Частен сектор

20

Той опиташе снимката на Ан Елизабет Каръл и в същото време усърдно следеше телевизионните репортажи за чудовищното убийство на Каролайн Фиорио.

За негова радост новината привличаше всеобщо внимание: непрекъснато дърдорене по новинарските канали; трескава поредица от ония досадни специални съобщения по всички останали. Цялата общественост беше потресена. Всички радио и телевизионни канали отбелязваха, че по ужасна ирония на съдбата само минути преди трагичната си гибел Фиорио е заела дръзка позиция срещу смъртното наказание. Две телевизии обещаваха още довечера да излъчат спешно подготвени документални филми за живота и многобройните впечатляващи постижения на загиналата. Онзи от девет вечерта изглеждаше по-интригуващ и той си отбеляза мислено да не го пропуска. Превключваше с дистанционното от канал на канал. Накрая палецът му се измори дотолкова, че спря на Си Ен Ен да следи последните новини на всеки петнайсет минути.

Директорът на ФБР изглеждаше зачервен и подпийнал, докато препускаше из местопрестъплението, пъчеше се пред камерите и полагаше големи усилия да създаде впечатлението, че той и неговите агенти ще отстранят тази заплаха още в зародиш.

Изображението на онази дълга черна лимузина се показваше от всички възможни ъгли и посоки. След като зрителят знаеше какво има вътре, колата изглеждаше мрачна и зловеща като катафалка. Беше готов да се обзаложи, че в бизнеса на местните компании за лимузини предстои жесток спад. Новинарските хеликоптери кръжаха отгоре като механични лешояди и улавяха вя кадър местните полицаи, които се щураха насам-натам, драскаха нещо в бележниците си, търсеха следи от стъпки, надничаха в лимузината и се мъчеха да не изглеждат толкова безнадеждно объркани, колкото несъмнено бяха.

Работите още повече се объркаха, когато ФБР прати онзи сладкодумен дявол да прави изявления. Голям майтап беше да го гледаш как се гърчи и усуква. Изглеждаше като ритнат в ребрата, когато репортери от Ен Би Си и Си Би Ес го обсадиха с въпроси за подробности, които просто не им се полагаше да знаят. Накрая говорителят на ФБР видя, че каузата е загубена, и избяга от техните неумолими камери и пронизителни гласове.

Журналистите беснееха. Фиорио беше една от тях и снощи бе умряла по най-жесток начин. Очистят ли журналист, настава същински апокалипсис. Ама че лицемери. Мнозина звъняха на агентите си и умоляваха за шанс да заемат нейното място, мечтаейки за шестте милиона долара. Дявол да го вземе, ужасно е онова, дето се случи с горката Каролайн Фиорио, но какво пък толкова, светът продължава да се върти.

Лицето, което търсеше, изникна на екрана и той рязко засили звука. Специалният пратеник на Си Ен Ен Джери Роузън гледаше право в камерата, мрачно мръщеше вежди и говореше:

— … и полицията едва сега призна връзката между трите убийства. Осведомени източници ни съобщиха, че Каролайн Фиорио е била брутално измъчвана и изнасилена, преди убиецът да й строши врата. По всичко личи, че първата жертва, Лайза Мороу, е избегнала инквизициите, може би защото убиецът се е боял да не бъде забелязан. Но втората жертва, мис Джулия Кътбърт, също е била измъчвана и изнасилена.

Роузън кимна, докато водещият от студиото започваше да му задава въпроси.

— Да, Харви — отговори той, — убиецът е записвал номера върху китките им. Едно, две, три и до всеки номер има наклонена черта с цифрата десет.

— Това звучи зловещо, Джери — каза водещият. — Има ли някакви хипотези относно значението на тези номера?

— Е, има теории, че престъпникът възнамерява да убие десет млади жени и сега… сега ги отмята в движение. Това обаче може и да не е вярно. Говорителят на ФБР предупреди да не прибързваме с изводите. Той твърди, че номерата може да са някакъв код, талисман, или например пасажи от Библията.

— Наистина ли?… — попита водещият.

