Убийствено просто

61

Два часа по-късно Грейс, Глен Брансън, току-що завърнал се от Солихъл, Ник Никол, Бела Мой и Ема-Джейн Баутууд седяха в работната зона, определена за операция „Салса“.

Грейс се усмихна окуражаващо на новото им попълнение Ема-Джейн, слабо, привлекателно момиче с будно лице и дълга светла коса, вдигната на кок, и започна да им чете на висок глас доклада, който бе продиктувал, след като си тръгна от моргата и който Ема-Джейн току-що бе напечатала. Така обичаше да провежда всичките си разследвания — всичко да се подлага на непрекъснат преглед.

— Часът е шест и петнайсет вечерта, неделя, 29 май — започна той. — Това е първият преглед на операция „Салса“, разследването на изчезването на двайсет и девет годишния Майкъл Харисън, направен на петия ден от изчезването. Сега ще обобщя произшествието.

За няколко минути Грейс направи обзор на събитията, предшестващи изчезването на Майкъл. След това премина към възможните заподозрени.

— На този етап нямаме доказателства, че е било извършено престъпление. Но аз имам някои подозрения относно съдружника на Майкъл Харисън Марк Уорън и неговата годеница Ашли Харпър. Също така имам някои съмнения за нейния чичо от Канада, Брадли Кънингам, защото имам предчувствието, че не е този, за когото се представя — за момента е само предчувствие.

Направи пауза, за да пийне малко вода, и продължи:

— Ресурси. Участъкът на Ийст Даунс реагира изключително добре и ни предложи допълнителни подкрепления. Организирахме претърсване на района на катастрофата от миналия вторник вечерта и през последните няколко дни все повече разширяваме обсега. Сега включвам отдела за подводни претърсвания на съсекската полиция и техен екип ще провери всички реки, езера и язовири в района. Освен това ще поискаме още една обиколка с хеликоптер — подобрената видимост след оправилото се време може да е от полза.

Грейс премина през основните пунктове. „Цикъл на работните срещи“: той обяви, че ежедневно ще се провеждат брифинги в 8:30 сутринта и 6:30 вечерта. Също така съобщи, че компютърният екип по „Холмс“ е сигнализиран и работи от петък. Прочете списъка под точката „Стратегии на разследване“, която включваше „Комуникации/ Медии“ и докладва, че изчезването на Майкъл Харисън е насрочено за тазседмичния брой на телевизионното предаване „Полицейска акция“, ако той не се появи дотогава.

Следващият пункт беше „Съдебна медицина“. Грейс съобщи, че почвени проби от колата на Марк Уорън са били анализирани заедно с проби, взети от дрехите и ръцете на четиримата мъртви младежи. По някое време в понеделник би трябвало да има първоначален доклад, изготвен от Хилари Флауърс, съдебния геолог, с когото са се консултирали.

След това стигна до точката „Подозрения, повдигнати от старшия разследващ служител“ и прочете подробните си наблюдения за отношението и странните аспекти в държанието на Марк Уорън и Ашли Харпър, както и разкритието за банковата сметка на „Дабъл-М Пропъртис“ на Кайманите.

Когато достигна края на доклада си, той обобщи:

— Възможните сценарии според мен са:

Първо. Майкъл Харисън е затворен някъде и не може да избяга.

Второ. Майкъл Харисън е мъртъв — или заради затварянето, или е преднамерено убит.

Трето. Майъл Харисън е изчезнал нарочно.

След това попита хората от екипа имат ли някакви въпроси. Глен Брансън вдигна ръка и попита дали тялото на все още неидентифицирания мъж, открито в гората, има някаква връзка с тези събития.

— Освен ако няма сериен убиец в Ашдаун Форест, който да се цели в двайсет и девет годишни мъже, не мисля.

Отговорът на Грейс предизвика лек кикот въпреки сериозността на ситуацията.

— Кой ще поеме това убийство? — попита Брансън.

— Участъкът на Ийст Даунс — отвърна Грейс. — Ние си имаме достатъчно грижи на главата.

— Рой, обмислял ли си варианта да следим Ашли Харпър и Марк Уорън? — попита Брансън отново.

