Убийствено просто

55

Капакът се стовари с трясък, който прозвуча като изстрел. Марк се изправи на крака, препъна се и се просна на калната земя. Успя да застане на колене, завъртя се в пълен кръг, очите му пронизваха мрака, а той хленчеше, задъхваше се, мозъкът му бе завладян от паника и той трескаво обмисляше в коя посока да побегне. Към колата си? В гората?

О, мили Боже. Господи. Господи.

Все още на четири крака, той се отдръпна от гроба и отново се завъртя в пълен кръг. Дали Майкъл е някъде там, наблюдава го и се кани да нападне?

Да го заслепи с фенерче?

Той се изправи и побягна към колата, отвори бясно вратата, качи се, но всички вътрешни светлини моментално се запалиха и той бе окъпан в проклетата светлина! Затръшна вратата, натисна копчето за централно заключване, завъртя ключа за запалване, бутна скоростния лост, включи светлините и натисна газта, след което обърна колата в широка дъга, а светлината от фаровете обходи дърветата, сенките подскочиха и избледняха; направи един кръг, после още един, накрая трети.

О, Господи.

Какво, по дяволите, беше станало?

Не беше взел шибания „Палм“. Трябваше да се върне и да провери. Трябваше.

Как, по дяволите, е успял…?

Как, по дяволите, е успял да се измъкне? Да завинти капака наново? Да натрупа пръст отгоре?

Освен ако?

Никога не е бил там?

Но ако не е бил там, защо не се появи на сватбата?

Мислите бясно прелитаха из главата му. В пълен хаос. Искаше да се обади на Ашли и, о, да, знаеше какво ще е първото нещо, което ще го попита.

Взе ли „Палм“-а?

Отиде с колата до ръба на гроба и седнал вътре, зачака, озъртайки се. Накрая отвори вратата, скочи на земята и легна по корем и без да си прави труда да навива ръкави, потопи ръце в студената вода. Докосна мекото сатенено дъно. Опипа стените, сетне отново дъното. Намери фенера и го извади. Вече не работеше. Ръцете му докоснаха нещо малко, кръгло, метално; пръстите му се обвиха около него, извадиха го и го поднесоха на светлината от фаровете. Приличаше на капачка на бутилка от уиски.

Обърна се и огледа уплашено заобикалящата го гора. Сетне отново потопи ръце в ковчега и го опипа от единия до другия край. Нищо друго. Съвсем нищо. Проклетото нещо беше празно.

Изправи се, сложи обратно ламарината и разсеяно хвърли малко треви върху нея, след което се завърна в безопасното убежище на колата си. Затръшна вратата и отново натисна копчето за централно заключване, после обърна и пое надолу по пътя, форсираше с пълна газ, минаваше с трясък през коловози и локви, докато не изтрополи върху двете огради и не се озова отново на главния път.

Изключи диференциалния затвор и натисна скоростния лост до нормалната трета скорост, след което обърна към Брайтън, втренчил поглед в огледалото за обратно виждане, уплашен от всеки чифт фарове, който се появяваше зад него, и измъчван от неимоверното желание да се обади на Ашли, но беше твърде объркан, за да знае какво да й каже.

Къде, по дяволите, беше Майкъл?

Къде?

Къде?

Мина покрай венците, като хвърли поглед към оранжевата светлина на таблото, после към пътя и отново в огледалото. Дали си беше въобразил? Халюцинация ли беше? Хайде, момчета, каква е тайната ви? Какво знаете, което аз не знам? Заровили сте празен ковчег ли? Добре, какво тогава направихте с Майкъл?

Докато караше, той започна леко да се успокоява и да мисли по-ясно, убеждавайки себе си, че в крайна сметка това е без значение в момента. Майкъл не беше там. Нямаше труп. Никой нямаше никакви улики срещу него.

Стисна волана между коленете си, свали гумените ръкавици и ги захвърли на пода пред съседната седалка. Разбира се, това беше точно в стила на Майкъл. Носеше запазената му марка. Майкъл шегаджията. Дали той не е скроил цялата тази проклета история?

Да пропусне сватбения си ден?

В главата му започнаха да се въртят какви ли не мисли. Дали Майкъл се бе усетил за него и Ашли? Дали това беше част от отмъщението му? Двамата се познаваха от много време. От тринайсетгодишни. Майкъл беше умен тип, но се справяше с проблемите по собствен начин. Възможно е да се е досетил — въпреки че двамата с Ашли бяха невероятно предпазливи.

Той се върна назад във времето, докато караше. До деня, в който Ашли се появи за първи път в офиса им по обява за личен асистент, която бяха публикували в „Аргъс“. Тя влезе, толкова умна, толкова красива, на светлинни години пред всички останали, които бяха интервюирали. Беше в съвсем друга категория.

Той току-що бе приключил дълга връзка и бидейки свободен, изпита привличане към нея така, както никога преди не го бе привличала жена. Между тях се осъществи връзка от първия миг, въпреки че Майкъл остана сляп за това. В края на втората си седмица, тайно от съдружника му, те започнаха да спят заедно.

Вече бяха минали два месеца от тайната им връзка, когато тя каза на Марк, че Майкъл си пада по нея и я е поканил на вечеря. Как да постъпи?

Марк почувства гняв, но не се издаде пред Ашли. През целия си живот, откакто се познаваше с Майкъл, той бе живял в сянката му. Майкъл беше този, който обираше най-красивите мацки по купоните и който някак си успя да очарова банковия служител да му отпуснат заем, за да купи първата порутена сграда, и го върна с голяма печалба за себе си, докато Марк преживяваше на оскъдна заплата в малка счетоводна фирма.

Когато решиха да започнат съвместен бизнес, Майкъл беше този, който имаше пари в брой да го финансира — и по тази причина взе две трети от дяловете. Сега имаха бизнес, струващ няколко милиона лири. А Майкъл държеше лъвския пай.

Онзи ден, когато Ашли влезе в офиса им, беше първият случай, в който жена поглежда първо него.

А след това лайното се бе осмелило да я покани на среща.

Случилото се след това беше идея на Ашли. Единственото, което трябваше да направи, бе да се омъжи за Майкъл и след това да уреди развод. Просто да му направи капан с проститутка и някой да снима тайно. Щеше да се съгласи на половината от дяловете му и с трийсет и трите процента на Марк щяха да станат мажоритарни собственици. Контрол на компанията. Довиждане, Майкъл.

Убийствено просто, наистина.

Но убийството никога не е било в плана им.