— Има и нещо странно, Харви. Високопоставен източник от следствения екип на ФБР ни уведоми, че преди три години в Лос Анджелис е извършена серия от зловещи убийства. Те удивително напомнят това, което виждаме тук. Онзи убиец също номерирал жертвите си — едно от пет, две от пет и тъй нататък.

— И заловен ли е? — попита водещият, умишлено насочвайки репортера към отговор.

— Не, Харви. — Лицето на Роузън стана печално. — Убил пет млади жени и се изплъзнал от всички опити на ФБР да го залови. Досега се надявали да е умрял или просто да е решил, че му стига толкова. Сега обаче изглежда вероятно просто да си е дал временен отдих. — Роузън помълча и погледна мелодраматично към камерата. — Изглежда, че е дошъл да гостува във Вашингтон.

Си Ен Ен премина към следващата новина и той изключи звука. От този момент нататък всяка грешка щеше да бъде пагубна. Не биваше да подценява ФБР. Не случайно Бюрото носеше славата на номер едно сред правозащитните органи.

Той обмисли набързо досегашния си напредък и остана доволен. Убийствата се стоварваха светкавично и жестоко. Преди ченгетата да приключат със събирането и анализа на уликите от едното, вече ги заливаше нова вълна улики от следващото. Те бяха хора. Всяко ново убийство откъсваше вниманието им от предишните. Бяха ги обучавали да търсят прилики и особености, да подреждат всичко в спретната схема, да се мъчат да разберат извратения ум, който я създава, и в хода на този процес все повече се отдалечаваха от истинските връзки.

Той пак обърна поглед към снимката на Ан Каръл и отново се изненада от безумното несъответствие на носа й с другите черти на физиономията. Беше огромен и безформен, явно в резултат на някакво нараняване, и биеше на очи сред дългото тясно лице. Озадачаваше го защо не е направила нещо по въпроса. Собствената му неотдавнашна операция на носа бе струвала само три бона, и то при човек, смятан за един от най-добрите в бранша. За една хилядарка по-малко можеха да й изрежат част от костта, да свият ноздрите и мъжете щяха да се обръщат след нея по улиците. Прекрасна руса коса. Изумителни сини очи. Устните бяха малко тънки и строги за неговия вкус, но все пак след една операция на носа би я сметнал за хубава.

Тя представляваше сериозно, но според него преодолимо предизвикателство. Гарантирана шестица — единствените съмнения идваха от оскъдния й опит в полицейската работа и от лесбийските й наклонности. Без тия подробности спокойно би могъл да й отнеме една точка. Внезапно му хрумна, че лесбийството най-вероятно обяснява тъпоумния й отказ да коригира онзи проклет нос. Мразеше да обобщава, но всички тия обратни кобили сякаш се чувстваха длъжни да захвърлят товара на нормалната женственост.

Досега не бе имал работа с лесбийка. Това можеше да създаде затруднения. Твърдо вярваше, че разбирането на жертвите е неговата запазена марка и ключ към успеха.

Дебелият наръчник, който бе изчел набързо предната нощ, обясняваше, че жени с нейните наклонности обикновено спадат към две категории — властни мъжкарани или плахи кошути. Той инстинктивно не се доверяваше на каквито и да било стереотипи, макар че наръчникът беше написан от експерт в тази област и заслужаваше внимание.

Ан Каръл бе играла успешно американски футбол както в гимназията, така и в колежа — и то като нападател. Караше вишневочервен джип „Ранглър“ с гюрук, сребристи калници по поръчка и предизвикателно големи гуми. Увличаше се от алпинизъм, миналата година бе летяла до Тибет на курс по хималайски високопланински техники. В извънработно време обикновено носеше панталони, фланелени ризи и тежки ботуши от „Сиърс“. Редовно посещаваше местния фитнес клуб, където помпаше мускули не на шега. Застанал дискретно в ъгъла, той я бе наблюдавал как си подготвя тежест от седемдесет килограма и искрено се изуми, когато успя да я вдигне, макар на вид да изглеждаше костелива и крехка като птичка.

Тя не пародираше с начина си на живот, но и не правеше опити да го прикрие. Преди два месеца бе скъсала с приятелката си и оттогава наемаше сама малка квартира в Кристъл Сити, Вирджиния. Не пиеше, а наркотиците бе зарязала още откакто завърши право и постъпи на държавна служба.

