Убийствено просто

64

— Разбираш ли, ето каква е работата, Майк. Не всички хора изваждат късмет в един и същи ден. Така че в случая имаме нещо като необичайна ситуация — това е твоят щастлив ден и моят щастлив ден. Колко късмет е това?

Майкъл, отпаднал, треперещ от треската и почти в безсъзнание, вдигна поглед, но видя само тъмнина. Не познаваше гласа на мъжа; звучеше като смесица от австралийски и южнолондонски акцент, със скоростни, нервни интонации. Дейви с неговия акцент? Не, не мислеше. Мозъкът му работеше трескаво. Не знаеше къде е. В ковчега?

Мъртъв?

Главата му бумтеше, гърлото му пареше от жажда. Опита се да отвори уста, но устните му не се раздалечиха. Вените му бяха сковани от лед.

Мъртъв съм.

— Беше в отвратителен мокър ковчег, подгизваше и хващаше ревматизъм, а сега си в хубава, суха, уютна колибка. Щеше да умреш. Сега може би няма да умреш — но държа да подчертая, че това е много голямо може би.

Гласът заглъхна в мрака. Майкъл потъваше, спускаше се в асансьорна шахта, надолу, надолу, стените прелитаха покрай него. Опита се да извика, но устните му не помръднаха. Нещо силно притискаше устата му. Единственото, което можа да издаде, бе уплашено ръмжене.

След това отново чу гласа, много наблизо, сякаш мъжът беше в асансьора с него.

— Знаеш ли за котката на Шрьодингер, Майк? Продължаваха да слизат. Колко етажа? Имаше ли значение?

— Учил ли си физика в училище?

Кой беше това? Къде беше?

— Дейви — опита се да каже той, но се чу единствено промърморване.

— Ако имаш някаква представа от наука, Майк, би трябвало да знаеш за нея. Котката на Шрьодингер е била в кутия и е била едновременно жива и мъртва. Така си ти сега, приятелю.

Майкъл усещаше как съзнанието му отслабва. Сега асансьорът се люлееше на въжета; мракът сякаш препускаше около него, отново и отново. Затвори очи. В следващия момент усети гореща вълна и видя червено през клепачите си. Отвори очи и веднага ги затвори заради ослепителния блясък на светлината.

— Не мисля, че трябва да заспиваш; трябва да стоиш буден сега, Майк. Не мога да те оставя да ми умреш, доста неприятности ми костваше. Ще ти дам още вода и гликоза след малко, трябва да те захранвам бавно. Обучавали са ме на тези неща, така че си в добри ръце. Подготовка за престой в джунгла. Знам как да оцелявам и да помагам на другите да оцелеят. Късмет извади, че дойдох аз. Трябва да те държа буден. Ще си побъбрим известно време, трябва да се опознаем малко по-добре — да се посприятелим, става ли?

Майкъл отново се опита да проговори. Чу се само мънкане. Опитваше се да си припомни усещането как го вдигат от ковчега и го пренасят върху нещо меко в микробус — но дали това беше на ергенската вечер? Дали това не беше някой от другарите му? Те не бяха ли мъртви? Марк? Искаше само да затвори очи и да заспи.

Студена вода обля лицето му и го стресна. Очите му се отвориха моментално и замигаха в мокрия мрак.

— Просто те държа буден, не се засягай, приятел — сега гласът звучеше по-скоро австралийски, а не от южен Лондон.

Майкъл потрепери; водата го беше посъвзела малко. Опита се да раздвижи ръце, да види дали още е в ковчега, но не можа да ги помръдне. Опита и с краката си, но те също не помръдваха; сякаш бяха вързани. Сетне пробва да вдигне глава и да докосне капака, но едва му стигнаха силите да я надигне няколко сантиметра.

— Сигурно се чудиш кой съм аз и къде си?

Майкъл отново плътно затвори очи, когато внезапната светлина го заслепи, предизвиквайки болка в очите му като от слънчево изгаряне. Издаде ново изръмжаване.

— Всичко е наред, Майк, не си прави труда да отговаряш. Сложил съм ти лепенка — трудно е да кажеш нещо през нея. Аз ще говоря, а ти просто ще слушаш — докато се пооправиш. Разбрахме ли се?

Майкъл беше озадачен; но в същото време силно притеснен. Вече нищо не разбираше — дали сънуваше или халюцинираше.

— Първо, Майк, ще ти дам правилата за ред. Не питаш как се казвам и не питаш къде сме. Схвана ли?

Майкъл отново изръмжа.

— Ще те подсетя по-късно, така или иначе. Гледал ли си един филм по Стивън Кинг, казва се „Мизъри“?

Въпросът стигна до замъгленото съзнание на Майкъл, но той не беше сигурен дали е отправен към него или към някой друг. „Мизъри“. Май си го спомняше. Кати Бейтс. Опита се да попита дали Кати Бейтс участва в него, но мокрите му устни не помръднаха.

— Мххх — успя да каже само.

— Това беше страшен филм. Спомняш ли си, Джеймс Каан беше заловен от своята луда почитателка, Кати Бейтс, която размаза краката му с чук, за да не избяга? Но това не беше като в романа, знаеш ли, Майк? Знаеше ли го?

— Мххх.

— В романа тя всъщност отрязва единия крак и го обгаря с поялник. Трябва да си доста откачен, за да направиш такова нещо, как мислиш, Майк?

Майкъл се напрягаше в мрака, опитваше се да различи чертите на непознатия, да свърже гласа с лице, да разбере дали гласът идва над него, под него, в него.

— Нали, Майк?

— Мххх.

— От пет дни те слушам, Майк. Теб и твоето другарче, Дейви. Реших, че той вече доста те изнервя — аз също щях да се изнервя на твое място — мъжът се засмя. — Мисълта ми е, че това си е доста голяма гадост. Попаднал си в капан и единственият човек в целия свят, който знае, че си жив, е шибан идиот! — той запази мълчание известно време, след което продължи: — Разбира се, аз също бях там с вас, Майк, но не исках да ви прекъсвам. Кодексът на подслушвачите, не се намесвай в чужд разговор. Е, или поне това е моят кодекс. Как си?

Главата му пулсираше, а мракът се въртеше около него дори още по-шеметно.

— Добре си. Още едно денонощие в онзи гроб и можеше направо да си останеш там. Но сега си добре. Ще ти върна силите; ти си късметлия, обучаван съм в австралийските военноморски сили. Свързочник. Знам всичко за оцеляването; не би могъл да си в по-добри ръце, Майк. Бих казал, че това струва доста, нали? Говоря за пари, Майк. Големи пари! Много кинти!

— Мххх.

— Но се опасявам, че ще са ми нужни гаранции, Майк. Схващаш ли какви гаранции? Доказателство, че си ти — чаткаш ли накъде бия?

Майкъл здраво стисна очи пред поредното изригване на светлина. След това ги отвори отново и зърна блясък на стомана.

— Това малко ще боли, но няма от какво да се притесняваш, Майк. Няма да ти направя номера на Кати Бейтс — не съм откачен; няма да те осакатя. Нужна ми е малка гаранция, това е всичко.

В следващия момент Майкъл в несвяст усети пронизваща болка в левия си показалец. Изрева в агонията си, торнадо от въздух се втурна по трахеята му и профуча през лепенката като банши35.