваше волята й да търси справедливост, то бе по-скоро видяното в моргата, отколкото на местопрестъплението.

Патоанатомът, който извършваше днес аутопсията, междувременно бе станал приятел на Карол. В израз на смесения си произход доктор Гриша Шаталов управляваше своето отделение в болницата „Брадфийлд Крос“ с парадоксално съчетание от белогвардейска авторитарност и канадска уравновесеност. Той беше убеден, че мъртвите заслужават не по-малко уважение от живите пациенти, чиито хистологични проби проучваше под микроскопа, но това не означаваше, че налага студен формализъм в работата си. От самото начало той беше приел Карол в своя свят и я бе накарал да се чувства като част от екип, чиято цел е да изважда тайни на бял свят.

Отскоро тенът на Гриша бе започнал да се равнява по бледност с лицата на покойниците, които подлагаше на дисекция. Кожата на лицето му бе почнала да сивее поради дългите часове, прекарани с новороденото му бебе, а очите му, които имаха формата на удължени триъгълници, бяха обкръжени от тъмни кръгове като очите на миеща мечка. Но днес той беше възстановил нормалния цвят на лицето си и вече почти бе възвърнал вида си на здрав човек с добър тонус.

— Добре изглеждаш — бе казала Карол, облягайки се на стената край масата за аутопсии. — Да не би да си бил на почивка?

— Чувствам се така, сякаш съм бил. Дъщеря ни най-сетне свикна да спи повече от три часа без прекъсване. — Той вдигна очи към нея и се усмихна. — Бях забравил колко е хубаво да се будиш по естествен начин.

Докато говореше, ръката му вече механично посягаше към подноса до него и подбираше инстинктивно първия от редицата инструменти, с помощта на които щеше да се осъществи разкриването на това, което бе останало от Даниъл Морисън, пред заинтригуваните им погледи.

Докато Гриша работеше, Карол остави мислите си да се реят по други пътища. Не й беше необходимо да следи процеса отблизо; той щеше да привлече вниманието й към всичко, което би представлявало интерес за нея. Подчинените й работеха в постоянна връзка с полицията от Северния участък, за да е сигурно, че не е пропуснат нито един рутинен елемент на разследването. Нещо все пак можеше да изскочи от тези първи разговори и разпити. Блестящите умения на Стейси също можеха да им дадат възможност да се заловят за някоя нишка, с чието подръпване би могло да започне разплитането на случая. Но това беше въпрос на късмет. На този етап почти нямаше какво друго да се прави — поне докато сведенията не започнеха да пристигат в техния отдел, за да могат всички членове на екипа да ги прехвърлят с надеждата да открият нещо, което се отклонява от общата линия. Предварително не би могло да се обясни какво би било това отклонение, което би привлякло вниманието им. За тази работа нямаше предварителни насоки, специално обучение или списък на нещата, които би трябвало да търсят. Всичко беше въпрос на опит и инстинкт. Ставаше дума за едно неуловимо качество, което всеки от тях притежаваше, и то бе една от основните причини тези хора да бъдат включени в екипа й. Сетивата на всеки от тях бяха фино настроени, за да улавят и най-слабите сигнали в определена област, и когато способностите им се съчетаеха, те можеха да работят с капацитет, надхвърлящ сто процента. Каква ужасна загуба би било, ако Блейк успееше да се наложи и хората от екипа се разпилееха на всички страни!

Тя беше дотолкова погълната от мислите си, че не забеляза кога аутопсията бе приключила. Не повярва на ушите си, когато чу Гриша да я кани в кабинета си, за да прехвърлят отново основните точки от заключението.

— Отново ли? — каза тя и тръгна след него, хвърляйки последен поглед към тялото на масата. Един от асистентите зашиваше дългите разрези по тялото на Даниъл, които Гриша бе направил. Напоследък, когато това беше възможно, той прилагаше при аутопсията методика на максимално ограничен достъп, избягвайки традиционния разрез във формата на буквата Y, за да не изглеждат после телата така, сякаш върху тях е работил барон Фон Франкенщайн12. Но това не беше възможно, когато ставаше дума за жертва на убийство. Карол, обзета от желание да имаше и друг начин, не можа да потисне потръпването си.

— Това облекчава донякъде близките — беше й обяснил Гриша. — Всички имат в съзнанието си ужасяващи представи за това как изглежда един труп след аутопсия, затова са по-склонни да дадат съгласието си, когато интервенцията изглежда по-скоро медицинска, отколкото съдебномедицинска.

Сега, гледайки тялото на Даниъл, тя напълно осъзнаваше правотата му.