Преди това бе получила бакалавърска степен по бизнес администрация, имаше вродени аналитични способности и минаваше за истинско чудо в шестетажното централно управление на Комисията по ценните книжа и борсите, където работеше по четиринайсет часа дневно. Беше регистрирана привърженичка на Демократическата партия, даваше пари за либерални каузи, а корпоративните измами бяха нейна страст и специалност. За жалост бе също така нетърпелива, сприхава и саркастична — от онези, които често се спречкват с хората. КЦКБ не й позволяваше да припари до съдебни спорове. След един час в нейна компания всеки съдебен заседател би отсъдил в полза на ответника, затова началството мъдро я бе отпратило в глуха линия да преглежда прехвърляния на акции и годишни отчети, подбирайки и разработвайки цели за по-високопоставените служители.

Той захвърли снимката и се загледа през прозореца към двора на „Директорски апартаменти“. Наетото жилище представляваше апартамент от хол, кухничка и голяма спалня. Кухнята беше необходимост — там можеше да се укрие в пълно усамотение, когато не изпълняваше мисия. Колкото по-малко следи оставяше, толкова по-добре. Плащаше за покупките в брой и сам ги пренасяше в стаята. И трите използвани коли бяха наети от фирми извън града. Последният му самолетен билет беше от Вашингтон до Филаделфия, където нае третата кола и се върна обратно. Всъщност в момента негов човек използваше истинската му кредитна карта и шофьорската му книжка, за да остави отчетливи следи из северната част на Ню Джърси и Ню Йорк. Нямаше да има никакви електронни доказателства, че някога е бил във Вашингтон или околностите.

По стените на спалнята висяха снимки, отчети и записки от наблюдения, описващи най-подробно навиците на жертвите му. Но не задълго — скоро стените щяха пак да останат голи и всяка улика да се превърне в пепел. Щеше да мине през всяка стая с препарати за почистване и да изтърка всичко, до последния отпечатък, до най-дребната прашинка. Беше наел апартамента за цял месец и възнамеряваше да напусне една седмица предварително.

Той мина в банята, свали дрехите и се огледа в огледалото. Главата му беше напълно гола, избръсната до корен, но въпреки това той намести едрата си фигура във ваната и започна да маже с крем за бръснене всеки сантиметър от тялото и главата си. От последното му бръснене бе минал само ден, ала не биваше да оставя нищо на случайността. Не бръснеше само веждите и ресниците си, тъй като липсата им би привлякла внимание, а не можеше да си го позволи. Ченгетата можеха да претърсват местопрестъпленията с прахосмукачка, но нямаше да открият и следа от неговата ДНК или отпечатъците му.

Полицейските лаборатории щяха да установят, че нито една проба от спермата не съвпада с онези, взети в Лос Анджелис преди няколко години, но пък и сегашните проби не съвпадаха помежду си.

Щяха да прибавят към сметката убийствата в Лос Анджелис, да предположат, че Каролайн Фиорио е жертва номер осем, а не номер три, и да си скубят косите в напразни опити да разберат логиката му.

Във ФБР щяха да си припомнят, че убиецът от Лос Анджелис също имаше досадния навик да звъни на журналисти и да им предлага неразгласени сведения, което вбесяваше следователите. Сякаш всичко е една голяма игра и той притежава дъската. Именно затова бе позвънил на Ен Би Си и Си Би Ес, за да им съобщи къде се намира лимузината, като добави няколко много сочни подробности, за да подразни говорителя на ФБР. Жалко, че нямаше как да е там, за да види потресените физиономии на ченгетата, когато са пристигнали на мястото на убийството, където вече ги чакаха снимачните екипи.

Към полунощ цяла армия федерални агенти щяха да хванат последния полет за Лос Анджелис, бързайки да изровят подробностите за онзи случай.

Той плъзна самобръсначката по гърдите си и се изкиска. Смешното беше, че много преди да изтекат двата часа, Каролайн Фиорио напълно промени мнението си за смъртната присъда. Към края навярно бе станала най-кръвожадната привърженичка на екзекуциите в цялата проклета страна.