Убийствено просто

7

Спазмите ставаха все по-чести. Като притискаше бедрата си едно о друго, задържаше дъха си и стискаше очи, Майкъл все още успяваше да се сдържи да не се изпикае в панталоните си. Не можеше да си го позволи, не можеше да понесе мисълта за смеха им, когато копелетата се върнат и открият, че се е напикал.

Но клаустрофобията вече наистина го ужасяваше. Струваше му се, че белият сатен се свива около него и се притиска все по-близо до лицето му.

На светлината от фенерчето Майкъл видя, че ръчният му часовник показва 2:47 часа.

Мамка му.

Каква, по дяволите, беше тая игра? Два и четирийсет и седем. Къде са, да му се не види? Съвсем са се забравили в някой нощен клуб!

Той се втренчи в белия сатен, главата му бумтеше, устата му пареше от жажда, а краката му се удряха един в друг, докато се опитваше да потисне болката, пронизваща пикочния му мехур. Нямаше представа още колко време ще издържи.

В пристъп на отчаяние той зачука с кокалчетата на ръцете си по капака и изрева:

— Хей! Копелета такива!

Отново погледна мобилния си телефон. Нямаше сигнал. Въпреки това той намери номера на Люк и натисна копчето за набиране. От машината се чу пронизително изпиукване и на дисплея се изписа няма сигнал.

След това напипа предавателя, включи го и извика поред имената на приятелите си. Сетне и името на другия глас, който смътно си спомняше.

— Дейви? Там ли си, Дейви?

Отговори му само пращене.

Отчаяно се нуждаеше от вода, устата му беше пресъхнала и грапава. Бяха ли му оставили вода? Вдигна си врата само няколко сантиметра — колкото бе възможно, без да си удари главата в капака, — видя отблясъка от бутилката и се протегна. Уиски „Феймъс Грауз“.

Разочарован, той разкъса печата, отви капачката и отпи една глътка. За миг усещането за нещо течно подейства като балсам за устата му; но веднага се превърна в огън, изгарящ устата му, а по-късно и гърлото. Почти на секундата обаче се почувства малко по-добре. Отпи още една глътка. Почувства се още по-добре и вдигна бутилката за трета глътка, преди отново да й сложи капачката.

Затвори очи. Главоболието му беше малко по-слабо. Нуждата да се изпикае отминаваше.

— Копелета… — промърмори той.