Убийствено просто

50

Докато караше обратно към централата на управлението за криминални разследвания, Грейс включи в мобилния си телефон устройството за хендсфрий и набра Глен Брансън.

— Как е Солихъл? — попита той.

— Скъсва се да вали. Как е Брайтън?

— Скъсва се да вали.

— А сестрата на Ари си легна, понеже има мигрена.

— Значи ще е страхотно парти.

— Все пак събрах доста червени точки, задето отидох. Как беше сватбата?

— Малко като рождения ден, на който ще бъдеш. Домакинът не се появи.

— Не се изненадвам. Кажи ми колко от роднините на Ашли дойдоха?

— Видях само един — отговори Грейс. — Чичо — той спря на светофар. — Исках да те питам дали си проверил банковата сметка и кредитните карти на Майкъл Харисън?

— Непрекъснато ги наблюдаваме. Нищо от вторник следобед. Същото е с мобилния телефон. Някакво развитие при теб?

— Хеликоптерът отново обиколи, но не са видели нищо. Никол и Мой работят през почивните дни — разпратили са снимката на Майкъл до медиите и събират всички записи от пътните камери в района, който подозираме — имам екип, който започва да работи по тях. Ще трябва да решим дали да повикаме доброволци и да направим щателно претърсване на района. И ставам все по-зле настроен към неговия съдружник Марк Уорън.

— Защо?

— Все още нищо конкретно, но мисля, че знае нещо, което не казва. Трябва да проверим миналото му.

— Екипът по „Холмс“32 вече работи над това.

— Добро момче. Почакай малко… — Грейс се съсредоточи за миг, докато се отдалечаваше от светофара. — Според мен трябва да проучим внимателно компанията им, „Дабъл-М Пропъртис“. Да видим каква е застрахователната им политика.

— По това също се работи вече — а освен това проверявам и компанията им на Кайманите. Какви са впечатленията ти от Ашли?

— Не знам — отговори Грейс. — Нямам мнение. Изнася убедително представление. Мисля, че трябва да проверим и нея. Знаеш ли кое е странното при нея?

— Това, че липсват роднини? Гледал ли си филма „Последното съблазняване“ с Линда Фиорентино? — внезапно телефонният сигнал отслабна и гласът на Брансън достигаше на пресекулки.

— Не го помня.

— В него играе и Бил Пулман.

— Не ми говори нищо.

— Тя участваше и в „Мъже в черно“.

— Добре.

— Струва си да го гледаш — „Последното съблазняване“. Героинята е жена хищница. Мрачен финал. По някакъв начин тя ми напомня за Ашли.

— Ще го погледна.

— Вземи си го от DVD.Play.com, качеството е страхотно.

— Колко двайсет и седем годишни жени познаваш, които нямат роднини? Ти си на двайсет и седем, омъжваш се, най-важният ден в живота ти, а имаш един-единствен роднина, който да се появи на сватбата ти.

— Може да е сираче. Трябва да проверим миналото й.

— Ще отида да поговоря с майката на Майкъл — тя трябва да знае повече за бъдещата си снаха.

— Моята знаеше повече за Ари, отколкото аз, преди да се оженя.

— Именно — потвърди Грейс.

Десет минути по-късно Грейс вървеше по коридора на залата за големи произшествия в централното управление, стиснал черната найлонова торба от моргата. Спря пред окачен на червена дъска бял лист с надпис „Диаграма — възможни мотиви“. Понякога помагаше да освежиш паметта си по тези схеми, въпреки че по-голямата част от тях бе дълбоко запечатана в мозъка му. Прочете я:

Премина към следващата дъска с надпис „Ключови действия“. Отдолу пишеше:

Медии, помисли си той. Това беше добра история за медиите. Щеше да се обади на хората си в пресата и да им пусне историята. Може би така топката най-после щеше да се завърти. Продължи нататък и влезе в малкото чисто помещение на следователите на местопрестъпления. Щеше да се обади на репортера от „Аргъс“ Кевин Спинела като за начало, реши той.

Джо Тиндал го очакваше в първата от двете стаи, известна като мократа стая. Имаше купчина кафяви хартиени пликове на пода, всеки с надпис „Плик за доказателства“, руло кафява хартия върху работна маса, мивка и висок пречиствател за въздух.

— Благодаря — каза Джо Тиндал, когато му подаде плика. Тонът му беше далеч не толкова приятелски, колкото когато се видяха по-рано, но поне беше по-спокоен.

Той отвори черната торба и извади пликовете с пръст, както и тези с дрехите. Повечето дрехи бяха силно изцапани с кръв. Миризмата на гниене започна да се надига от тях.

— Искаш да знаеш дали тези почвени проби, които взехме от ноктите и обувките на жертвите — поде той, — съвпадат с пробата, която ми донесе по-рано?

— От колата на заподозрения, да. Колко бързо можеш да го направиш?

— Човекът, който ни трябва, е Хилари Флауърс — подходящо име, не смяташ ли?

Грейс се усмихна.

— Работил съм с нея и преди. Добра е.

— Тя е гений, когато става въпрос за полени. Давала ми е няколко пъти резултати по полени, взети от ноздрите на жертвите. Но струва скъпо.

Грейс поклати глава смутен. Когато постъпи в полицията, всичко се свеждаше до разкриване на престъпления. Сега, когато всичко беше преотстъпено на частни фирми, повече опираше до бюджети.

— Колко е бърза?

— Обикновено работи около две седмици.

— Нямам две седмици — говорим за човек, който може би е погребан жив. Всеки час е от значение, Джо.

Тиндал погледна часовника си.

— Шест и двайсет в събота вечер. Ще сме късметлии, ако я намерим — той взе телефона и набра номера й — Грейс наблюдаваше лицето му нетърпеливо. След няколко секунди Тиндал поклати глава и прошепна: — Гласова поща.

Остави й съобщение, в което я помоли да му се обади спешно, и затвори.

— Това е всичко, което мога да направя, Рой. Ако има съвпадение, тя ще го открие. Полени, ларви на насекоми, изкопаеми, състав на почвата, каквото се сетиш.

— Никой друг ли не ти идва наум?

Джо Тиндал отново погледна часовника си.

— Събота вечер е, Рой. Ако тръгна сега и карам като луд, може да успея за втората половина на концерта на Ю Ту, а след това да се изчукам. Според мен ще установиш, че всеки друг на тази планета, който може да идентифицира почвата, има планове за довечера.

— Моят човек, който е погребан жив, имаше планове за днес, Рой. Трябваше да се ожени.

— Кофти работа.

— Би могъл да го кажеш.

— Не искам да звуча несериозно. Но тази седмица съм работил сто и десет часа до момента.

— Добре дошъл в клуба.

— Не мога да направя нищо, Рой. Нищо. Познаваш ме достатъчно добре — ако имаше нещо, което да предложа, щях да ти кажа. Ако имаше някой някъде в Англия точно в този момент, който да ни даде анализ на почвата тази вечер, щях да се кача на колата и да отида при него. Но не познавам никой друг. Хилари е нашият човек. Ще ти дам номера й и можеш да продължиш да опитваш. Това е всичко, което мога да кажа.

Грейс си записа номера.