Убийствено просто

45

Няколко часа по-късно Грейс бавно премина с колата си по стръмния хълм, на който се намираше църквата „Вси светии“ в Патчам Вилидж, където една определена сватба трябваше да се състои в два часа този следобед — точно след четирийсет и пет минути.

Това беше любимата му църква в района. Класическа ранноготическа енорийска църква, уютна, проста, със сива каменна зидария без украси, с малка кула и красив стъклопис зад олтара и вековни надгробни камъни в тревясалото гробище, заобикалящо сградата.

Силният дъжд беше намалял до лек ръмеж, докато седеше в алфата, паркирана близо до входа, на тревиста тераса срещу църквата с чудесен изглед към гостите, които щяха да започнат да пристигат. По мокрия асфалт имаше пръснати мръсни конфети, останали от предишна сватба, вероятно състояла се тази сутрин.

Наблюдаваше възрастна жена в мушамен дъждобран с качулка, която буташе кошница за пазар на колелца. Тя спря да размени няколко думи с огромен мъж в анорак с малко кученце на каишка, който вървеше в обратната посока. Кучето вдигна крак на стълб на лампа.

Появи се син форд фокус, който паркира, и от него излезе мъж с няколко фотоапарата, преметнати през врата. Грейс го наблюдаваше, помисли си дали това е официалният сватбен фотограф или е представител на пресата. След няколко минути малък кафяв воксхол паркира зад него и се появи млад мъж в анорак, който държеше репортерски бележник. Двамата се поздравиха и започнаха да си бъбрят, докато се оглеждаха в очакване.

След десетина минути пред църквата спря сребрист джип БМВ. Заради затъмнените стъкла и дъжда не можа да види кой е вътре, но разпозна номера на колата на Марк Уорън. Секунди по-късно самият Уорън, наметнал черен дъждобран, изскочи от джипа и забързано тръгна по пътеката към главния вход на църквата. Скри се вътре, но излезе почти веднага и се върна бързо до колата.

Паркира такси и висок, изискан мъж със сребриста коса, облечен в сватбен фрак с червен карамфил в бутониерата и със сив цилиндър в ръка, затвори задната врата и се запъти към църквата. Явно беше платено на таксито да изчака. Малко след това паркира спортен модел ауди ТТ. Грейс си спомни, че бе видял такава кола пред къщата на Ашли Харпър.

Вратата откъм шофьора се отвори и се появи Ашли с чадър в ръка, облечена в стилна бяла сватбена рокля и с вдигната коса. От другата предна врата се появи по-възрастна жена в синя рокля с бял кант и прибрана сребристосива коса. Ашли махна с ръка на беемвето и се мушна под чадъра. Двете се отправиха бързо по пътеката и се скриха в църквата. Марк Уорън ги последва.

Малко по-късно, в два без пет, Грейс видя свещеникът да прекосява гробището и да влиза в църквата и реши, че е време да направи своя ход. Навлече жълто-синия си анорак „Томи Хилфигър“ и излезе от колата. Докато пресичаше улицата, младият мъж с бележника се приближи към него. Беше на около двайсет и пет, с продълговато лице, облечен в евтин сив костюм с вратовръзка, вързана на дебел възел, но хлабаво, така че най-горното копче на бялата му риза се подаваше, а в устата си премяташе дъвка.

— Старши детектив Грейс, нали?

Рой го изгледа, беше свикнал да го познават от пресата, но все пак беше нащрек.

— А вие сте?

— Кевин Спинела от „Аргъс“. Исках да попитам дали имате някаква нова информация за Майкъл Харисън, която да ни предоставите?

— Все още нищо, съжалявам. Ще изчакаме да видим дали няма да се появи за сватбата си.

Репортерът погледна часовника си.

— Малко закъснява, нали?

— Няма да е първият случай, когато младоженецът закъснява — усмихна се Грейс и понечи да се отдалечи от Спинела.

Той забърза подире му и попита:

— Мислите ли, че Майкъл Харисън е жив, старши детектив?

Грейс спря за миг и отговори:

— За момента разглеждаме случая като издирване на изчезнал човек.

— За момента?

— Нямам какво повече да кажа, благодаря ви.

Грейс блъсна тежката врата, влезе в сумрака на преддверието и затвори след себе си.

