Убийствено просто

67

В 7:20 часа сутринта Грейс пристигна в Съсекс Хаус. Небето беше тъмносиньо с тънки ивици облаци като парцалени ленти. Едно ченге, с което преди години дежуреха по улиците, знаеше всичко за образуването на облаците и можеше да предскаже времето по тях. Доколкото си спомняше, облаците тази сутрин бяха кълбестодъждовни. Сухо време. Това беше добре за днешното претърсване.

В повечето полицейски участъци можеше да получи бекон с яйца за закуска, която му бе нужна за повече енергия, помисли си той, докато вървеше по коридора към купчината автомати. Пусна монета в отвора за топли напитки и зачака пластмасовата чаша, пълна с кафе с мляко. Докато я носеше към кабинета си, той осъзна колко изморен се чувства. През цялата нощ се въртя и мята, включва лампата, води си бележки, изключи я отново, след това пак я включи. Операция „Салса“ непрекъснато и безмилостно му подаваше своите факти и аномалии, капка по капка, по капка, докато сивата светлина започна да се процежда през завесите и се чуха първите колебливи песни на птиците по изгрев слънце.

Гривната. Беемвето, което се връща толкова късно в паркинга, покрито с кал. Марк Уорън, който работи в офиса си в неделя полунощ. Канадският чичо на Ашли Харпър, Брадли Кънингам. Изражението и поведението на Ашли Харпър в моргата днес. Резултатите от почвените проби, които се очакваха днес. Резултатите от пътните камери, вероятно.

Погледна подноса за входяща документация, пълен с поща от миналата седмица, с която още не се бе занимал, след това включи компютъра си и огледа още по-голямата купчина имейли на електронната си поща. В следващия момент вратата се отвори и той чу жизнерадостен глас:

— Добро утро, Рой.

Беше Елинор Ходжсън, неговата офис асистентка, която бе помолил да дойде много рано днес. Държеше лист хартия в ръка.

— Как прекара почивните дни? — попита я той.

— Много хубаво, в събота бях на сватба на племенницата ми, а вчера къщата ми беше пълна с роднини, дошли на гости. А ти?

— Успях да изляза извън града вчера.

— Браво! — одобри тя. — Имаше нужда от почивка и малко свеж въздух — тя го погледна по-отблизо. — Изглеждаш много блед, да знаеш.

— На мен ли го казваш.

Той взе листа, като вече знаеше какво има на него — програмата му за седмицата. Елинор я изготвяше всеки понеделник сутрин, откакто се помнеше.

Седна, миризмата на кафето дразнеше обонянието му, но още беше твърде горещо за пиене, затова прегледа програмата — трябваше да я изчисти от всичко несъществено, сега, когато беше главен разследващ офицер по случая.

В десет часа тази сутрин трябваше да се яви в съда за продължаването на делото срещу Суреш Хюсеин и този ангажимент не можеше да се отмени. В един часа имаше час при зъболекаря си в Луис, който трябваше да отложи. В три часа на следващия ден имаше среща с човек от управлението за криминални разследвания на Южен Уелс за обмяна на информация относно известен престъпник от Суонси, намерен мъртъв с билярдна щека, забита в окото му, на сметище близо до Нюхейвън. Това трябваше да се премести за друг ден. В сряда пък му предстоеше да се яви в колежа за обучение на полицаи в Брамсхил за последни данни относно ДНК на отпечатъци. Централното събитие за четвъртък беше годишно общо събрание на отбора по крикет на съсекската полиция — той по неволя си бе навлякъл допълнителното главоболие да бъде негов почетен секретар. Петък за момента беше свободен, а в събота имаше обучение по терористично нападение в пристанището Шорхем, в което той участваше.

Щеше да е лека седмица, ако не беше процесът на Суреш Хюсеин, а сега и операция „Салса“. Но, от друга страна, както сочеше опитът му, малко седмици завършваха така, както бе очаквал.

Каза на Елинор да отложи всички ангажименти освен посещенията му в съда, след което прехвърли набързо пощата си и й продиктува отговори на най-неотложните писма от купчината. Прегледа и имейлите си и понеже нямаше много време, а и не пишеше бързо, продиктува отговори и на тях. След това се запъти по лабиринта от коридори към залата за тежки произшествия. Вече започваше да се чувства там като у дома.

Брифингът по операция „Салса“ в 8:30 часа беше кратък. През нощта не бяха настъпили нови развития по случая освен чутото от Макс Кандил, което запази за себе си, и посещението му в седалището на „Дабъл-М Пропъртис“. Надяваха се, че при следващата им среща в 6:30 часа ще има някакви новини.

Грейс тръгна с колата си към Луис, спря на бензиностанция да си купи сандвич с яйце и бекон, който все още дъвчеше, когато се изкачи по стъпалата на съда в 9:50 часа. Денят вече започваше да му се струва много дълъг.

Сутрешните съдебни процедури се състояха в разглеждане при закрити врати на документи, предоставени от прокурора, и единственото, което му оставаше, бе да виси в чакалнята, като междувременно продиктува някои неща на Елинор по телефона и говори два пъти с Глен Брансън. По време на обедната почивка нямаше достатъчно време да отиде до работата си и да се върне, затова в крайна сметка реши да спази часа си при зъболекаря за профилактична шестмесечна проверка и за негова радост зъбите му бяха добре въпреки мъмренето, че не четка венците си достатъчно внимателно. Но поне нямаше пломби — ужасяваше се от тях.

Когато пристигна в съда в 2 часа следобед, разбра, че нямат нужда от него през остатъка от деня и се върна в полицията. С времето, което сега поглъщаше операция „Салса“, се натрупваше доста масивна купчина от останалите му книжа и той направи всичко възможно да приключи с най-спешните от тях.

Следобедът му протече без никакви събития, чак докато отиде за срещата в 6 часа в залата за произшествия. Моментално отгатна по лицата на екипа си, че има развитие. Бела Мой беше тази, която му съобщи новината.

— Току-що се обади Фил Уилър, Рой — бащата на убития младеж, който намерихме вчера следобед.

— И какво?

— Казва, че не знае дали е от значение, но явно синът му е казал, че си е говорил с Майкъл Харисън по уоки-токи… от… четвъртък.