Убийствено просто

44

Час по-късно, облечен в син костюм, бяла риза и светла вратовръзка, Грейс навлезе в разпрострелия се хълмист индустриален район на Холингбери в покрайнините на Брайтън, мина покрай магазин АСДА, грозна ниска сграда от петдесетте години, и намали скоростта, когато стигна до дългата ниска сграда в арт деко, приютяваща централния отдел на съсекското управление за криминални разследвания.

Първоначално построена за фабрика, преди няколко години тя бе купена от полицията и преобразувана за нуждите й. Ако не беше набиващият се на очи полицейски герб на фасадата, случаен минувач би я взел за претенциозен хотел.

Грейс паркира между полицейски джип и микробус и се запъти към задния вход, където прилепи служебната си карта към електронния панел, за да отвори вратата. Показа картата си на охраната на рецепцията и се отправи нагоре по стълбите, застлани с плюшена пътека, покрай старовремските полицейски палки, закачени на сини табла, и още две големи сини табла по средата на стълбището, на които бяха сложени снимки на някои от ключовите полицаи, работещи в тази част на сградата.

Познаваше всички лица. Ян Стийл и Верити Смарт от отдела за специални разследвания, Дейвид Дейвисън от отдела за политика на престъпността, Уил Греъм и Кристофър Дерикот от отдела за научна поддръжка, Джеймс Симпсън от отдела за операции и разузнаване, Терина Клифтън-Мур от отдела за семейни връзки и още двайсетина други.

После мина през просторна зала, препълнена с бюра, повечето от които бяха празни днес, и опасана от двете страни от кабинети, на чиито врати висяха табелки с имената на обитателите им и емблемата на съсекската полиция.

Мина покрай големия кабинет на главен детектив Гари Уестън, който беше началник на съсекското управление за криминални разследвания. Стигна до друга врата и постави картата си пред охранителния панел, за да бъде допуснат в дълъг, боядисан в бежово коридор, по стените на който бяха окачени процедурите за разкриване на тежки престъпления. Една беше с надпис „Диаграма — възможни мотиви“, на друга пишеше „Модел за разследване на убийство“, а на трета — „Оценка на местопрестъпление“.

Мястото създаваше усещане за модерно и напредничаво, което му допадаше. Беше прекарал по-голямата част от кариерата си в стари, неудобни сгради, които бяха като развъдници за зайци; обнадеждаваше се от усещането, че обичната му полиция, на която бе посветил живота си, наистина навлиза двайсет и първи век. Въпреки че сградата имаше един недостатък, от който всички се оплакваха — нямаше бюфет.

Продължи по коридора покрай врати, обозначени със съкращения. Първата беше зала за големи произшествия, приютяваща общото оперативно помещение за сериозни престъпления. Следваха стая за разкриване на престъпления, стая за наблюдение на пътни камери, стая за разузнавателната служба, кабинет на екипа по външни проучвания, след който го връхлетя смрадта, първоначално по-леко, но ставаше по-силна с всяка измината крачка.

Плътната, наситена миризма на гниене на човешка плът, предизвикваща гадене, която му бе станала твърде позната през годините. Прекалено позната. Нямаше друга такава миризма; обгръщаше те като невидима мъгла, процеждаше се в порите на кожата ти, навлизаше дълбоко в ноздрите, дробовете и стомаха ти, в косата и във влакната на дрехите ти така, че я отнасяш със себе си и продължаваш да я усещаш с часове.

Когато отвори вратата на малкия, чист кабинет за изследване на местопрестъпления, той съзря причината: във фотографското студио на следователите се работеше с пълна пара. Хавайска риза, разкъсана и обилно изцапана с кръв, лежеше под светлината на ярки прожектори върху маса, на която бе разстлана кафява хартия за фон. Близо до нея в пластмасови пликове лежаха панталони и чифт жълтеникаво кафяви обувки.

Когато надникна навътре в стаята, Грейс видя мъж, облечен в бял гащеризон, забил лице във фотоапарат „Хаселбад“, и за момент не го позна. В следващия миг осъзна, че външността на Тиндал е претърпяла промяна, откакто го видя за последен път преди няколко месеца. Сега главата му бе обръсната напълно, тясна ивица се спускаше от средата на долната му устна до средата на брадичката му, а очите му бяха скрити зад модерни правоъгълни очила със сини стъкла. Приличаше повече на някакъв модерен тип от телевизията, отколкото на сериозен учен.

— Нова жена в живота ти? — попита го Грейс вместо поздрав.

Тиндал го погледна изненадано.

— Рой, радвам се да те видя! Да, всъщност си прав — кой ти каза?

Грейс се ухили и се вгледа в него по-отблизо, като почти очакваше да зърне и обица на ухото.

— Млада е, нали?

— Всъщност… да… откъде знаеш?

Детективът се ухили отново и се загледа в обръснатото му теме и модерните очила.

— Поддържа те млад, нали?

Тогава патологът най-сетне разбра и се ухили глуповато.

— Направо ще ме убие, Рой. По три пъти всяка нощ.

— Опитваш по три пъти на нощ или успяваш по три пъти?

— О, разкарай се! — той огледа Грейс от горе до долу. — Изглеждаш доста издокаран като за събота. Да не би ти самият да имаш някоя палава среща?

— Сватба всъщност.

— Поздравления — коя е щастливката?

— Не е чак такава щастливка — отвърна Рой и сложи малкото найлоново пликче с пръстта от беемвето на Марк Уорън върху масата до ризата. — Искам да побързаш.

— Винаги искаш да побързам. Всеки иска.

— Не е вярно, Джо. Дадох ти материала за Томи Лайтъл и ти казах, че имаш време до края на света. Това е различно. Има изчезнал човек — от това колко бързо ще анализираш тази проба може да зависи животът му.

Джо Тиндал взе плика и го погледна. Поклати го внимателно, без да откъсва поглед от него.

— Доста е песъчлива — отбеляза той.

— Какво ти говори това?

— Спомена Ашдаун Форест по телефона?

— Ъхъ.

— Това може да е видът почва, разпространен там.

— Може?

— Обединеното кралство е потънало в песъчлива почва, Рой. В Ашдаун Форест има песъчлива, но същото важи и за безброй други места.

— Трябва ми район, който е дълъг около два метра и широк около деветдесет сантиметра.

— Прилича ми на гроб.

— Гроб е.

Джо Тиндал кимна и отново се вгледа отблизо в почвата.

— Искаш да определя местоположението на гроб насред Ашдаун Форест по това малко пликче почва?

— Взе да схващаш.

Полицаят от отдела за разследване на местопрестъпления свали очилата си, сякаш за да засили зрението си, след което ги сложи отново.

— Ето каква е сделката, Рой. Намери гроба и аз ще ти направя анализ дали тази почва съвпада или не.

— Всъщност ми трябва точно обратното.

Тиндал вдигна пликчето.

— Разбирам. Кой си мислиш, че съм аз? Дейвид Блейн28? Дарън Браун29? Размахвам това във въздуха и магически се появява гроб насред десет хиляди хектара гора?

— Имаш ли проблем с това?

— Всъщност да, имам проблем с това.