Всеки път, когато влизаше в църква, той изпитваше усещане за конфликт. Трябваше ли да коленичи на пода върху специалната дъска и да се моли както повечето хора? Както правеше като дете с майка си и баща си в неделните утрини. Или просто да седне на скамейката и да изрази гнева си от Господ, в когото вече не вярваше? Дълго време след като Санди изчезна, той ходеше на църква и се молеше тя да се върне. Понякога посещаваше служби, но най-вече отиваше в празна църква. Санди никога не е била вярваща и през последните години, когато молитвите му не намериха отговор, той самият все повече се превръщаше в атеист. Вече му се струваше, че е излишно да се моли.

Върни ми Санди и аз ще ти се моля с цялото си сърце. Но не и преди това, господин Бог, става ли?

Мина покрай редица мокри чадъри, дъска за съобщения с напречни линии и купчина листа с напечатан надпис Майкъл Джон Харисън и Ашли Лорън Харпър, след което влезе в самата църква, като моментално вдъхна познатата миризма на сухо, старо дърво, стар плат, прах и едва доловим нюанс на горящ восък. Мястото беше украсено с цветя, но нямаше и помен от уханието им.

Около десетина души стояха на пътеката между редовете и в нефа, всичките мълчаливи, очакващи, сякаш бяха статисти във филмов декор, които очакват нареждане от режисьора, за да се раздвижат.

Грейс бързо огледа групата, кимна на Ашли, която беше пребледняла като платно и стискаше ръката на високия мъж във фрак, вероятно баща й. До нея стоеше жената, появила се от колата на Ашли — красива дама на петдесетина години, но с напрегнатото изражение на човек, преживял доста тежки моменти. Марк Уорън, в тъмносин костюм с бял карамфил, стоеше до красива двойка на около трийсет години.

Осъзна, че всички гледат към него. С треперещ глас Ашли разчупи леда, като му благодари, че е дошъл, и го представи първо на майката на Майкъл, която изглеждаше доста разсеяна, а след това на красивия, изискан мъж, който се оказа чичо й. Той сърдечно се ръкува с Грейс, представяйки му се като Брадли Кънингам, и приковал в него поглед, каза:

— Приятно ми е да се запознаем, старши детектив.

Усетил северноамериканския му акцент, Грейс попита:

— Откъде в Щатите сте?

Мъжът се намръщи, сякаш му бе нанесена обида.

— Всъщност аз съм канадец, от Онтарио.

— Извинявам се.

— Няма проблем, това е честа грешка, която правите вие, англичаните.

— Предполагам, че и за вас е трудно да различавате местните акценти във Великобритания — отвърна Грейс.

— Всъщност сте прав.

Грейс се усмихна и огледа одобрително фрака му.

— Приятно е да видиш някой, облечен като за сватба.

— Но тези гащи са ми страшно неудобни — призна Кънингам. — Наех костюма от прекрасния ви „Мос Брос“, но май ми дадоха друг чифт гащи! — лицето му придоби сериозно изражение. — Както и да е, това, което се случва, е ужасно нещо, нали?

— Да — отвърна Грейс разсеяно. — Ужасно.

Ашли ги прекъсна, за да представи Грейс на свещеника, преподобния Сомпинг — нисък мъж с брада в бяло расо и висока яка, със сълзящи, кръвясали очи, които определено изглеждаха гневни.

— Казах на госпожица Харпър, че трябваше да отменим сватбата изцяло — заяви той. — Абсурдно е да подлагаш някого на това мъчение — ами гостите? Това е пълна глупост.

— Той ще се появи — изплака Ашли. — Ще се появи, знам, че ще се появи — тя погледна Грейс умоляващо. — Моля ви, кажете му, че Майкъл е на път.

Грейс погледна булката, която изглеждаше толкова тъжна и безпомощна, и едва се сдържа да не протегне ръце, за да я прегърне. Тя изглеждаше толкова безнадеждна, отчаяна. Идеше му да шибне арогантния свещеник в лицето.

— Майкъл Харисън все пак може да се появи — заяви той.

— Ще трябва да го направи съвсем скоро — хладно отбеляза Сомпинг. — Имам друга сватба в четири часа.

— Мислех, че това е църква — заяде се Грейс, ядосан от безчувствието му към Ашли. — А не супермаркет.

Преподобният Сомпинг се опита да го изгледа злобно. След това каза примирително:

— Работя за Господ. Той ми дава разписанието си.

— В такъв случай предлагам да помолите шефа ви да докара младоженеца, пронто — сопна му се детективът.