Убийствено просто

85

В залата за произшествия Ник Никол внезапно изкрещя на Грейс:

— Рой! Седма линия, вдигни, вдигни!

Старши детективът натисна копчето и поднесе слушалката към ухото си.

Обаждаше се детектив сержант от брайтънското полицейско управление на име Марк Тъкуел.

— Рой — започна той, — онзи мерцедес, за който сте пуснали стигнал за издирване, син салон, Лима-Джулиет-Нула-Четири-Папа-Хикс-Лима?

— Да.

— Току-що е участвал в пътнотранспортно произшествие в Нюхейвън. Пътниците, мъж и жена, са отвлекли кола.

Грейс се изпъна на стола, притиснал силно телефона към ухото си и преливащ от адреналин.

— Взели ли са заложници?

— Не.

— Разполагаме ли с описания на двамата?

— Не кой знае какво до момента. Мъжът е добре сложен, бял, на около четирийсет и пет; жената е с къса тъмна коса, края на двайсетте, началото на трийсетте.

Грейс сграбчи химикалка и попита:

— Какви са данните на колата, която са отвлекли?

— Джип Ленд Роувър, зелен, Уиски-Седем-Девет-Шест-Лима-Делта-Янки.

Той бързо надраска информацията и попита:

— Някакъв контакт с тази кола до момента?

— Не още.

— Преди колко време е била похитена?

— Десет минути.

Грейс помисли за момент. Десет минути. Можеш да изминеш адски много път за десет минути. Благодари на детектива и му каза, че ще му се обади след малко, така че да държи линията свободна.

След това набързо представи развоя на събитията пред екипа си. Подаде данните на колата на Ник Никол и каза:

— Ник, пусни данните на колата до всички околни графства — Съри, Кент, Хемпшир — а също и Мет. Веднага!

Помисли за момент. Пътищата на изток от Нюхейвън водеха до Ийстбърн и Хастингс. На север бяха преките пътища към летище Гетуик и Лондон. На запад се падаше Брайтън. Ако останеха в ленд роувъра, най-вероятно щяха да се отправят на север. Обърна се към детектив Мой и каза:

— Бела, кажи да изкарат хеликоптера. Ако приемем, че се отдалечават от района, нека да се разположи така, че да покрива пътищата от петнайсет до двайсет и пет километра на север от Нюхейвън.

— Слушам.

— Когато свършиш с това, обади се да започнат наблюдение на всички камери по железопътните гари в района, в случай че решат да зарежат колата и да се качат на влак.

Той отпи глътка вода.

— Ема-Джейн, обади се на пътна полиция и им кажи незабавно да изкарат коли на А23 и да направят засада на тази кола. След това се свържи с полицията в пристанището на Нюхейвън и на летищата Гетуик и Шорхем.

Той прегледа наум мислен списък със задачи. Гари, пристанища, летища, пътища. От опит знаеше, че когато хората похитяват коли, много често те ги карат съвсем кратко разстояние, след което ги зарязват и отвличат друга кола.

— Глен — обърна се той към приятеля си, — накарай да покрият с наши коли целия район на Нюхейвън — трябва да сме сигурни, че още не са изоставили колата. И нека две от нашите патрулни коли да бъдат тук в режим на готовност.

— Ще го направя веднага.

Грейс се обади в оперативната централа за спешни случаи и ги осведоми, че той поема контрол над произшествието. Чиновникът там го уведоми, че току-що е постъпила информация за нов развой на събитията. Кола, отговаряща на описанието, бе ударила няколко автомобила на светофар, минавайки покрай тях на тротоара, за да се качи на подвижния мост на Нюхейвън секунди преди да го отворят. Това сведение беше само отпреди две минути.