Беше възможност, която бе обмислял, но за да се постави някой под ефикасно двайсет и четири часово наблюдение, трябваха поне трийсет човека — три екипа, работещи по осем часа — при нормални обстоятелства. Повече, ако беше по-сложно. Изразходването на работна сила беше астрономично и Грейс от опит знаеше, че шефовете щяха да позволят наблюдение само ако е крайно необходимо — като при евентуална голяма акция по залавяне на наркотрафиканти или когато става въпрос за човешки живот. Ако скоро не отбележеха напредък, може би щеше да се наложи да поиска разрешение за следене.

— Да — отвърна той. — Но да оставим това засега. Онова, което искам, обаче е да се прегледат всички записи от пътни камери в Брайтън и Хоув от миналия четвъртък сутринта до един часа на обяд в петък. Марк Уорън е излизал с колата си, джип БМВ — подробностите са в папката по случая. Искам да знам къде е бил — заяви той и добави: — О, да, Майкъл Харисън има яхта, която държи в съсекския яхтклуб. Някой да провери дали все още е там. Ще изглеждаме като пълни идиоти, които организират хайка, а се окаже, че той е излязъл в морето с лодката си.

Погледна към детектив Баутууд.

— Можеш да стесниш обхвата на записите от пътните камери по телефонните обаждания — просто трябва да използваш камерите в района на използваните клетки. Имаш ли някакъв напредък?

— Не още, сър. Ще се заема с това още утре сутринта — никой не може да ми помогне днес.

Грейс погледна часовника си.

— Утре в десет сутринта трябва да съм в съда — може да се наложи да съм там цял ден, но може и да не се наложи. Така че първо ще се срещнем в осем и половина — той се обърна към Брансън. — Нашата връзка в Ийст Даунс е детектив инспектор Джон Ламб. Неговият екип вече се е задействал — ще е добре да поговориш с него.

— Ще му звънна след няколко минути.

Грейс замълча, докато преглеждаше страниците на доклада си, за да види дали не е пропуснал нещо. Трябваше да узнае повече за характера на Майкъл Харисън, за бизнес отношенията му с Марк Уорън, а също и за Ашли Харпър. Накрая вдигна поглед към екипа си.

— Вече е почти седем и половина в неделя вечерта. Мисля, че трябва да се приберете и да си починете — имаме цяла седмица пред нас. Благодаря ви, че жертвахте неделите си.

Брансън, облечен в модерни широки смъкнати панталони и контешка памучна блуза с цип, тръгна към паркинга с него.

— Какво е усещането ти, старче?

Грейс пъхна ръце в джобовете си и отвърна:

— Прекалено съм вътре в нещата през последните два дни — какво е твоето?

Приятелят му удари ръце по краката си в пристъп на раздразнение.

— Човече! Защо винаги ми причиняваш това? Не можеш ли просто да отговориш на въпроса ми?

— Не знам. Кажи ми?

— Мамка му, наистина ме вбесяваш понякога.

— О, значи ти прекара приятен уикенд със семейството си и ме остави аз да ти върша работата и това те вбесява?

Засегнат, Брансън възкликна:

— Приятен уикенд със семейството ми. Наричаш карането три часа по Ml на отиване и три на връщане със сърдита жена и две пищящи деца приятен уикенд? Следващия път ти ги карай до Солихъл, а аз ще остана тук и ще върша каквато скапана работа пожелаеш. Става ли?

— Дадено.

Грейс стигна колата си. Брансън се поколеба.

— И така, какво е усещането ти?

— Не всичко е такова, каквото изглежда, Хорацио, това е усещането ми.

— Тоест?

— Все още не мога да го обясня по-точно. Имам лошо чувство за Марк Уорън и за Ашли Харпър.

— Какво лошо чувство?

— Много лошо чувство.

Той сърдечно потупа приятеля си по гърба, след което се качи в колата и се запъти към пропуска. Когато излезе на главния път с панорамен изглед към Брайтън и Хоув, стигащ чак до морето, със слънцето, което още беше високо над хоризонта в безоблачното кобалтовосиньо небе, той пусна песента на Боб Бърг „Riddles“33 на плейъра и започна да се отпуска. И за няколко прекрасни мига мислите му се отклониха от разследването и се насочиха към Клео Мори.

И се усмихна.

След това отново се върна към работата: към дългото шофиране до Лондон и обратно, което му предстоеше. Ако имаше късмет, можеше да си е вкъщи към полунощ.