Убийствено просто

65

Рой Грейс пристигна в Брайтън малко преди полунощ и изобщо не му се спеше. Двойното еспресо, което Кандил му бе направил, явно действаше на енергичността му като ракетно гориво. Без някаква определена причина той реши да направи малко отклонение и да мине покрай седалището на „Дабъл-М Пропъртис“, намиращо се на улица точно под брайтънската гара.

Когато наближи, с изненада установи, че беемвето на Марк Уорън е паркирано отпред. Спря пред него, слезе от колата и я заключи. Видя, че на третия етаж свети, и отново воден изцяло от моментен импулс, отиде до предния вход и натисна копчето на „Дабъл-М“ на домофона.

Не след дълго чу дрезгавия, доста отпаднал глас на Марк Уорън:

— Ало?

— Господин Уорън, тук е старши детектив Грейс.

Последва дълго мълчание. Накрая Марк Уорън каза:

— Качете се.

Чу се рязък стържещ звук от ключалката и Грейс бутна вратата, след което изкачи три стръмни, тесни стълбища.

Марк отвори стъклената врата към рецепцията, блед като платно и доста неспокоен според Грейс.

— Това е малко неочаквано, полицай — каза той тромаво.

— Просто минавах и видях, че свети — чудех се дали можем да поговорим набързо. Реших, че ще искате да чуете последните новини.

— Ъ… да, благодаря ви.

Марк стрелна нервен поглед към отворената врата зад него, водеща към офиса, където той очевидно работеше. След това насочи Грейс в друга посока, в студена заседателна зала без прозорци, включи осветлението и придърпа стол за госта си край лакираната до блясък конферентна маса.

Но преди да седне, Грейс бръкна в джоба си и извади гривната, дадена му от Ашли.

— Намерих това на стълбището — дали е на някой, който работи тук?

Марк я зяпна изненадано.

— На стълбището ли?

Детективът кимна.

— Всъщност, да, моя е, има малки магнити от двете страни — нося я заради възпаления си лакът. Аз… аз не знам как се е озовала там.

— Добре че я забелязах — заключи Рой.

— Наистина, благодаря ви — Марк изглеждаше много объркан.

Грейс забеляза редицата от снимки в рамки по стените: склад на пристанището Шорхем, висока сграда с тераси от периода на регентството и модерен блок с офис помещения, който разпозна, че се намира на Лондонския път, в покрайнините на Брайтън.

— Всичките ли са ваши? — попита той, кимвайки към тях.

— Да — Марк си поигра известно време с гривната и накрая я сложи на дясната си китка.

— Впечатляващо — отбеляза детективът. — Явно бизнесът ви е доста преуспяващ.

— Благодаря. Добре върви.

Марк помнеше скандала, който Ашли му бе направила, задето се е държал грубо с детектива на сватбата вчера, и сега усилено се стараеше да бъде вежлив.

— Да ви предложа ли кафе или нещо друго?

— Не, благодаря все пак — отвърна Грейс. — Равни дялове ли имате — вие и Майкъл Харисън?

— Не — той има по-голям дял.

— А, ясно. Той е дал парите?

— Да, всъщност две трети. Аз дадох останалите.

Като го наблюдаваше внимателно, Грейс попита:

— И между вас няма проблеми заради тази разлика?

— Не, полицай, разбираме се добре.

— Добре. Ами… — полицаят потисна прозявка. — Утре сутрин засилваме претърсването на района. Може би сте чули, че днес имахме лъжлива тревога.

— Трупът на младия мъж. Кой е той?

— Местен човек — младеж, за когото ми казаха, че е умствено изостанал. Доста от местните полицаи го познават — баща му има камион за пътна помощ и се занимава с поправяне на катастрофирали коли — очевидно върши доста работа за пътна полиция.

— Горкият. Убит ли е?

— Така изглежда — отвърна Грейс предпазливо. След това без да престава внимателно да наблюдава Марк, попита: — Прав ли съм, че двамата с Майкъл Харисън имате банкова сметка на Каймановите острови?

Без да трепне, Марк отговори:

— Да, имаме компания там, „ХВ Пропъртис Интърнешънъл“.

— Подялбата е две към едно ли?

— Точно така.

Грейс си спомни, че в онази сметка имаше поне един милион лири. Повече от добра сума.

— Какъв вид застраховка имате с Майкъл Харисън? Имате ли полици за застраховка живот като съдружници?

— Имаме обичайната застраховка в полза на компанията — искате ли да видите полицата?

— Не в момента, но по-нататък, да, бих искал. Можете ли да ми изпратите копие по факса в залата за тежки произшествия утре?

— Няма проблем.

Грейс се изправи.

— Е, няма да ви притеснявам повече тази вечер. Зает сте, нали? Често ли работите в неделя вечер?

— Обичам да наваксвам с бумащината през почивните дни. Това е време, когато телефонът не звъни непрекъснато.

Полицаят се усмихна.

— Познато ми е чувството.

Марк наблюдаваше как главата на детектива изчезва надолу по стълбището, след това затвори вратата, спусна резето и се върна в кабинета си, където отново включи компютъра и се залови с тягостната задача, която бе захванал преди два часа — да чете ежедневните копия от съдържанието на „Палм“-а на Майкъл, да се връща седмици назад и да изтрива всички споменавания на ергенската вечер.

Ашли бе прекарала следобеда, правейки същото на лаптопите на Питър, Люк, Джош и Робо под предлог, че търси някакви следи за местонахождението на Майкъл.

Долу Грейс затвори вратата зад себе си и прекоси тротоара към колата си. Но мина известно време, преди да се качи на нея. Вместо това той се облегна на предната врата откъм пътника, загледан в прозореца на третия етаж и потънал в мисли. Мислеше.

Не харесваше Марк Уорън. Той беше лъжец — и беше адски притеснен за нещо. Ашли Харпър също беше лъжкиня. Тя нарочно му бе дала гривна, която не беше на Майкъл.

А и какво правеше гривната на Марк Уорън в дома й?