Убийствено просто

68

Ашли се приближи зад Марк, който седеше прегърбен на бюрото си пред компютърния екран и се опитваше да навакса с работата. Спешно трябваше да изпрати отговори до архитекта, плановика на строежа и строителната компания на цяла купчина имейли, касаещи проблеми, повдигнати от Комитета по планиране относно най-амбициозния проект на компанията до момента — новият обект в Ашдаун, включващ двайсет къщи.

Тя обви ръце около врата му, наведе се напред и се сгуши до бузата му. Марк вдъхна опиващото ухание на свежия й летен парфюм и лекия цитрусов аромат на косата й.

Със замъглени очи вдигна ръце и обгърна лицето й с длани.

— Всичко ще бъде наред — каза той.

— Разбира се, ние не правим неща, които не са наред, нали?

— Точно така.

Ашли се наведе още по-напред и го целуна по челото.

Той хвърли бърз поглед през кабинета към отворената врата, притеснен във всяка секунда от денонощието кой може да влезе.

Тя го целуна отново.

— Обичам те — каза му.

— И аз те обичам, Ашли.

— Наистина? Не си ми показвал особено топли чувства през последните няколко дни — изчурулика тя.

— О, да, все едно ти се разтапяше по мен?

— Нека да оставим това в миналото.

Тя лекичко ухапа ухото му, след което разкопча ризата му и плъзвайки ръце под нея, започна да гали зърната на гърдите му с върховете на пръстите си. Усети как той реагира почти моментално, чу как си поема дълбоко въздух и почувства гръдта му да се стяга. Извади ръце и се протегна до мишката, натисна копчето за излизане от програмата и прошепна в ухото му:

— Чукай ме.

— Тук?

— Тук и сега!

Марк се изправи, леко объркан, и погледна часовника си.

— Чистачките идват към шест и половина… те ще… Ашли разкопча панталона на костюма му и свали ципа.

След това свали панталона и гащетата му с едно бързо дръпване.

— Значи просто ще направим едно бързо, нали? — тя спря за момент, загледана доволно във възбудения му член, и допълни: — Е, явно някой се радва да ме види!

След което го пое в устата си.

Марк гледаше през прозореца. Виждаха се в цял ръст от прозорците на отсрещната страна на улицата. Опита се да пристъпи встрани и почти се спъна в панталона и бельото си. Наведе се надолу, опипом разкопча блузата на Ашли, пъхна ръка вътре и разкопча сутиена й. След една-две минути, гол, само по обувки и чорапи, той лежеше върху й, проникнал дълбоко в нея, а прашната, найлонова миризма на твърдия килим се смесваше с уханията на Ашли.

Тогава чу рязкото иззвъняване на интеркома.

— Мамка му! — възкликна той, стреснат. — Какво, по дяволите, е това?

Тя го придърпа по-навътре в себе си, а ноктите й леко драскаха гърба му.

— Не му обръщай внимание — прошепна му.

— Ами ако е Майкъл? И проверява дали има някой тук?

— Ти си такова шубе! — възкликна тя и го пусна.

Без да реагира на забележката й, Марк бързо се изправи на крака и закуцука към рецепцията, където обикновено седеше Ашли, и погледна чернобелия монитор. Видя мъж с мотористка каска на главата и пакет в ръка, застанал пред централния вход откъм улицата. Марк натисна копчето:

— Ало?

— Пакет за господин Уорън, „Дабъл-М Пропъртис“.

— Искате ли просто да го пуснете през пощенската кутия?

— Трябва да се подпишете.

Марк изруга.

— След секунда съм долу.

Облече дрехите си, напъха краищата на ризата в панталона и прати въздушна целувка на Ашли.

— Връщам се след малко.

— Не се тревожи за мен — отвърна тя, без да се усмихва. — Ще продължа без теб.

Той се завтече по стълбите, отвори вратата долу и взе малка торбичка „Джифи“ с напечатан етикет, адресиран до него, но без информация за подателя. Предаде му я доста едър мъжага в кожено яке с надпис „ЕКСПРЕСНИ КУРИЕРИ“. Подписа разписката и получи копие, след което затвори вратата и се качи по стълбите.

