Частен сектор

29

Големият счетоводителски купон вървеше към края си, когато отново надникнах в заседателната зала. Двайсетината писарушки, върлували доскоро из нея, бяха изчезнали като хобита в незнайните дупки, откъдето идваха. Трима души със сиви работни гащеризони пускаха в резачките купища вече безполезна хартия, а един шумно разглобяваше телефоните в ъгъла.

Краят на една ревизия е печална и грозна гледка. По бузата ми плъзна сълза на съжаление.

Да, бе.

Повелителката на сметките Марта се беше сгушила в отсрещния ъгъл заедно с дебелата Джесика Монър — юристката на „Морис“ и може би моя бъдеща шефка. С изненада зърнах до нея сегашния си началник и вероломен приятел Бари.

Те ме забелязаха и разговорът замлъкна. Да знаете, ако Брут и тайфата му бяха демонстрирали съзаклятието си тъй нелепо като тях, никой нямаше да намушка Цезар в гърба, вестготите щяха да се превърнат в забравено племе и всички щяхме да говорим италиански. Адвокатите обаче са изпечени в изкуството на интригите и реагираха инстинктивно усмихнаха се и най-невинно размахаха ръце. Марта заби поглед в земята и взе да пристъпва от крак на крак като олицетворение на нечистата съвест.

— Проверяваш ли ме? — обърнах се аз към Бари.

— Какво?… Не, аз… ъъъ… Просто наминах да видя как върви. — Той ме потупа по рамото и добави: — Всичко е страхотно. Поздравления за спазения срок.

— Е, нали знаеш, Бари, всичко се дължи на великолепната работа в екип. Вярно, правните ми съвета бяха гениални и съдбоносни, но Марта и нейните хора също имат някаква заслуга.

Намигнах на Марта.

— Ами… както кажеш. — Той се обърна към Марта. — Ще отидеш ли да вземеш ревизионния акт?

С видимо облекчение Марта побърза да напусне залата.

Продължавайки да се усмихва, Джесика ми каза:

— Радваме се, че дойде. Избра чудесен момент. Работата върви идеално.

— Защо?

— Твоята стратегия по въпроса за Наш излезе успешна.

— Много ясно. Аз герой ли съм или какво?

Тя обясни:

— Тази сутрин в Министерството на отбраната имаше съвещание за възраженията. Сайлъс Джаклър от „Фийлдс, Джейсън енд Морганто“ водеше обединен екип, представляващ интересите на „Спринт“ и „Ей Ти енд Ти“. От наша страна присъствахме аз и Бари.

Бари се изкиска и отбеляза:

— Тази сутрин беше историческа, Дръмънд. Сайлъс Джаклър изведнъж онемя.

Джесика също се изкиска и поясни:

— Юристите от Министерството на отбраната помолиха Джаклър да уточни какво го тревожи.

— И уточни ли? — попитах аз.

— Настоя, че просто изглеждало подозрително. Явно и той, и неговите хора разбираха много добре правните рискове.

Както винаги Бари не пропусна да каже последната дума:

— Опита се да подхвърли няколко тънки намека за Наш, а ние седяхме и се правехме на ударени.

— Сигурно ви е било много трудно — подметнах лукаво аз.

— И тъй — обобщи Джесика, — добра работа и всички страшно се гордеем с теб.

— Много благодаря.

— А най-добрата новина е — добави Бари, — че убедихме юристите от министерството да вземат до петък решение по жалбата.

— Ехааа… петък… невероятно.

Той добави:

— Но трябваше да гарантираме, че незабавно ще предадем пълен протокол от ревизията. А Джаклър има време до четвъртък да представи допълнителна документация. Не го ли стори, въпросът за Наш отпада.

Джесика се ухили.

— Схващаш ли, Дръмънд? Ти подписваш протокола, ние го предаваме и край на скапаната история.

Вратата се отвори и Марта дотича с тънка черна папка в ръката. Подаде я на Бари, който отгърна корицата, погледна титулната страница и обяви:

— Превъзходно. Всичко изглежда наред.

После подхвърли папката към мен, измъкна от джоба си автоматична писалка „Монблан“ и я пъхна под носа ми.

— Надраскай си името най-отдолу на трета страница и приключваме.

