Убийствено просто

48

Следван от Джо Тиндал, който надяваше ръкавиците си, Грейс вървеше след Клео по твърдия пъстър под и наблюдаваше русата й коса, разпиляна по яката на зелената й престилка. Минаха покрай стъкления прозорец на изолираната стая за инфекциозни случаи и влязоха в главната зала за аутопсии.

В нея имаше две стоманени маси — едната неподвижна, другата на колела — син хидравличен подемник и редица камери с врати от пода до тавана. Стените бяха облепени със сиви плочки и цялата стая беше опасана с канал. Покрай едната стена имаше мивки и навит жълт маркуч. При другата — широк работен тезгях, метална дъска за рязане и шкаф със стъкло, пълен с инструменти и опаковки с батерии „Дюрасел“. До шкафа беше окачена таблица с имената на всички мъртъвци и колони за тежестта на мозъка, белия дроб, сърцето, черния дроб, бъбреците и далака. Едно мъжко име, Адриан Пени, и неговата мрачна статистика бяха изписани със син тънкописец.

Когато видя накъде е насочен погледът на Грейс, Клео жизнерадостно обясни:

— Мотоциклетист, когото аутопсирахме вчера. Изпреварил камион и не забелязал стоманена греда, подаваща се отстрани — отсякла е главата на горкия човек.

— Как, по дяволите, оставаш с всичкия си? — зачуди се той.

Тя отговори с усмивка:

— Кой казва, че съм с всичкия си?

— Не знам как си вършиш работата.

— Не мъртвите вредят на хората, Рой, а живите.

— Добре казано — съгласи се той. Чудеше се какво ли мисли тя за духовете. Но сега не беше моментът да задава такива въпроси.

В стаята беше студено. Чуваше се жуженето на охладителната система и рязко прещракване над главите им, идващо от флуоресцентна лампа, която не можеше да се запали.

— Някакви предпочитания кого искаш да видиш първо?

— Не, искам да ги видя всичките.

Клео се насочи към вратата с номер 4 и я отвори. Усетиха полъх на леден въздух, но не студът накара Грейс да потрепери. Беше гледката на човешки очертания под белите найлонови чаршафи на всяко от четирите нива плъзгащи се метални табли.

Клео придърпа подемника, запали го, издърпа най-горната табла върху него и затвори вратата на камерата. Дръпна чаршафа и под него се показа закръглен бял мъж с рядка коса. Тялото и восъчнобялото му лице бяха покрити с рани и порязвания, очите му бяха широко отворени и излъчваха ужас дори в стъклената си застиналост, а пенисът му беше свит и отпуснат в гъста туфа срамни косми като някакъв гризач, заспал зимен сън. Грейс погледна табелката, окачена на палеца на крака. Пишеше „Робърт Хулихан“.

Очите на полицая се насочиха право към ръцете на мъжа. Бяха големи, груби ръце с много мръсни нокти.

— Всичките им дрехи ли са тук?

— Да.

— Добре — Грейс накара Тиндал да вземе проба от под ноктите му.

Служителят на отдела за изследване на местопрестъпления избра остър уред от поставката за инструменти, поиска от Клео плик за проби и внимателно остърга пръстта от всеки нокът в пликчето, надписа го и го запечата.

Ръцете на следващия труп, Люк Гиъринг, бяха силно разкъсани от катастрофата, но като се изключи кръвта под тях, ноктите, изгризани до кожа, бяха сравнително чисти. Нямаше кал и по ръцете на Джош Уокър. Но тези на Питър Уоринг бяха мръсни. Тиндал взе проба и от неговите нокти и я запечата.

След това двамата с Грейс внимателно огледаха дрехите им. Имаше кал по обувките на всички и доста мръсотия по дрехите на Робърт Хулихан и Питър Уоринг. Тиндал прибра всички тези проби в отделни пликове.

— Сега ще се върнеш ли в лабораторията? — попита го Грейс.

— Мислех да се прибера вкъщи — би било много хубаво да си видя дома, преди да свърши уикендът, и все пак да разбера нещо от живота — или някакво подобие на живот.

— Не искам да ти причинявам това, Джо, но наистина трябва да започнеш да работиш по това още сега.

— Страхотно! Искаш да се откажа от билетите си за концерта на Ю Ту довечера, за които платих по петдесетачка на парче, да си отложа срещата и да си извадя спалния чувал от шкафа в работата?

— Ю Ту — наистина е млада, нали?

— Да, и знаеш ли какво, Рой, и е доста избухлива. Тя е висока топка.

— Може би залогът е човешки живот.

Без да скрива надигащия се гняв, Тиндал отвърна:

— Искам парите за билетите си от твоя бюджет.

— Случаят не е мой, Джо.

— Нима, а чий е тогава?

— На Глен Брансън.

— А къде, по дяволите, е той?

— На рожден ден в Солихъл.

— Става все по-прекрасно.

В съблекалнята Тиндал свали и изхвърли предпазното си облекло, след което заяви:

— Пожелавам ти приятна вечер, Рой, следващия път иди да развалиш нечий друг уикенд.

— Ще дойда да ти правя компания.

— Не си прави труда.

Тиндал затръшна вратата след себе си. Малко след това Грейс чу гневния рев на автомобилен двигател. В същия момент забеляза, че в яда си специалистът по съдебна медицина беше забравил черната торба с пликовете за веществени доказателства, в които бяха пробите. Помисли си дали да го настигне, но реши да му ги занесе лично и да се опита да го успокои. Разбираше гнева му, той също щеше да е ядосан при подобни обстоятелства.

Влезе в приемната, взе си още една бисквита и изпи остатъка от чая си, който вече бе изстинал. Сетне взе плика с пробите и Клео го изпрати до вратата. Тъкмо когато се канеше да излезе на дъжда, той се обърна към нея:

— Кога свършваш работа днес?

— След час и нещо, ако имам късмет — тоест ако никой не умре този следобед.

Грейс се загледа в нея, мислеше си, че тя наистина изглежда невероятно красива, и внезапно се почувства като кълбо от нерви, когато хвърли бърз поглед към ръцете й и видя, че няма пръстени. Разбира се, възможно бе да ги маха, докато работи.

— Аз… — понечи той. — Аз… просто се чудех… дали… ами… имам предвид… имаш ли някакви планове за тази вечер?

Очите й грейнаха.

— Всъщност имам среща и ще ходя на кино — отговори тя. След това добави: — Със стара приятелка, която преживява тежък развод.

Цялата му обичайна увереност го бе напуснала, когато й каза:

— Не знаех… дали си омъжена… или имаш приятел… аз…

— Нито едното — отговори тя и му хвърли продължителен очаквателен поглед.

— Би ли… някой път… може би… да пийнем по нещо някоя вечер?

Без да откъсва поглед от него, устните на Клео бавно се разшириха в усмивка и тя отвърна:

— Ще ми бъде много приятно.

Грейс буквално се носеше във въздуха, когато тръгна към колата си, забравил за ръмящия дъжд. Точно когато натискаше дистанционното да отключи вратата, Клео се провикна:

— Рой! Май забрави нещо!

Той се обърна и видя в ръцете й големия черен плик с пробите.