Карол влезе след Гриша в кабинета му. Колкото и невероятно да изглеждаше, тук като че ли имаше още по-малко място за самия него и посетителите му в сравнение с последното й посещение. Всичко беше затрупано с хартия. Таблици, папки, списания и купчини книги преливаха от лавиците, бяха струпани по пода, а някои и на застрашително наклонени купчини, подпрени на монитора върху бюрото му. Когато Карол премести една купчина разпечатки, за да седне на стола за посетители, тя установи, че й е трудно да вижда Гриша от другата страна на бюрото.

— Ще се наложи да направиш нещо по този въпрос — отбеляза тя. — Нямаш ли някой специализант с повечко свободно време?

— Честна дума, вече подозирам, че и други хора са почнали да оставят боклуците си в кабинета ми. Единственото друго обяснение е, че публикациите, които ми оставят за мнение, са започнали да се размножават. — Гриша побутна настрана една купчина папки, за да я вижда по-добре. — И тъй, това момче, с което сте се заели, Даниъл… — той поклати глава. — Винаги ми се струва някак нередно, когато оглеждам органи, които са влизали в употреба за толкова кратко време. Трудно е да не си помислиш за всички хубави неща, които не му е било съдено да изживее — онези толкова приятни неща, чиито гадни последици после ни връхлитат изневиделица.

Карол не можеше да се сети за отговор, който не би прозвучал сантиментално или банално.

— Е, и какво е заключението ти? Каква е причината за смъртта?

— Задушаване. Много здрав найлонов плик е бил затегнат с лепенки около шията му, прекъсвайки всякакъв достъп на кислород. Но няма никакви признаци, че се е съпротивлявал. Под ноктите му няма нито частици кожа, нито кръв, няма никакви натъртвания освен една синина на бедрото му, която изглежда датира отпреди три-четири дни и според мен има някакво съвсем невинно обяснение.

— Мислиш ли, че е бил упоен?

Гриша я изгледа смръщено над очилата си.

— Нали знаеш, че не мога да дам отговор на такъв въпрос. И няма да разполагаме с такъв отговор, докато не донесат резултатите от токсикологията, а и дори тогава няма да сме сигурни, че му е даден гама-хидроксибутират, защото нивата на това вещество, което поначало присъства в човешкия организъм, нарастват след смъртта. Ако бях толкова тъп, че да си позволя да правя предположения за такива неща, бих казал, че е бил доведен до състояние на безпомощност с опиати. Не с алкохол, защото стомашното съдържание нямаше такъв мирис. Между другото, за последен път е ял хляб, риба, салата и нещо, което ми заприлича на желирани бонбони. Вероятно сандвич с риба тон, при това го е изял най-много час преди настъпването на смъртта.

— А кастрацията?

— Ако съдя по кръвозагубата, бих казал, че е извършена след настъпването на смъртта, но много скоро след това. Ако е бил още жив по това време, би умрял от кръвозагуба.

— Любителска или професионална работа?

— Това не е дело на хирург. Нито дори на касапин, бих казал. Убиецът е ползвал много добре наточен нож, скалпел или нещо подобно, с много тясно острие. Но въпреки това не е успял да се справи с едно чисто срязване. Не може да се каже, че го е кълцал, но все пак са му били необходими три-четири отделни движения. Така че според мен не е имал голям опит в това отношение.

— Възможно ли е да му е за първи път?

Гриша сви рамене.

— Не бих могъл да кажа. Но работата е свършена докрай, разрезите не са произволни. Открихте ли пениса и тестисите? Не бяха ли на местопрестъплението?

Карол поклати глава.

— Не.

— Значи трофеи. Така ли би се изразил твоят доктор Хил?

Карол се усмихна уморено.

— Той не е моят доктор Хил, пък и никога не бих направила глупостта да гадая какво би казал. Иска ми се и той да беше тук, за да даде скромния си принос към разговора, но този път това няма да се случи — гласът й прозвуча остро.

Гриша проточи врат и се отдръпна леко назад, сякаш искаше да избегне удар.

— Спокойно, Карол. Какво е направил, за да те разстрои толкова?

— Не го е направил той, а новият ни началник, който е на мнение, че ако държа на профайлърска експертиза, трябва да прибягвам до специалисти на служба в полицията.

Устата на Гриша доби формата на буквата О.

— А на нас тази работа не ни се нрави, нали?

Не се разбра какво възнамеряваше да отговори Карол, защото точно в този миг се почука. Добре познатите рижи къдрици на сержант Кевин Матюс се появиха в пролуката на открехнатата врата.

— Съжалявам, че се налага да ви прекъсна — каза той и се усмихна насилено на Гриша.

— Мен ли търсиш? — попита Карол и стана.

— Да. Още един тийнейджър е обявен за изчезнал. От централата веднага се свързаха с нас.

Карол почувства внезапна тежест в стомаха си. Понякога бремето на тази професия й се струваше непосилно.

— Дълго време ли не се е прибирал?

— Родителите му мислели, че е останал да спи при приятел. Но се оказало, че не е така.

„Достатъчно дълго“, каза си Карол. „Повече от достатъчно“.