Разгърнах папката и изчетох трите страници на ревизионния акт. Джесика и Бари се усмихнаха, скръстиха ръце и търпеливо зачакаха.

Знаех какво е написано, но в подобни моменти човек, така или иначе, върши каквото се полага. Всичко беше чиста формалност. Потвърждавах законността на ревизията — височайшо уверение, което можеше да се тълкува едва ли не по всякакъв начин. Простичко казано, ако беше извършено нещо незаконно или нередно, работите моментално опираха до моя задник.

Затворих папката и констатирах:

— Ей… ама аз гарантирам много неща, а?

Бари и Джесика се спогледаха тревожно.

— Няма страшно — увери ме Бари и бързо добави: — Подписвай.

— Не.

— Не? — Усмивката му изчезна. — Дявол да те вземе, Дръмънд, прави каквото ти казвам.

Джесика сложи ръка на рамото му.

— Дръмънд, какъв ти е скапаният проблем?

— Не съм сигурен, че има проблем. — Тя направи объркана физиономия и аз добавих: — Още дори не съм видял резултатите от ревизията. Когато си тръгнах снощи, не бяха готови.

— О… искаш да видиш окончателните резултати?

— Ами… за тях гарантирам, нали така? Няма да отнеме много време… може би ден… или два.

Джесика кимаше, но гледаше втренчено Бари, сякаш искаше да му каже: „Хей, тъпак, не беше ли твоя идея да накиснем това говедо? Ритай му топките, прави каквото си искаш, но го накарай да подпише. Веднага“.

И Бари каза много любезно:

— Джесика, би ли ни извинила за момент? Трябва да си поговорим с колегата.

— Майната му, няма проблем.

Грешка, Джесика. Майната му, има много голям проблем. Двамата с Бари излязохме в коридора. Движението наоколо бе оживено, затова той посочи вратата на мъжката тоалетна и нареди:

— Откарай си задника там. Веднага, Дръмънд.

Влязохме вътре и щом вратата хлопна, Бари ме притисна до стената.

— Какво става тук, по дяволите?

— Не знам за какво говориш.

— Ти ли не знаеш? Неприятностите ти във фирмата нямат нищо общо с работата ти тук.

— Неприят… Хей, значи се е разчуло, а?

— Ти си в моя екип, идиот. Много ясно, че ще ми съобщят.

— Непременно ли трябваше да ти кажат?

— Какво означава това?

— Какво означава?

— Скапаняк нещастен. — Той ме удари с юмрук по гърдите. — Ще правиш каквото ти наредя. И не се опитвай да ме шантажираш, Дръмънд.

Нямах подобни намерения. Опитвах се да го изнудвам. Но корпоративните адвокати едва ли разбират тънкостите на наказателното право. Затова отговорих простичко:

— Ами ако се опитам?

Той пак ме блъсна и отсече:

— Не се задявай с мен, недоносче. Ще те… оуууу!

Чудна работа, Бари изведнъж спря да говори. Сигурно внезапно го бе обзело чувство на срам и вина за досегашните му постъпки. А освен това може би забеляза, че лявата ми ръка го е стиснала здраво за тестисите.

С валсова стъпка го избутах назад, докато опря задник в стената. После за малко се спогледахме мълчаливо, привиквайки, тъй да се каже, с ужасната ситуация, в която бяхме попаднали. За да съм сигурен, че Бари разбира ситуацията напълно, аз го уведомих:

— Казват, че за откъсване на ушите и топките усилието е по-малко от двайсет кила. Представяш ли си?

Той трескаво закима. Лично аз не вярвах, но важното беше какво вярва той.

С едно рязко дръпване го вдигнах на пръсти.

— Трябва да те предупредя, че досега с ушите не съм си имал проблеми. Но тая работа с топките… малко е объркана… Разбираш ли, веднъж се опитах и не знам… сигурно съм стиснал, вместо да дръпна и… Бога ми, знаеш ли, че са като грозде? Много меки.

Бари отвори уста и аз прошепнах:

— Шшшт.

Е, за разнообразие този път той наистина млъкна. Държеше се много разумно. Може би го бях подценил.

— Ти ли вмъкна онези юридически досиета в електронната поща на Лайза Мороу? — попитах го аз.

Той поклати глава, но при подобни ситуации е много важно да сте на една вълна, затова пак дръпнах рязко. Той избъбри:

— Оу, оу… Кълна се… Кълна се… Отговорът изглеждаше искрен.

