Убийствено просто

43

В 9:30 часа, след като се изкъпа и закуси спокойно с бъркани яйца и препечени органични домати — органичната храна беше скорошно увлечение, на което се отдаваше вкъщи, за да уравновеси всичката онази нездравословна храна, която често изяждаше по време на работа, — Грейс изчете с удоволствие „Дейли Мейл“, след което прегледа жадно последния тест на „Астън Мартин“ в „Отокар“. После отиде в кабинета, който бе обособил в малка задна стая на къщата с изглед към неговата миниатюрна, все по-запусната градина и засрамващите го добре поддържани градини на съседите му от двете страни. Там седна на бюрото си пред компютъра и набра домашния номер на Глен Брансън. Кърпата с пръстта, остъргана от колата на Марк Уорън, лежеше на бюрото в малка найлонова торбичка.

Телефона вдигна Ари, съпругата на Брансън. Въпреки че двамата с Глен си бяха паснали още от деня, в който се срещнаха, на Грейс му беше доста трудно да се разбира с половинката на приятеля си. Често беше рязка с него, сякаш подозираше, че понеже е свободен мъж, може да се опита да отклони съпруга й от правия път.

През годините Рой усилено се стараеше да я спечели — винаги отбелязваше рождените дни на децата им с картички и щедри подаръци, а на нея поднасяше цветя, в редките случаи, когато го канеха на вечеря. Имаше моменти, когато смяташе, че има напредък с нея, но не и тази сутрин. Тя не беше никак доволна, че го чува.

— Здрасти, Рой — поздрави го отсечено Ари, — искаш да говориш с Глен ли?

Не, всъщност искам да говоря с човека на луната, едва не каза той, но се въздържа. Вместо това малко неуверено попита:

— Той нблизо ли е?

— Доста бързаме — отвърна жената. Грейс чу, че някое от децата пищи. А тя изкрещя: — Сами! Дай й го, твоят ред мина, сега го дай на сестра ти!

Пищенето стана по-силно. Най-накрая Брансън се обади.

— Йо, старче, станал си рано.

— Много забавно. Какво каза, че ще правиш днес?

— Сестрата на Ари ще празнува трийсетия си рожден ден в Солихъл. Явно трябва да избирам — да открия Майкъл Харисън или да спася брака си. Ти какво би направил?

— Бих спасил брака си. Бъди благодарен, че имаш приятели, които нямат личен живот и могат да прекарат почивните си дни, вършейки твоята работа.

— Благодарен съм. Какво ще правиш?

— Отивам на сватба.

— Ти си такъв сантиментален тип. Цилиндър? Фрак? Всичко изпрано и колосано?

— Някой някога да ти е казвал какъв гадняр си?

— Съпругата, която почти нямам вече.

Грейс усети болезнено пробождане. Знаеше, че Глен не е злонамерен, но думите го засегнаха. Всяка вечер, макар и късно, макар и да го очакваше скандал, Глен се прибираше у дома при любящи деца и красива жена в топлото легло. Хората, които имат това, са неспособни да разберат какво е да живееш сам.

Самота.

Самотата може да е истинска гадост.

Беше гадост.

Грейс вече се изморяваше от нея, но не знаеше какво да направи по въпроса. Какво ще стане, ако намери някоя жена? Влюби се и всичко е прекрасно? А в следващия момент внезапно се появи Санди? Какво щеше да прави?

В мислите си знаеше, че тя никога няма да се появи, но част от сърцето му отказваше да го приеме, сякаш беше зациклила като старомодна грамофонна игла на един вечен музикален мотив. Веднъж или два пъти годишно, когато се чувстваше паднал духом, той отиваше при медиум и се опитваше да установи контакт с нея или поне да намери някаква следа за това какво може да й се е случило. Но Санди му се изплъзваше, беше фотографски негатив, който оставаше завинаги черен и без очертания в реактивната течност на ваничката за проявяване.

Пожела на Брансън приятен уикенд, завиждайки му за живота, за недоволната жена и прекрасните деца, за проклетата нормалност. Изми съдовете си от закуска, загледан през кухненския прозорец отсреща към Норийн Грийн, облечена в кафяв екип от полиестер, престилка и жълти гумени ръкавици, както и с найлонова шапка, пазеща я от дъжда, докато енергично сапунисваше своя сребрист нисан на пътеката пред къщата. Черно-бяла котка се стрелна през улицата. По радиото водещият на предаването „Домашни истини“ интервюираше жена, чиито родители не са си казали нито дума, докато тя е била дете.

За деветнайсет години в полицията бе научил никога да не подценява странната природа на човешкия вид. Но не минаваше и ден, без да му се струва, че той става още по-странен.

Върна се в кабинета си, набра номера на брайтънския полицейски участък и попита дали някой от отдела за изследване на местопрестъпления е на работа. След няколко секунди го свързаха с Джо Тиндал — човек, когото ценеше високо.

Тиндал беше педантично точен, трудолюбив и безкрайно находчив. Нисък, слаб мъж с очила и изтъняваща щръкнала коса, той можеше да мине за луд професор, изваден директно от „Сентръл Кастинг“27. Преди да започне работа в полицията, Тиндал беше работил няколко години като археолог в Британския музей. Джо беше човекът, с когото Грейс работеше по случая на Томи Лайтъл.

— Хей, Джо! — поздрави го той. — Не почиваш ли?

— Ха! Трябва да направя балистичната експертиза на обира на бижутерския магазин — всички други се спасиха. А имам да се занимавам и с намушкването от сряда, така че много ти благодаря за въпроса.

Грейс си спомни, че един мъж беше намушкан в Брайтън в сряда през нощта. Никой не знаеше дали е грабеж или свада между любовници хомосексуалисти.

— Джо, нужна ми е малко помощ. Имам почвена проба, която взех от колата на заподозрян. Как мога да разбера много бързо от коя част на Съсекс е тази почва? Колко точно може да се определи?

— Колко ти трябва?

— В рамките на няколко квадратни метра.

— Много смешно, Рой.

— Не се усмихвам.

— Имаш ли проба от района, за който се съмняваш? Мога да направя тестове и да видя дали съвпадат. В Съсекс имаме варовик, глина, ситен чакъл и пясък.

— Районът е Ашдаун Форест.

— Почвата там е предимно пясък и глина. Можем да проверим за съвпадения на полени, вкаменелости, семена, животински изпражнения, треви, вода, всякакви неща. Колко конкретен можеш да си?

— В рамките на няколко квадратни километра.

— Трябва ни доста по-тесен кръг. Из цяла Англия има райони, които биха съвпаднали с Ашдаун Форест.

— Колко време ще отнеме да се определи мястото без проба от даден район?

— Говорим за седмици — а ще ми трябва и огромен екип. Както и адски сериозен бюджет.

— Но можеш да го направиш?

— Ако имам неограничени средства и достатъчно време, мога да ти дам съвпадане за малък район.

— Колко малък?

— Зависи. Може би няколкостотин квадратни метра.

— Добре, благодаря. Имам нещо, което искам да ти донеса — там ли си още известно време?

— Цял ден, Рой.