Написаното на ръка име на подателя върху разписката гласеше: „Джей Кей предприемачи“. Марк нямаше никаква представа какво има вътре. Кандидатстването за планиране на обект беше свързано с толкова много бумащина, че той все повече затъваше под планината от хартии. Това вероятно бяха куп технически скици от плановика на строежа. Типична проява на екстравагантност от негова страна да ги прати по куриер, при положение че по пощата би имало същия резултат. Щеше да го отвори по-късно. Точно в този момент едно-единствено нещо занимаваше съзнанието му — Ашли, която лежеше гола на пода в кабинета му. И беше бясно, шеметно, неистово възбуден.

Но секунди след като се озова отново върху нея, той напълно неочаквано свърши изведнъж.

— Съжалявам — промълви той и измести тежестта си върху лактите. — Аз…

— Надървил те е куриерът на мотор ли? — попита тя, но само донякъде на шега.

— Да бе, да.

— Много мъже са обратни, без да го съзнават. Сещаш се, мотористите в кожа могат да са доста възбуждащи за мъжете.

— Какво е това?

— Какво си мислиш, че е? Оставяш ме тук гола и на път да свърша; слизаш долу, виждаш някакъв тип в кожи и в следващия момент свършваш, още преди да си влязъл в мен…

Марк се претърколи и седна на пода до нея, вълна от печал го обля.

— Съжалявам — каза той. — В момента в главата ми се въртят един милион неща.

— А в моята не, така ли?

— Може би ти по-добре се справяш с това от мен.

— Не знам с какво си в състояние да се справиш, Марк. Мислех, че ти си силният, а Майкъл е слабият.

Той се наведе напред и зарови лице в дланите си.

— Ашли, и двамата сме напрегнати.

— Ти не би трябвало да си напрегнат, току-що получи страхотен оргазъм.

— Добре, добре, добре. Извиних се. Искаш ли да те оправя? Ще те накарам да свършиш… сещаш се… с ръка.

Тя се изправи рязко и взе някои от дрехите си.

— Забрави, вече не съм в настроение.

И двамата потънаха в мълчание. Ашли в крайна сметка го наруши, докато си слагаше червилото:

— Знаеш ли какво казват, Марк? Добрият секс е един процент от връзката; лошият секс е деветдесет и девет.

— Мислех, че правим страхотен секс — обикновено.

Тя провери как си е сложила червилото в огледалцето си, все едно отиваше на среща.

— Да, ами аз също.

Той се приближи и обви ръка около кръста й.

— Ашли, скъпа, стига, извиних ти се — стресът е толкова голям. Трябва да заминем някъде за няколко дни.

— Да, звучи добре.

— Имам предвид, когато всичко свърши.

Тя го изгледа пронизващо.

— Кога точно ще свърши с всичко?

— Не знам.

Прибра огледалцето си в чантата.

— Марк, скъпи, никога няма да свърши, докато Майкъл е жив. И двамата го знаем. Изгорихме мостовете си назад в четвъртък през нощта, когато ти извади тръбата за въздух — тя леко го целуна по бузата. — Ще се видим сутринта.

— Тръгваш ли?

— Да, тръгвам. Винаги си тръгвам в края на деня; има ли нещо лошо в това? Мислех, че трябва да спазваме приличие.

— Предполагам, че да… имам предвид…

Тя го изгледа продължително.

— Стегни се, за Бога. Ясно?

Той кимна вяло. Ашли си тръгна.

Марк остана още час да поработи над имейлите, но после, когато шумът, вдиган от чистачките, започна да го разсейва, реши да приключи за деня и да отнесе останалото вкъщи.

На път към вратата взе пакета, за който се бе разписал по-рано, и го разкъса. Вътре имаше нещо, малък предмет, здраво увит в целофан и вързан с лепенка.

Намръщен, той се зачуди какво ли е това. Нова сим-карта за мобилен телефон? Компютърна част?

Извади ножица от чекмеджето на бюрото си и разряза единия край, стисна го и надникна вътре.

Първоначално реши, че е майтап, фалшив пластмасов пръст от тези, които се продават в магазините за евтини джунджурии. В следващия момент видя кръвта.

— Не — промълви той и внезапно му се зави свят. — Не. НЕ.

Отрязаният пръст падна от опаковката и се приземи безшумно на килима.

Марк отстъпи от него ужасен и видя, че в пакета има пощенски плик.