Убийствено просто

59

Гол, само по хавлия около кръста, Марк излезе от душа в съблекалнята на спортния клуб. Доста се беше поизпотил, но се получи слаб тенис мач. Игра лошо срещу редовния си противник за неделя сутрин — инвестиционен банкер с маслинова кожа, наполовина датчанин, наполовина американец, жилав и решителен човек на име Тобиас Кормайнд. Обикновено не успяваше да бие Тобиас, но поне печелеше един сет. Днес, разсеян и неспособен да се съсредоточи, той успя да вземе само два гейма за целия мач.

Марк харесваше Тобиас, защото той никога не е бил част от сплотената клика от стари приятели на Майкъл. И Тобиас, който имаше находчиво мислене и добри връзки с банковия свят в Лондон, беше дал на Марк хитри идеи как да развият „Дабъл-М Пропъртис“ извън пределите на Брайтън и да я превърнат в международна предприемаческа империя. Но Майкъл не искаше и да знае. Не виждаше причина да поема рискове; искаше просто да продължи по бавния път, по който бяха поели — да работят по един обект, след това да го продават и да минават на следващ.

Тобиас го потупа приятелски по гърба.

— Предполагам, че умът ти не беше в играта тази сутрин, а?

— Явно не, съжалявам.

— Хей, ясно е, че ти се случиха ужасни неща тази седмица. Загуби четирима от най-близките си приятели, а съдружникът ти е изчезнал — Тобиас стоеше гол и енергично подсушаваше косата си. — Какво правят от полицията? Трябва да им дишаш в тила, да ги пришпорваш — като всеки друг. Те сигурно се преработват и е най-добре да им даваш зор, за да свършат работа.

Марк се усмихна.

— Ашли е доста твърдо момиче — направо ги побърква.

— Как е тя?

— Държи се доколкото може. Беше й тежко вчера — някои хора, с които не успя да се свърже, се появиха за сватбата.

Тобиас не познаваше нито Майкъл, нито Ашли, така че нямаше кой знае какво да каже.

— Звучи доста зле, че не се е появил на сватбата. Марк кимна и пъхна ключа във вратата на шкафчето си. Когато я отвори, мобилният му телефон, сложен вътре, изпиука два пъти. На дисплея бяха отбелязани четири съобщения.

Извини се на Тобиас и отстъпи на няколко крачки от него, за да ги прослуша. Първото беше от майка му, която го питаше дали има някакви вести и му напомняше да не закъснява за неделния обяд днес, тъй като тя ще ходи на концерт следобед. Следващото беше от Ашли, която звучеше притеснена.

„Марк? Марк? О, сигурно си на корта. Обади ми се веднага щом чуеш това.“

Следваше още едно съобщение от нея.

„Аз съм, опитвам се да те намеря отново.“

Четвъртото също беше от нея.

„Марк, моля те, обади се, наистина е спешно.“

Той се отдалечи още повече от Тобиас и усети, че кръвта се изцежда от главата му. Дали Майкъл се бе появил?

Цяла нощ беше мислил, опитваше се да разбере как Майкъл се е измъкнал от ковчега и какво ще му каже, ако се изправи очи в очи с него. Дали Майкъл щеше да повярва, че не е Знаел за плана? Достатъчно беше само да погледне един имейл на „Палм“-а си. Марк и останалите му бяха изпратили няколко, за да подразнят любопитството му за ергенската вечер.

Обади се на Ашли, опасявайки се от най-лошото. Гласът й звучеше измъчено и същевременно странно официално — предположи, че го прави като предпазна мярка, в случай че телефоните се подслушват.

— Аз… аз не знам какво точно става — започна тя. — Преди около половин час ми позвъни млада жена, детектив на име Ема-Джейн еди-коя си… ъ… — тя замлъкна за момент. Марк чу шумоленето на хартия, после отново гласа й. — Детектив Баутууд. Попита ме дали Майкъл има обица на ухото. Казах й, че носеше, когато започнах да излизам с него, но го накарах да я махне, защото сметнах, че се отразява зле на имиджа му.

— Права беше — отвърна Марк.

— Мислиш ли, че може да я е сложил за ергенската вечер?

— Възможно е; знаеш, че обича да се облича малко щуро, когато излиза вечер. Защо?

— Току-що ми се обади старши детективът. Намерили са тяло, което отговаря на описанието на Майкъл — в гората близо до Кроубъро — тя се разплака. Представлението беше блестящо, ако някой подслушваше разговора им.

— О, Господи — пророни Марк. — Сигурни ли са, че е той?

Между дълбоките ридания тя успя да каже:

— Не знам. Помолили са майката на Майкъл да отиде в моргата и да идентифицира тялото. Току-що ми се обади да ме попита дали ще отида с нея. Искат да се явим колкото се може по-скоро.

— Искаш ли да дойда? Мога да ви закарам и двете?

— Ще имаш ли нещо против? Аз… не мисля, че мога да карам, а и Джил не може, тя е съкрушена. О, Господи, Марк, това е толкова ужасно — каза тя и се разплака отново.

— Ашли, ще съм при теб при първа възможност. Ще взема първо Джил, понеже ми е най-близо, после теб. Ще се видим след половин час.

Тя плачеше толкова силно, че дори не беше сигурен дали го е чула.