Убийствено просто

62

Марк, облечен в спортна блуза, джинси и по чорапи, обикаляше из апартамента си с чаша уиски в ръка, неспособен да застане на едно място или да мисли ясно. Телевизорът беше включен без звук и актьорът Майкъл Китчън обикаляше със сурова физиономия из военния южен английски пейзаж, който му изглеждаше далечно познат — някъде близо около Хастингс, реши той, че е разпознал мястото.

Бе заключил вратата отвътре и беше сложил предпазната верига. Балконът беше безопасен, непристъпен, чак на четвъртия етаж, а и Майкъл се страхуваше от високото.

Навън вече беше почти съвсем тъмно. Десет часът. Само след малко повече от три седмици щеше да е най-дългият ден в годината. През стъклената врата към балкона наблюдаваше единствената светлина, люлееща се в морето. Малка лодка или яхта.

Минали бяха седмици, откакто двамата с Майкъл за последен път бяха изкарвали „Дабъл-ММ“, техния състезателен едномачтов платноход. Беше планирал да отиде в яхтклуба днес и да поработи малко по него. Никога не можеш да оставиш лодка за дълго; винаги има нещо течащо, корозиращо, разкъсано или обелено.

В действителност за него лодката беше проклето задължение. Дори не беше сигурен, че му е необходима цялата тази разправия, а бурното море го ужасяваше. Плаването беше голяма част от живота на Майкъл и винаги е била, откакто Марк го познаваше. Ако искаше да бъде негов съдружник, поделянето на лодката вървеше заедно с подялбата на територията.

А и те определено се забавляваха, при това доста; множество хубави, ветровити дни, в които бяха плавали под искрящо небе, множество уикенди, в които се бяха спускали покрай брега до Девън и Корнуол, а понякога и до френския бряг или островите в Ламанша. Но ако никога повече не стъпи на яхта, нямаше да страда особено.

Къде, по дяволите, си, Майкъл?

Отпи от уискито и седна на дивана, облегнат назад, с кръстосани крака, чувстваше се толкова объркан. Майкъл и Ашли днес трябваше да отлетят на романтично сватбено пътешествие. Не беше измислил как щеше да се справи с факта, че Ашли щеше да прави любов с Майкъл, много пъти най-вероятно. Би трябвало да го очаква по време на проклетото сватбено пътешествие, освен ако тя не се престореше — беше му обещала, че ще измисли нещо, но как би могла да го пробутва две седмици?

А и той знаеше, че двамата с Майкъл вече са спали заедно, това беше част от плана им. Поне му беше казала, че Майкъл не струва нищо в леглото.

Освен ако не беше излъгала.

Той разклати бучките лед в чашата си и отпи още. Беше се обадил на вдовиците на Пит, Люк и Джош, както и на бащата на Робо — всеки път под предлога да разбере какво планират за погребенията, но всъщност за да разучи какво знаят, да разбере дали някой от приятелите му не се беше изпуснал, преди да излезе във вторник вечер. Нещо, което може да го злепостави или да му загатне какво са планирали.

Майкъл беше там в четвъртък през нощта със сигурност. Не си го беше въобразил. Нямаше начин. Значи е бил там в четвъртък през нощта, но не и миналата нощ. Капакът на ковчега беше плътно завинтен. А Майкъл не беше Худини.

Значи ако е бил там в четвъртък, а не беше сега, някой трябва да го е освободил. И след това да е завинтил отново капака. Но защо?

Чувството за хумор на Майкъл?

А ако се е измъкнал, защо не се появи на сватбата?

Той поклати глава, връщайки се отново в началната точка. Майкъл не е бил в ковчега и той си е въобразил, че е чул гласа му. Ашли беше убедена в това. Имаше моменти, в които той самият беше убеден. Но не достатъчно силно.

Имаше нужда да обсъди това с Ашли. Ами ако Майкъл някак се бе измъкнал и бе разкрил плановете им?

Тогава със сигурност досега вече щеше да се е изправил срещу единия или другия.

Изправи се, чудейки се дали да не отиде при Ашли. Тя го притесняваше, държеше се толкова студено с него, сякаш цялата история бе по негова вина. Но знаеше какво щеше да му каже тя.

Отново започна да обикаля стаята. Ако Майкъл беше жив, ако беше успял да се измъкне от ковчега, какво можеше да разбере от имейлите на своя „Палм“?

Марк внезапно осъзна, че в паниката през последните няколко дни бе забравил един много прост начин да провери. Майкъл винаги копираше съдържанието на „Палм“-а си на служебния сървър.

Отиде в кабинета си, отвори лаптопа и се свърза със сървъра. Изруга. Проклетият сървър не работеше.

А имаше само един начин да го задейства.