— Добре. „Гранд Вистас“. Каква е историята?

— Не ти тряб… искам да кажа… моля те…

— Как мислиш, дали наистина ще ти изтънее гласът?

— Вече ти казах… Холдингова компания…

— Кой е собственикът?

— Не… не знам.

Бари изведнъж се повдигна още два сантиметра нагоре. Дано да владееше левитацията.

— Аз… кълна се, не знам. Господи, оу… боли… моля те, недей.

— Параван ли е? А?

— Не… истинска… компания. Както се опитах да ти кажа, партньорството… оууу… е законно.

Трябваха ми няколко секунди за размисъл. Най-вероятно Бари казваше искрено каквото знаеше. Така де, човек като него си има граници. Но същевременно бях сигурен, че умира от страх. Интересният въпрос обаче бе откъде идва този страх.

Затова попитах:

— От какво се боиш?

Той се вгледа в лицето ми, може би преценяваше кое ще е по-лошо: да обяснява на госпожата защо из предградията вече няма да подскачат мънички бари-босуъртчета или да изложи каквото му е известно за „Гранд Вистас“. Според мен изборът не беше труден. Но това си е мое лично мнение.

— Не знам кои са. Срещнах се с техните адвокати и взех споразумението. Това ми поръчаха… и това направих.

— Кой ти поръча?

— Сай. И Джейсън.

— Не провери ли финансовото им състояние?

— Не.

— Защо?

— Увериха ме, че всичко е наред.

— Какво криеш, Бари?

— Аз… мамка му… аз просто… моля те, недей… оууу.

Е, Бари успя някак да се издигне с още половин сантиметър, но вероятно и двамата разбирахме, че вече не му остава дори милиметър.

— Оу… ох, боже, боли… оууу… — После той каза: — Добре… моля те… оу…

Отпуснах го пет сантиметра надолу. Той дълбоко си пое дъх, после изтърси:

— Кълна се, не знам кои са. Но с тях шега не бива.

— Мошеници? Шпиони? Или какво?

Той поклати глава.

— Не знам… нямам представа. Срещнахме се на тайно място в Локарно, Италия. Дойдоха с охрана.

— Сума ти богати копелета си имат частна охрана.

— Не и такава, Дръмънд. Онези пазачи бяха много печени. Различни бяха, разбираш ли?

Подозирах, че разбирам.

— Националност?

— Разговарях само с техните адвокати. Единият е французин, другият германец. Срещата трая по-малко от трийсет минути. Дадоха ми договора и наредиха да го занеса за подпис. Никакви промени, никакви преговори.

Пуснах семейните скъпоценности на Бари и той незабавно се просна на пода. Разтриваше се между краката и по всичко личеше, че през идните няколко седмици мисис Босуърт ще може да си спести имитациите на оргазъм. Пристъпих до мивката да си изплакна ръцете и казах на Бари:

— Отиваш да съобщиш на Джесика, че съмненията ми относно ревизията са основателни и ще бъдат разсеяни след ден-два. Ясно?

— Не ми казвай…

Направих крачка към него и той се хвана с две ръце за чатала. Добавих:

— Кажи на Сай и Бронсън, че напълно съм превъртял. Обясни, че съм много ядосан. Впрегни цялото си адвокатско умение, за да ги убедиш, че ако предприемат нещо срещу мен, няма да подпиша ревизионния акт. Ясно?

Той вдигна очи към мен.

— Не можеш… Има опасност сделката да иде по дяволите.

— Да… определено има такава опасност.

— Не ставай глупак. Ако провалим сделката, Морис ще ни зареже. Това ще ни унищожи.

— Добре казано. — Избърсах си ръцете и добавих: — Постарай се да обясниш и това на Сай и Бронсън.

Оставих го да бръщолеви на пода в мъжката тоалетна. Намерих Марта, взех копие от протокола и напуснах.

Добре де, признавам, бях много, много груб към Бари и топките му. Понякога сам не зная какво ме прихваща. В главата ми обаче бе почнала да танцува върволица от грозни мисли. В момента приличаше на някоя от онези свръхмодерни импресионистични картини с разплискани по платното бои, преливащи една в друга.

Но с малко повече натиск щеше да се проясни.