Убийствено просто

36

Трябва да останеш буден. Това е ключът към оцеляването. От хипотермията ти се доспива, а когато заспиш, изпадаш в кома и умираш.

Майкъл трепереше, беше не на себе си. Студено, толкова ужасно студено; чуваше гласове, чуваше Ашли да шепти в ухото му; протегна се да я докосне и пръстите му се удариха в твърдия тик.

В устата му нахлу вода и той я изплю. Лицето му беше притиснато до капака на ковчега. Фенерчето вече не работеше, опитваше се да държи радиостанцията над водата, но ръката го болеше толкова много, че нямаше да издържи още дълго.

Пъхна мобилния си телефон, който беше напълно безполезен, в задния джоб на джинсите си. Беше му неудобно, но така печелеше още около три сантиметра. Каквато и да беше ползата от това. Щеше да умре; не знаеше още колко му остава, но не беше много.

— Ашли — промълви той. — Ашли, скъпа моя.

Още вода изпълни устата му.

Търкаше с фенерчето все по-широкия и дълбок процеп в капака. Мислеше си за сватбата утре. Майка му показа роклята, която си беше купила, както и шапката, обувките и чантата. Търсеше одобрението му, искаше да знае, че ще изглежда добре на неговия специален ден, искаше двамата с Ашли да се гордеят с нея. Спомни си телефонното обаждане от малката си сестричка от Австралия, беше толкова развълнувана от билета, който й бе купил. Карли вече трябва да е пристигнала при майка му и да се приготвя.

Вратът го болеше толкова силно, че не знаеше още колко ще издържи на болката; на всеки няколко минути трябваше да се отпуска, да потъва във водата, задържайки дъха си, и да я остави да покрие лицето му, след което да се оттласка отново. Скоро това вече нямаше да е възможно.

Със сълзи на мъка и ужас той замахна към капака и го удари с юмрук. Натисна копчето предава за пореден път.

— Дейви! Дейви! Хей, Дейви?

Изплю още вода.

Всяка молекула на тялото му трепереше. Отново чу само пращене.

Зъбите му тракаха. Пое глътка кална вода, след това още една.

— Моля ви, о, моля ви, някой да ми помогне, моля ви, моля ви, помогнете.

Опита се да се успокои, да помисли за речта си. Трябваше да благодари на шаферките. Да вдигне тост в тяхна чест. Да си спомни първо да благодари на майка си. Да довърши тоста за шаферките. Да разкаже някакви забавни истории. Имаше една страхотна шега, която Пит му беше дал. За двойка, която заминава на сватбено пътешествие…

Сватбеното пътешествие.

Всичко беше резервирано. Отлитаха утре вечер в девет часа за Малдивите. Първа класа — Ашли не знаеше, това беше тайната му изненада.

О, измъкнете ме оттук, идиоти. Ще пропусна сватбата си, сватбеното пътешествие. Хайде! Още сега!